Очакваната смърт на „Монитор” и „Политика” и кои са следващите? Колко струва пропагандата?

Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване. И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни.

За „Фокус” – обединяващ информационна агенция и радиостанции из цялата страна – случаят е ясен. Създадена и управлявана години наред от основателя си Красимир Узунов, след неговата смърт агенцията го закъса. Журналистите там никога не са били високоплатени, не се е изсипвал дъжд от пари от мощен благодетел. Узунов намираше начин да осигурява финансиране при всяко правителство, винаги имаше договори „за информационно обслужване” с министерства и институции, и успяваше да запази информационна обективност без да се унижава с прекалено обслужващи и тенденциозни публикации и новини. Оставил е и някои дългове и ипотеки на имоти, които правят конгломерата от местни радиостанции и агенция трудни за продаване. Те ще си сменят собствениците на части.

Съвсем друг е случаят с „Монитор” и „Политика”. Те, като част от вестниците на Пеевски, от януари миналата година имат нов собственик, мощен издател, притежаващ няколкото телевизионни канала на Нова тв и „Диема”, музикалната телевизия „Меджик”, радио „Войс”, сайтове като vesti.bg, поща abv.bg и цяла група сайтове около тях, група списания – „Ева”, „Форбс” и др. И най-важното – новият им собственик „Юнайтед груп” със седалище в Нидерландия, е собственик и на „Виваком”, телекомуникационен гигант и доставчик на интернет услуги и телевизия. Това е най-големият медиен конгломерат в България. И той е решил да се отърве от два вестника, които досега е издържал цяла година след купуването им на пълна загуба. Също и от сайтовете им, които са напомпани като трафик преди да ги продадат на новия собственик.

Заглавията на „сериозния“ вестник (списание) „Политика“ допреди една година бяха като някаква гротеска.

Всъщност само луд инвеститор би издържал повече от година всекидневник, чийто печатан тираж е около 1300 броя дневно, от които се продават около 700. Седмичникът „Политика”, отначало вестник, а после наричан списание, защото мина на по-бяла хартия, се печаташе в още по-малък тираж и се продавашe още по-малко. Това всъщност са ниски тиражи и за книги, не за всекидневник и седмичник.

Те са със символични тиражи от години. Били са на пълна издръжка от предишния издател Делян Пеевски. Главната им цел е била да слагат пропагандни заглавия, които да се виждат отпред на сергиите за вестници. Няма икономически смисъл, печалба. Загубата е оправдана с чиста пропаганда, нещо като разпространение на плакати по будките. Пеевски е успял да продаде тези губещи издания на „Нова броудкастинг груп”, като вероятно ги е обвързал с продажбата на „Виваком”, към която компания също имаше отношение.

И така, новият чужд собственик от януари миналата година издържа двете издания, които смениха тона и станаха още по-нелепи в опит да се покажат като сериозни издания.

Сюжетите и заглавията им отпреди година назад бяха доведени до гротеска. Сякаш авторите им живееха в измислен паралелен свят (виж илюстрациите). Някакви непрестанни разкрития за пъклени планове на олигарсите Цветан Василев, Божков, Бобокови, преди това Огнян Донев, Любомир Павлов и всички мишени на Гешев и Борисов.

Сюжетните линии на „Монитор“ са едни и същи години наред, и се натрапват като лозунги от първата му страница.

Специални издания като книжки се разпространяваха с вестниците, в които зле съчинени истории, които да приличат на разследване, трябваше да убедят читателите, че Пинокио (както наричат Христо Иванов), Лозан Панов и Черния лебед (съпругата му), заедно с изредените олигарси са главното зло на България, което се бори с доблестния бизнесмен и политик Пеевски и храбрия главен прокурор Гешев.

Години наред вестниците „Монитор” и „Телеграф” излизаха с портрет на Борисов на първа страница и цитат от него, с новина как решава проблемите на България. Като някакъв стенвестник с потрети на „наша гордост”.

Години наред в. „Монитор“ излизаше като пропаганден лист с потретите на Борисов на първа страница всеки ден.

Някой ще се запита защо „Телеграф” продължава да излиза, след като беше същият стенвестник? Причината е, че все пак не е на загуба. Години наред се е продавал на половин цена от другите вестници и поради това постигна по-голям тираж, който и в момента е около 50-60 хил. през седмицата. Не на последно място и заради авторитета си на жълт вестник с голо момиче на трета страница. И до снимката му нелепо публикуваха институционални новини от парламента, министерски съвет, министерства. Тюрлю гювеч.

Проблематични са „Труд” и „24 часа”. Техните тиражи в момента са 15-18 хил. през седмицата, от които се продават между 50 и 70%, според деня. По време на ковид кризата бракът е стигал и до 90% в някои дни. По правило „Труд” е с малко по-малък тираж. Но той пък има предимство – може да прерасне в седмичник, както се случи със „Стандарт” и „Сега”. Докато това не може да стане с „24 часа”, тъй като издателят му има и седмичник „168 часа”.

Положението с всекидневниците е проблематично. Например дори по-тиражният вестник от пресгрупата „България днес” (около 30 хил. печатан тираж) от няколко дни предлага лотария сред читателите си – ще дава седмично по по един ваучер за плащане на ток 150 лева.

Библейски казано – „По заглавията ще ги познаете”. Те издават кой ги издържа и кого се напъват да обслужват.

Но смисълът от много от тези вестници става все по-малък и съществуването им става все по-трудно при тройното поскъпване на вестникарската хартия в последните два месеца. Ако останат като сайтове, приходите им няма да покриват големи редакционни екипи. Пак ще трябва да са на издръжка, освен да останат с една шепа хора и да преписват новини, с което ще продължат да потъват и сайтовете им.

Дългогодишният (вече бивш) главен редактор на „Телеграф“ Васил Захариев и бившата главна редакторка на „Монитор“ Любомира Будакова. Третата топ журналистка е Нейка Кръстева, бившата на „Политика“. И тримата бяха отстранени още преди да закрият изданията.

   Източник: e-vestnik