Актуално
Интелектуалци, рокаджии, писатели, "филм-мейкъри" се оказаха сред най-мракобесната, кръвожадна и, в същото време, раболепна прослойка на обществото у нас.
АРТИСТИТЕ И ОПАШЧИЦАТА НА ПОДЧИНЕНИЕТО

Степан Поляков | 31/01/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Интелектуалци, рокаджии, писатели, "филм-мейкъри" се оказаха сред най-мракобесната, кръвожадна и, в същото време, раболепна прослойка на обществото у нас. Те се вкопчиха в Правата линия на Правителството, Парламента, Инспекцията, с лапи челични по-здраво от министри, депутати, експерти... Не просто, те започнаха да заклеймяват, да пропагандират, да зоват за наказания от името на... Властта. Със страст, хладен ум и горещо сърце - "Шепа фашисти", "Свободата е на върха на иглата", "Затворете ги по къщите!"...
Спомням си 80-те. Тогава, издигналите се благодарение на предаността си към Партията, вече бяха станали по-перфидни, по-лустросани, позволяваха си дори лежерни критики към Партията /и не става дума за талант, тук говорим за Душицата/. Днес ситуацията ми прилича на края 50-те и началото на 60-те. Бутане, блъскане, разкрачване, за да заявиш предаността си към Генералната линия. Иначе няма ТВ-изяви, участия, спечелени конкурси... Поне така го мислят мнозина, от тези за които говорим. И, тогава, в този безпощаден скок надолу към Успеха, виждаме как нагоре изхвърчат шитите по 30-40 години години костюмчета на бунтарството, инакомислието, размазва се гримът на дързостта в погледа, на юмрука на съпротивата... Само за някакви си две години. Видяхме гол Страх и зад него опашчицата на подчинението. Само че, сега не сме нито 50-те, нито 60-те. Планетата се движи мноооого-много по-бързо. И за тези двайсет и четири месеца видяхме, каквото трябваше да видим. От когото трябваше да го видим. Не че, имаме голяма полза от това.
Да добавим като предишния път: Темата изобщо не е Про-анти ваксърство. Изобщо. За друго говорехме.
 

 



Други статии от този автор



Коментари