Актуално
Всички тези празни думи, за необходимостта от стремително нарастване на използваните ВЕИ и за битка с „въглеродните отпечатъци“ нямат никакво отношение към реално съществуващите международни споразумения на ниво ООН. Неистовият вой на адептите на „зелената енергетика“ нямат признати от всички основания. Това не е нищо повече от творческа самодейност
Защо Зелената сделка е глобалният фейк на енергопрехода

Гост-автор | 21/01/2022

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Всички тези празни думи, за необходимостта от стремително нарастване на използваните ВЕИ и за битка с „въглеродните отпечатъци“ нямат никакво отношение към реално съществуващите международни споразумения на ниво ООН. Неистовият вой на адептите на „зелената енергетика“ нямат признати от всички основания. Това не е нищо повече от творческа самодейност. Разбира се, на такова творчество всяка държава има пълно право, но никой няма право да го налага като някакви задължителни рецепти на другите държави. Това означава, че нито една страна не е длъжна да работи по стандартите, които ще разработят САЩ и ЕС.

За да може да се ориентираме в един или друг проблем, е необходимо преди всичко да си изясним терминологията, и както показва опитът, в такъв случай половината от причините за спорове просто изчезват. А ситуацията с термина енергопреход е интересна с това, че анализът на същността му показва, че това е само част от крайно интересна „матрьошка“. Същевременно това е класически пример за манипулация, която започна да се разраства около така наречения глобален енергиен преход. Този термин ежедневно се появява в хиляди новини, където се призовава да зарежем всичко и да се съсредоточим върху това, колкото може по-бързо да осъществим този „преход“.

Но нека започнем с терминологията, просто за да внесем яснота в проблема. Под енергиен преход разбират глобалната трансформация на енергосистемите, включваща четири елемента: енергоефективност на енергетиката; декарбонизация на енергетиката; децентрализация на енергетиката и цифровизация на енергетиката. Това сигурно не е много разбираемо, затова ще продължим да се задълбочаваме в понятията. Декарбонизацията на енергетиката е замяна на системата, основана на изкопаеми горива, с електроенергия, произвеждана чрез използването на нисковъглеродни технологии, в това число и такива, като възобновяемите източници на енергия (ВИЕ). В определението се очертават два момента: появява се понятието „нисковъглеродни технологии“ и фактът, че ВИЕ не са единствено възможната от тях, а те са само „в това число“.

Парижкото споразумение: реално съдържание и измислици

Всеки един от процесите, които съдържа енергопреходът, ще разгледаме по-късно, защото сега е важно да разберем целия комплект от терминология. Както ни убеждават многобройните привърженици на енергопрехода, необходимостта от него произтича пряко от Парижкото споразумение за климата, подписано практически от всички държави на планетата. Основна цел на това международно споразумение е да се положат всички усилия за това към 2050 г. глобалната температура на планетата да не надвишава 1.5 градуса по Целзий. За краткост ще обозначим тази цел като „Стратегия за градус и половина“, но сега няма да се спираме на тази крайно лаконична формулировка от Парижкото споразумение. 

Пълният текст на споразумението е 18 страници и е съставен до краен предел от бюрократичен език, което затруднява неговото разбиране. Аз не предлагам на читателите да се ангажират с изучаването на този документ, а според мен е напълно достатъчно да кажа, че в него не може да откриете цялата поредица от думи, които сега се използват за енергопрехода. Отсъстват думи като „въглероден двуокис“, „енергетика“, „възобновяеми източници на енергия“, „електроцентрала“, „декарбонизация“ и т. н. Ако не вярвате, проверете сами в този документ. Изводът от това е съвсем прост: в документа, който е признат на ниво ООН от повече от 170 страни, няма никакви взаимни задължения между страните, свързани с развитието на слънчевата или вятърната електроенергия, с ограничаване развитието на въглищната и атомна енергетика или пък с прословутата декарбонизация. Парижкото споразумение не определя енергетиката като единствения отрасъл, влияещ върху обема на отделяните парникови газове. Това автоматично сваля въпросите по задължителното изпълнение на споразумението от подписалите го страни.

Всичко, което има конкретика в текста на Парижкото споразумение, е член 1, ал. 4, в който накратко казано пише, че за постигане на заявените цели за ниво на глобалното затопляне, участниците в споразумението ще се „стремят колкото може по бързо да достигнат глобалния пик на отделяне на парникови газове и веднага след това бързо ще пристъпят към съкращаването им в съответствие с най-добрите известни научни знания“. Говори се за парникови газове, а не само и изключително за въглероден двуокис, визира се само „съкращаване емисиите от парникови газове“. Не за сметка на тотално строителство на слънчеви и вятърни електроцентрали, не за сметка на отказ от въглищната енергетика, а за сметка на „най-добрите научни знания“.

Следователно, цялата тази откровена истерия около „зелената енергетика“ няма нищо общо с Парижкото споразумение. Това е някакво лошо подобие, което се опитват да натрапят на цялата планета именно тези, които отказват да действат в съответствие със съвременните най-добри научни данни. И разбира се, струва си да се обърне внимание на факта, че Парижкото споразумение не съдържа твърдения, че именно антропогенния принос в нарастването на парниковите газове е най-голям. Тази теория, чиито хипотези така старателно се опитват да превърнат в неоспорима аксиома, не е обвързана с никакви международни споразумения. Нещо повече, в Парижкото споразумение нееднократно се подчертава, че реализацията на съдържащите се в него ангажименти трябва да става в съответствие с необходимостта от реализацията  на целите за устойчиво развитие. С други думи, „Стратегията на градус и половина“ не слага кръст на списъка, който беше утвърден от ООН в същата тази 2015 г. Няма никакъв опит в Парижкото споразумение тази „Стратегия“ да бъде поставена на по-високо ниво в йерархията на глобалните цели. Борбата за недопускане на нарастване на глобалната температура не трябва да пречи на реализацията на целите за устойчиво развитие, поставени от ООН, а напротив, тази борба трябва да съдейства за реализация на целите за устойчиво развитие.

Цели за устойчиво развитие на ООН

Защо това е важно? Ето изложените накратко цели за устойчиво развитие, в които поредният номер не е показател за йерархия в подреждането им при тяхната реализация. Седемнадесетте цели за устойчиво развитие не са някаква „пирамида“, а кръг от задачи, които е необходимо да бъдат решавани едновременно, съгласувано и съвместно, без да бъде създавана и налагана каквато и да било конкуренция. Ето и самите  цели:

1. Повсеместно премахване на нищетата;

2. Премахване на глада и обезпечаване на продоволствена безопасност;

3. Обезпечаване на здравословен начин на живот и устойчиво благополучие за всички възрастови групи;

4. Обезпечаване на качествено образование;

5. Обезпечаване на джендърно равенство;

6. Обезпечаване на рационално използване на водните ресурси;

7. Обезпечаване на достъп до евтини, надеждни, устойчиви и съвременни източници на енергия за всички;

8. Съдействие за неотклонен икономически ръст и пълна трудова заетост;

9. Създаване на надеждна инфраструктура, обезпечаване на индустриализацията и внедряване на иновации;

10. Намаляване на неравенството както между страните, така и вътре в тях;

11. Обезпечаване на безопасността и жизнеустойчивостта на населените места;

12. Обезпечаване на рационални модели на производство и потребление;

13. Приемане на срочни мерки по борбата с промените в климата и техните последствия;

14. Съхраняване и рационално използване на морските ресурси;

15. Съхраняване и рационално използване на екосистемата на сушата;

16. Съдействие за мир в целия свят и достъпност на справедливо правосъдие;

17. Активизация на глобалното партньорство в интерес на устойчивото развитие.

В този списък няма никакви енергопреходи с декарбонизация на енергетиката. Напротив, има обезпечаване на достъпа до надеждни и евтини източници на енергия, при това без прилагателното „електрическа“, защото за полярните региони на планетата топлинната енергия е не по-малко важна и необходима. В този списък няма и никакви призиви за война с въглеродния двуокис с въглищните и атомните електроцентрали. Всички тези празни думи, за необходимостта от стремително нарастване на използваните ВЕИ и за битка с „въглеродните отпечатъци“ нямат никакво отношение към реално съществуващите международни споразумения на ниво ООН. Неистовият вой на адептите на „зелената енергетика“ нямат признати от всички основания. Това не е нищо повече от творческа самодейност. Разбира се, на такова творчество всяка държава има пълно право, но никой няма право да го налага като някакви задължителни рецепти на другите държави. Това означава, че нито една страна не е длъжна да работи по стандартите, които ще разработят САЩ и ЕС.

Парниковите газове и алгоритмите за борба с нарастването на техния обем

И накрая, както се казва, за довиждане: Списъкът на парниковите газове е утвърден не през 2015 г в Париж, а още през 1997 г. в Киото, където беше подписан и едноименният протокол и приложение-А към него. Ето какво съдържа той:

- въглероден двуокис;

- метан;

- хидрофлуорвъглероди;

- петрофлуорвъглероди;

- азотен окис;

- серен хексафлуорид;

Тези газове позволяват на слънцето да огрява Земята, но не позволяват на топлината да напусне земната атмосферата и да отлети в космоса. Те имат същото действие, като стъклото в парника. Оттук идва и наименованието им. Но списъкът си е списък, а има още два факта, които също не бива да забравяме, когато става дума за парниковия ефект. Основния принос в него се дължи на водните пари, а за това как облаците влияят на глобалната температура учените и досега нямат единно мнение. Дори беглото запознаване с документите, на които уж се позовават привържениците на слънчевата и вятърната енергетика, показват юридически обосновани решения, които не предполагат безотговорното ни съгласяване с такъв вариант на трансформация на отрасъла. Това ни дава основания да твърдим, че енергопреходът в това тълкуване, което му дават сега Европа и САЩ, не е най-актуалната задача на съвременния етап. Всичко реално, което съществува по този повод, е в текста на Парижкото споразумение, тъй като предложенията, които то съдържа са базирани на научно-обоснован единен подход, но задължително отчитащи особеностите на всяка държава - и географските, и климатичните и икономическите.

В единния подход, с който се съгласиха всички участници в споразумението, няма никакви намеци, че унифициран подход може да бъде разработен от една държава или група държави, а всички останали трябва безропотно да се съгласят с него. Например, Германия може да приеме решение, че в нейния енергобаланс 99,99% ще заемат ветрогенераторните електроцентрали, но Русия, например, едва ли ще приеме да обезпечи електрификацията на целия маршрут на БАМ за сметка на подобни устройства. Затова, още един път ще отбележим, че в Парижкото споразумение няма никакви твърдения, че за реализацията на „Стратегията градус и половина“, именно енергетиката е този отрасъл, който трябва да бъде модернизиран преди всички останали.     

Автор: Борис Марцинкевич, geoenergetics.info

Източник: "ГЛАСОВЕ"

 



Други статии от този автор



Коментари