Из "2020"

По западната алея (същата по която Ева слезе от Луната) нараства шум. От завоя възниква колона демонстранти. Те скандират „Долу Природата!“ и „Долу Човечеството!“, размахват ръчно написани плакати и транспаранти. Накратко – идат да рушат Битието. Съпровожда ги една пъстрокрила сойка. Като щатен информатор на Хълма тя прехвърча от клон на клон, и крякайки, оповестява събитието. Това разгневява демонстрантите, които мигом сменят рефрена и я заклеймяват:

 

„Млъкни птицо проклета/

думата ти е отнета!“ /

„Млъкни птицо проклета/

думата ти е отнета!“.

а щом сойката отлита, пак се връщат на основния лозунг:

„Светът е прогнил гредоред/

ние сме новия ред“

Над главите им изскачат транспаранти, на които се чете:

„ Да подкрепим кукувицата и правото й да снася в чужди гнезда!“

„ Долу традиционното мътене,

да – на свободното снасяне!“

„Стани кукувица- снеси в чуждо гнездо“.

„Долу лебедовата моногамия“

„ Не на тоталитарния брак!“

„Не на брачната тирания!“

„Стига експлоатация,

долу месечния цикъл!“

Накрая цялата колона скандира в един глас:

„ Стани сурогатна квачка/

измъти яйце за стотачка./

Стани сурогатна квачка/

измъти яйце за стотачка./“

И пак отначало:

“ Светът е прогнил гредоред,

ние сме новия ред!“

 

Придвижването става в гъсенична конвулсия, характерно за движещите се в колона революционери ( идеолозите водят напред в грядущето, масите едва ги догонват!) Гърчовете се предизвикват от оглушителен рапов римейк на Деветата симфония на Бетовен. Той иде от огромен касетофон, помъкнат на рамо от млад революционер. Младежът е едроглав, с азиатско лице и ранен плеш: мига късогледо, взрян в бъдещето – същински Ленин като тийнейджър.

 

Има и два плаката – на Мона Лиза с мустаци и на Мона Лиза с брада.

Неколцина активисти притичват със спрейове и шаблони– изписват fuck и летящи прилепи по скалите.

 

Тия революционери са от платформата „ FUCK“, секция “Факинг“ и се борят за равни права на деня и нощта.

 

Революционерките сочат среден пръст на флората, революционерите ругаят фауната, и колективно, с рапова стъпка и натъртвайки на едната пета на фак, а на другата на ю , изкачват алеята, минават покрай Часовниковата кула, освиркват я, че служи на Тоталитарното време, после заглъхват, вече не се виждат – по източния склон са се спуснали към града, за да революционизират минувачите, играейки федербал на площада.

 

"""

Ден по късно отново преминава групата „ FUCK“. Всъщност колоната не се вижда никаква, само се чува химна й – този път мощен рапов римейк на Интернационала. Върти се той, гърми над хълма, оглупява пространството и сам си намира пътя: вече не му трябват човешки колони, не му трябват гръмки тонколони, не му трябват революционери, контрареволюционери и революционни ситуации– от много повтаряне по всички точки на света той е станал чист природен звук, самозареждащо се природно явление, нещо като природен гръм, като лятна светкавица. Революционизира пространството на собствен ход, зарежда се с еко енергия – слънчева, вятърна, зелена, но основно от безкрайното енергийно поле на човешката глупост. Рехавата колона на „ FUCK“ е вече без значение. Може да я има, може и да я няма, все тая. Затова и никой не отбелязва отсъствието й. Дори и съгледвачката на птичия свят, сойката, и тя. Колоната се появява ден след своята песен, всички крачат нямо, само отварят и затварят уста и гледат да са в компактен строй, да образуват общо тяло – да не ги отвее вятъра. Така отминават.