Актуално
В Унгария достойните университетски преподаватели подават подават оставки заради цензура от Виктор Орбан и правителството му. У нас университетите се използват за политически цели, а един ректор без свян се кандидатира за президент, получи подкрепата на партия със сринато доверие и компрометиран лидер и накрая се върна в същия употребен университет.
Унгария си има достойни академици, които се борят с диктатурите. Ние имаме Герджиков

Гост-автор | 30/11/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В Унгария достойните университетски преподаватели подават подават оставки заради цензура от Виктор Орбан и правителството му. У нас университетите се използват за политически цели, а един ректор без свян се кандидатира за президент, получи подкрепата на партия със сринато доверие и компрометиран лидер и накрая се върна в същия употребен университет.
 

Нещата стоят по този начин. България е далеч от Унгария и това е доста притеснителна констатация, като се има предвид, че Будапеща е черна овца в Европейския съюз и е обект на редица критики от Брюксел що се отнася до върховенството на правото. Хватката на Виктор Орбан е голяма и след преизбирането му през 2010 г. академичната свобода ерозира драстично. 

Унгария обаче ни превъзхожда, въпреки хилядите си трески за дялане. Защото там все още има достойни преподаватели, които се опълчват на всеки опит за овладяване на академичната среда. Ето такъв е случаят с Андреа Петьо - изявен историк и професор в Централноевропейския университет във Виена, който е член на Унгарската комисия по акредитация - висш орган в образователната система в страната. Причината за оставката й в края на миналата седмица дойде след като някой призовал проф. Петьо да промени част от своя статия, публикувана в академичен журнал. 

Директорът на комитета помолил за редакция на пасаж, в който Петьо критикува Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование за това, че не успява да се изправи срещу наклона към неолиберализма в образователната политика в Унгария и Полша.

Проф. Андреа Петьо определи това като недопустимо, противоречащо на принципите и професионалните й убеждения и всичко, за което е работила през последните 30 г. Така хвърля оставка. 

От Комитета по акредитация мълчат и се въздържат от публична позиция. Официални източници обаче потвърждават пред в. “Гардиън”, че вероятност проф. Петьо да е била помолена да промени статията си има. Това обаче касаело минимални и по-скоро технически промени. 

Какво се случва в унгарските академични среди едва ли е толкова важно за България. Действията на проф. Петьо обаче са достойни, особено ако се има предвид опит за налагане на цензура и политическа репресия в академичните среди. В България не се случва точно така. В България няма никакво противодействие на опитите политиката да влезе във висшите училища и да удари с тежка ръка свободата, която би трябвало да има там. 

Само вижте какво се случи с УНСС и доц. Мартин Осиковски, който бе уволнен след критика за посещението на бившия вече премиер Бойко Борисов, който обикаляше с джипката и правеше кампания на фона на протести. Само вижте как Министерството на вътрешните работи се натъкна на схеми за милиони с ремонти на общежития. Припомняме, че финансовите далавери са по модела на АМ “Хемус” - със 100% авансови плащания. Всичко се случвало с подписа на бившия просветен министър на ГЕРБ Красимир Вълчев, а един от проверяваните университети бе този, чийто ректор се кандидатира за президент, подкрепен от същата тази партия. За проф. Анастас Герджиков и Софийския университет иде реч. 

И докато самият той обясняваше, че не е партиен кандидат, а студенти и преподаватели поискаха оставката му, защото е политизирал Алма матер, един друг казус от години хвърля петно върху уж чистата му биография - казусът със студентската телевизия и сключения договор за срок от 5 години с фиктивна фирма, зад която стои Михаил Михайлов - пиарът на предизборната кампания на проф. Герджиков. Върху договора лично Герджиков е положил подписа си и то без знанието на академичната общност. 

Унгария може да има много проблеми, но академиците все още устояват срещу диктатурата. Ние сме далеч. И имаме хора като Герджиков. 

   Автор: Джесика Вълчева

   Източник: frognews

 



Други статии от този автор



Коментари