Генерал Анев, превратаджията срещу Живков, лежал 5 пъти в затвора у нас и в чужбина

Генерал Цвятко Анев, прочул се като превратаджия-заговорник срещу Тодор Живков през 1965 г., се оказа също и единственият българин, лежал като политически затворник при три режима и в няколко балкански страни.
Най–напред – в България преди 9 септември, като комунист. Втори път, след като бяга от България в Гърция, където първо го осъждат на затвор и после го заточват на о. Крит за близо 2 години. Лежал е по за няколко месеца и в македонски и сръбски арести. След това отново лежи в български затвор, откъдето бяга и става партизанин. Накрая влиза за 4 години в затвора по време на комунизма през 1965 г., заради организиране на военен преврат срещу Тодор Живков – като едно от главните действащи лица в т. нар. заговор на Горуня (Иван Тодоров – Горуня е партизанин, генерал, министър, член на ЦК на БКП, самоубил се след разкриване на заговора му).
Години наред тайно се разказваха пикантни подробности за разкриването на заговора – как сложили подслушвателно устройство в генералската кокарда на фуражката на ген. Анев и следели всяка негова стъпка. Сред номенклатурата на Живков и многобройните служби за охрана и силови структури този случай се е разказвал като нещо забавно, с насмешка към заговорниците.
Името на генерала, историческа личност, беше тема табу до 10 ноември 1989 г. За него на ухо се разпространяваха легенди. През 1990–1991 г. всичко, за което се е мълчало по–рано, се изсипа в медиите като лавина. Осъдени по процеса срещу Горуня и групата му се появиха тук–там по вестниците. Но после всичко затихна. През 1996 г., когато го намерих, генерал Анев беше забравен.
Удивително беше как се срещнах с него. Мой познат бизнесмен страда от някаква дискова херния, болки в кръста. И при него от време на време ходел чакръкчия, който много му помагал с разни масажи на гърба. И един ден му казал – “Аз не мога да дойда днес, ще дойде баща ми, който ме е учил. Той е по–голям майстор от мен.”
В уреченият час при бизнесмена се явява някакъв възрастен, сух и слаб старец, и с няколко точни натискания тук и там му премахва болките. Пациентът плаща и от любопитство пита – ами ти къде си се учил, та така майсторски оправяш болки в кръста? „В затвора” – отговаря старецът. „А, ами ти за какво попадна в затвора”, пита бизнесменът. “За преврат срещу Живков”, отговаря скромно старият генерал. Неговият пациент станал прав и застанал мирно – „Пред мен, вика, стоеше генерал Анев, прочутият превратаджия, историческа личност, който току–що ми беше наместил прешлените. Не можех да повярвам, хвана ме срам.” Започнал да го кани да си говорят и един ден уреди да го интервюирам.
Разговорът продължи няколко часа, сменях касета след касета, станаха общо 3 и половина. На последната касета дори отслабнаха батериите, но старият ми касетофон успя да запише и последните думи от изповедта на генерала…

Бягство от ДС като в холивудски филм

– Какво стана, като ви разкриха?

– На 5 април 1965 г. Горуня ми определи среща при стадион Васил Левски в 18 часа. Тогава знаехме, че ни следят и им пробутвахме фалшива информация. При срещата той каза: „Положението става тежко. Нас ще ни арестуват. Много хора са застрашени, за да ги спасим двамата трябва да минем в нелегалност.“ Аз не бях подготвен за минаване в нелегалност. Викам му: „Добре де, къде ще се укрием?“ Той казва – „На еди коя си могила, там ще ни чака човек, да отидем.“ Той говори в открит текст, а около нас е жар, жар – всичко се записва. Викам – „Аз не знам това място, не мога да го намеря.“ „На кариерите“ – вика ми той. „И тях не мога да ги намеря“, отговарям. Викам: „Слушай, ти не виждаш ли какво е около нас, та приказваш тука?“ „Знам – вика – няма значение“. И аз използвам тоя момент и му казвам – „Тоя и тоя партизански пунктове, на четно, на нечетно число, тоя и тоя месец, от толкова до толкова часа.“

– Значи сте си определили явки като стари шумкари?

– Определихме си явки партизански два месеца там да се чакаме. Аз мислех на 6–ти да изляза. Да отида във Враца, синът ми беше там, от там ще мина в нелегалност, там ги познавам – ятаци, квартири… И на 6–ти ходих в спестовната каса, изтеглих си парите, 500 лв. имах, ходих насам–натам, до Панчарево и към 6 вечерта, пишех доклад до началника на гарнизона, телефона ми иззвъня. Вдигнах го – „Ало, ало“ – никой не се обажда. Значи проверяват дали съм тука, щом изляза, ще ме арестуват. Викам – няма да се дам. Веднага, за 15 минути скроих един план. Шинелът ми бе зареден с подслушвателно устройство. Извиках старшината: „Донеси войнишки дрехи, подготви камиона с чергилото”. Качих шинела във волгата, дадох на шофьора парите да ги даде на жена ми и му казах да мине по най-оживените булеварди, да не могат да го задминат колите на ДС, после да се върне. Викам: „А аз с камиона отивам да разузнавам место за учение, никой не трябва да знае къде отивам, за да е скрито учението.” И той тръгва на едната страна, аз на другата. Аз съм отзад в каросерията и виждам как колите на ДС загониха моята волга, а аз тръгнах за Княжево и гледах дали ще се закачи някой след мене. И когато отидох на Горнобански път, влязохме в една тясна улица и аз трябваше в движение да рипна от колата и да изчезна. Рипнах, шапката ми падна вътре в камиона, но аз изчезнах. Да, ама улицата била запушена, шофьорът стига до края и пита накъде да иде. Да, ама аз се не обаждам, той слиза, вижда шапката в колата, мисли, че ме е утрепал някъде, връща се и съобщава: „Командирът изчезна, шапката му е тука.“ Тогава вдигат тревога, арестуват него, арестуват сержанта.

Книгата „Тодор Живков. Власт – свидетели участници“, издателство „Кръг“, 2021.

…Лежах от 1965 до 1968 г. – 2 години в Софийския затвор и 2 години във Варненския. При много строг режим, дето се вика режим, за да те отучат български да знаеш… Държаха ме в карцер 3 месеца… Бяха наредили да не ми пускат парното. Добре ама аз съм политзатворник, стар затворник. Влезнах във връзка с криминалните и този, техника, който пуска парното дойде и вика: „Отгоре не мога да ти го пусна, но ще го пусна отдолу, да влиза по обратната линия малко да те грее.”

– Значи ползвали сте затворнически опит отпреди 9 септември?

– Разбира се. И в столовата, храната, изолиран си, не можеш да говориш. Но криминалните ми туриха под масата една дъска и ми слагаха на нея допълнителни продукти за ядене. Иначе никой не може да издържи – хлябът ми е 100 грама, манджата малко. Затворниците имат един морал, който е голям. Например Кофтито – най-довереното лице на управата на затвора – но жена ми като дойде на свиждане, той ми донесе 5 лв. от нея. Когато ми даде парите, той вика така: „Днеска си затворник, ама утре може да си на власт. Аз трябва и оттук, и оттук да вардя – ебал съм им мамата на тия.” Затворническата работа е особена.

– Кога беше по–добре в затвора – преди или след 9 септември?

– Виж сега, преди 9-и малко беше по-добре – за политическите говоря. Тогава те бяха в особено положение. Затвора се водеше от прокуратурата. Полицията нямаше вътре работа. Полицията те „разтрива”, бие те, следствие, съдът те осъжда, влизаш в затвора, прокурорът е вече човекът, който ти дава свиждане, който ти дава амнистия, който решава въпросите. А после, при нас, милицията те арестува, тя държи и затвора, когато реши ще те пусне, когато реши – няма да те пусне…
…
Трябва да кажа, преди 9 септември нашите политически затворници бяха извоювали такова, че ние в Плевен бяхме като санаториум. Сутрин те отварят в 7 часа, вечер те затварят в 7 часа. Цял ден си отворен. Можеш да се движиш, можеш да четеш. …Условията бяха по–добри. Но тия, които влязоха в новия затвор, в новите циментови затвори… Те са страшни. Те са пригодени за по-тежък режим…
…

Защо Тодор Живков нарече генерал Анев „кретен” през 1996 г.

През януари 1996 г. публикувах малка част от интервюто с генерал Анев във в. „24 часа”, където работех тогава. Ефектът беше неочакван. Реагира самият Живков. Дни след интервюто той се появи пред следствието на ул. „Развигор”, извикан на разпит по някакъв повод и пред тълпата журналисти, които го чакаха, заяви – „Генерал Анев беше най-простият генерал” и „Що му давате думата на тоя кретен”. Очевидно интервюто го беше засегнало. Тогава кризата и инфлацията бяха най-остри, хората вече си спомняха с носталгия по времето на Живков. И аз бях извадил като цитат с по-едри букви една реплика на генерал Анев, която ми каза в разговора на сбогуване – „При социализма беше добре не заради Живков, а въпреки него”. Точно това сигурно е вбесило бившия генерален секретар, който вече се появяваше самоуверен пред публика, обирайки дивиденти от недоволството на хората при обедняването през 90-те години.

Това стана повод да направя още две интервюта за вестника с двама от лежалите в затвора по процеса – полк. Велчев (който е бил началник на кабинета на министъра – Добри Джуров) и ген. Ерменов. Те допълниха щрихи към портрета на Живков, който към онзи момент ставаше все по–симпатичен и на журналисти, и на обществото. Хората вече бяха забравили плакатите срещу Живков в дните след 10 ноември, с които искаха съд за него, докато към онзи момент БКП официално обяви, че го изпраща с благодарност (което между впрочем беше маневра, за да не се предизвикват прекалени сътресения по етажите на властта, повсеместно подчинени на Живков).

Дори не направих опит да потърся и Живков в този спор. Защо? По онова време с него имаше излезли доста интервюта. Той все по самоуверено демагогстваше и флиртуваше с журналистите. Даваше интервюта на чужди телевизии. Дори една немска телевизия го беше снимала тайно как прибира парите в брой, които поискал да му дадат за интервюто. Тези кадри, разбира се, не купи и не излъчи в България нито една телевизия. За тях само се коментираше в западни вестници.

Горе-долу по това време се срещнах и правих интервю с един приятел на Живков – д–р Найденов, който се прочу с това, че прави от водата гориво. Найденов беше автор на много патенти за лекарства и др. химически изобретения. Дори в патента на едно от лекарствата беше вписан самият Тодор Живков, защото бил дал някаква идея за не знам си каква билка, която ползвала баба му. Така Живков, автор на близо 40 тома събрани съчинения, вдъхновителят на Априлската линия, строителят на нова България и т. н. определения, с които го кичеха, се беше записал и като изобретател. Въпросният д-р Найденов, без да съм го молил, каза: „Ще те водя при Живков.” Викам – „Добре.” Но не изгарях от желание. Любопитството ми на журналист ме е отвеждало къде ли не, правил съм какво ли не, за да стигна до някого, а този път не се впечатлих. Д-р Найденов дойде при мен след два дни и ми каза: „Говорих с него, знае те по име, иска да се видите. Само чакай сега, че е малко болен, носих му лекарства, след седмица.”

Това фамилиарничене на Живков с хора, които даже не е виждал, му беше стил. Любен Дилов-син, който по това време правеше студентското предаване „Ку-ку”, ми разказа как, като отишъл при Живков за пръв път, по някакъв повод за предаването, той го посрещнал с думите: „Айде, бе Дилов, вие ме забравихте мене, бе!” Нещо се дразнех от това търсене на внимание от страна на Живков.

А един колега, след посещение във вилата на Живков в Бояна, го помолил да се снимат за довиждане пред къщата, как се прегръщат – като с Брежнев. И фотографът ги снимал. Живков беше станал като жив паметник, историческа забележителност, която посещават, за да я видят като туристи и да се снимат с нея.

Всички онези, репресирани от него, бяха забравени, не им се беше чула думата, а т. нар. Тато беше пред микрофоните и преди, и след 10 ноември.

…

***

Генерал Цвятко Анев е роден 1911 г. в с. Столник, софийско (до Елин Пелин). Връстник е на Тодор Живков. Едно от главните действащи лица в т. нар. заговор на Горуня срещу Живков, разкрит през 1965 г.
Като комунист в родния си край е осъден на 12 години затвор, но през 1938 г., бяга в Гърция. Там обаче го осъждат на 7 месеца затвор, а после заточват на о. Крит до 1940 г. Връща се в България, вкарват го в Плевенския затвор. Лежи там с Добри Терпешев, Лазар Кулишевски и др. комунистически функционери. През 1943 г. бяга оттам и става партизанин във Врачанско заедно с Иван Тодоров- Горуня. След 9 септември ген. Анев последователно е командир на дивизия, началник на Софийския гарнизон и комендант на София. Включва се в групата на Горуня за свалянето на Живков, арестуван е през април 1965 г., разжалван и осъден на 12 г. затвор, излежал 4 от тях. После работи няколко години като технически ръководител в „Ремонтстрой“ и се пенсионира. Женен, с 2 деца. Умира 2002 г. и е погребан в родното си с. Столник.

***

Из книгата „Тодор Живков. Власт – свидетели, участници“ от Иван Бакалов (Изд. „Кръг“, 2021)