Актуално
Изкуствено създаденото лично местоимение “iel”, съкращение от “il” (той) и “elle” (тя), което цели да обозначи транссексуалните хора, или онези, които не се идентифицират нито с мъжки, нито с женски пол, беше включено и съответно признато в онлайн версията на водещия френски речник “Робер” (Robert). Писателят Жан-Мари Руар, член на Френската академия, се възмущава от това решение.
Изкуственото местоимение “iel” за транссексуалните, или вирусът на деконструкцията на езика

Гост-автор | 24/11/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Изкуствено създаденото лично местоимение “iel”, съкращение от “il” (той) и “elle” (тя), което цели да обозначи транссексуалните хора, или онези, които не се идентифицират нито с мъжки, нито с женски пол, беше включено и съответно признато в онлайн версията на водещия френски речник “Робер” (Robert). Писателят Жан-Мари Руар, член на Френската академия, се възмущава от това решение.
Изкуственото местоимение “iel” за транссексуалните, или вирусът на деконструкцията на езика

Жан-Мари Руар е писател, член на Френската академия.

Езикът, като принадлежността към една страна, е общо благо. За да се възползваме от тяхната защита и предимствата, които ни дават, ние се съгласяваме да се подчиняваме на техните закони, правила, обичаи, защото това е условието за колективно разбирателство. Това подчинение не се постига без някаква форма на жертва и разочарование.

Трябва ли френският език, тъй като именно него поставят непрекъснато под въпрос, покорно да отстъпи пред всички индивидуални или категориални стремежи? Желанието да се въведе изкуственото местоимение “iel”, както прави речникът “Робер”, е само върхът на натиска, упражняван от застъпниците на приобщаващото писане. Би било грешка да приемем лековато тези фолклорни изкълчвания на правилата на нашия език, те са симптоми на по-дълбоко заболяване. Винаги сме знаели, че езиците съдържат важни ценности: те не са само средство за комуникация. И френският език, който изразява душата на нацията и ценностите на свободата, които издигнаха неговия естетически и морален авторитет в целия свят, го доказва особено красноречиво.

Местоимението “iel”, както и приобщаващото писане, има за цел да отговори на хуманитарни стремежи, които със сигурност са разбираеми, на лични страдания, които може да са легитимни като всички страдания, да наложи закона на американското движение за внос на “пробуждане” във всички области: историята, обществото, нравите. То очевидно иска да повлияе на политиката. А днес и върху френския език, с последното си превъплъщение, “iel”.

Заплахата от това местоимение и цялата сектантска доктрина, която то прокарва, е нищо по-малко от деконструкция на нашата цивилизация. Разплитайки брънка след брънка нашия език, искат да премахнат духа му и да го превърнат в безформена и нечетлива каша.

Последователите на тази активна секта не осъзнават - или по-скоро пет пари не дават - че този красив и точен език е бил най-ефикасният инструмент, за да изразят своите искания, душевни състояния, разочарования и да им придадат огромно значение. До такава степен, че Жид успя да поведе битката си за признаване на хомосексуалността; Симон дьо Бовоар да накара хората да осъзнаят реалностите на феминизма; и чак до Сад, който не успя да даде световна публика на сексуалните си извращения. Защото именно в това е магията на литературата, да даде възможност на едно конкретно душевно състояние да стане универсално. Но дали ги въодушевява загрижеността за една кауза, или безпощадната омраза към обществото, което искат да унищожат?

Речникът “Робер”, който предизвика скандал с приемането на местоимението “iel” - оставайки отличен езиков речник - изглежда по-малко мотивиран от активистки съображения (със сигурност няма да го обвиним, че иска да участва в разрушаването на нашия език), колкото от комерсиалната грижа да предизвиква всяка година малко медийно събитие при публикуването на своята работа. Учудващо е отсъствието на протести от страна на високопоставени лица пред този фатален риск за нашия език. За щастие, след един депутат, Франсоа Жоливе, министърът на националното образование Жан-Мишел Бланке реагира бързо, заявявайки, че дори и феминизмът да е голяма кауза, не трябва да “раздробява френския език”. Той добави: “Това не е добре по никакъв начин, включително за изучаването на нашия език”. Подкрепен по тази тема от г-жа Брижит Макрон, която призова за здрав разум: “Има две лични местоимения, Той и Тя”. Но очевидно тези реакции не бяха достатъчни, за да спрат едно движение, което има много дълбоки корени.

Знаем до каква степен това наследство на неистов индивидуализъм е завещание на Жан-Жак Русо, гениалния писател, виртуоз на нашия език, оказал най-голямо влияние върху нашата чувствителност и институции. Той искаше да изгради свят, общество, съизмеримо със самия себе си, с прекомерното си “аз” и болезнените си разочарования. Свят, в който този параноичен себичен човек се чувстваше потиснат. Русо допринесе за подкопаването на основите на обществото, но ако имаше нещо, към което внимаваше да не посяга, това беше именно френският език: каква полза би имал този Паганини на нашия език да разруши своя страдивариус?

Уви, последователите на Русо нямат тези скрупули. Щетите, които рискуват да нанесат на нашия език и следователно на нашата цивилизация, са значителни. Френският е атакуван от всички страни, разяждан във всеобщо безразличие от нашествието на franglais, което не само заразява речника ни с безполезните “лайв”, “пик енд колект”, “клъстер”, станал правителствен новоговор заедно с “пас”, но засяга и синтаксиса: като това чудовищно название “Сорбона Университет”.

Нашествието на “будното” движение посредством “iel” и приобщаващото писане рискува да нанесе фатален удар на нашия език и в по-широк смисъл на нашата нация. Ще станем свидетели на нови кавги, на религиозни войни, на теологични противопоставяния, които ще задълбочат разделението ни и ще направят френския архипелаг още по-крехък. Докато глобализацията ни притиска с толкова заплахи, рискът от нашето разтваряне, завоевателен ислям, нека не добавяме към крещящите си слабости и безсилие пагубното отслабване на френския език, може би последното ни общо благо. Последният инструмент на нашето възмущение. Камю казваше “Да навредиш на френския език, означава да добавиш нещастие към света”. Този свят, който толкова просветихме с този израз на нашия национален гений, няма нужда от това.

     Автор: Жан-Мари Руар "Фигаро"

     Източник: GLASOVE

     Превод: Галя Дачкова

  

 



Други статии от този автор



Коментари