...И постепенно спряхме да броим умрелите...
...и постепенно спряхме да броим умрелите...
Помните ли? Преди време пишехме статуси за всеки починал човек. Изпитвахме състрадание. Казвахме прочувствени слова и това сякаш ни правеше една идея повече хора.
А сега спряхме да броим мъртвите. Сега новините за мъртвите са новини, с които "само плашите хората, че да се уплашат, да се чипират и да дойде новия световен ред".
Сега новините за мъртви хора срещат нашата реакция - ухилени емотикони и надписи "LAJETE, MRASNICI".
Сега историите за всяка загуба на човешки живот срещат вашата реакция "И какво от това, само тоя ли е умрел ве, други не умират ли ве".
...и постепенно спряхме да броим мъртвите...
И останахме тук живите. Да си говорим за нашите си, безсмислени неща. И да спорим - кой ще измисли най-оригинално тълкувание на световните процеси.
Знаете ли, хич не ми пука дали сте такива или онакива. Дали вярвате или не вярвате в науката, медицината и еволюцията.
Единственото, което ме вълнува е как така от уж общество се превърнахме в негодна пасмина от мрънкащи чалгаджии.
В хора, които не биха подали ръка на давещия се приятел, щото не им дреме.
Вълнува ме как така някога бяхме народ, който бе готов да тръгне на обречени войни, а днес сме народ, който "САМ СИ ПРЕЦЕНЯ" дали да иде в Ориент 33 в събота вечер.
...и постепенно спряхме да броим мъртвите...
Какво като са мъртви. Постоянно умират хора. Нали така.
Никой няма да напише реквием за Гошо, който си е отишъл от "несъществуваща" болест в болница в провиниален град, където няма едно читаво легло, камо ли да има адекватна медицинска помощ.
Мисля си нещо тази сутрин. Ако не сме способни на емпатия, на състрадание, на любов и грижа към околните, дали има смисъл да съществуваме?
Дали има смисъл да оцелее нация, която е готова да отрече правото на всички да живеят? Дали идеите на някакви идейни течения, че слабите и недъгваите трябва да умрат, за да могат атлетичните да ходят свободно на концерти на Кондьо са новата национална доктрина на България?
...и постепенно спряхме да броим мъртвите...
А казваме, че за нас България била важна. Но човешкия живот явно не е.
Имам един приятел. Той беше написал един текст, а аз някога бях написал песен по неговия текст.
В текста се казваше:
"кланям се в кенефа ми да има
вестници без новини"
...и постепенно спряхме да броим мъртвите...
Всеки сам си прецЕня какво да брои в крайна сметка...
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.