Актуално
Имах възможността през 1992 г. да се срещна с него. Тогава голяма група представители (по 1 от президентството, правителството и парламента) от бивши социалистически държави бяхме във Вашингтон за запознаване с дейносттта на институциите в системата за национална сигурност.
Починал е след усложнения от ковид Колин Пауъл.

Гост-автор | 18/10/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Имах възможността през 1992 г. да се срещна с него. Тогава голяма група представители (по 1 от президентството, правителството и парламента) от бивши социалистически държави бяхме във Вашингтон за запознаване с дейносттта на институциите в системата за национална сигурност. Аз участвах в качеството си на председател на парламентарната комисия по национална сигурност. Представян бях като главен в нашата делегация, макар че с хората от МО и президентството бяхме на равна нога. Казвам това, за да стане ясно защо когато ние, гостите седяхме в Пентагона от дългите страни на масата, от чията тясна страна бе Колин Пауъл, като военен номер 1 на САЩ, аз бях най-близо до него от дясната му страна. Едно, че по азбучен ред България вървеше първа, второ, че мен ме смятаха за първи в българската група.
Седейки съвсем близо до Колин Пауъл в продължение на час и половина, аз улавях непрекъснато погледа му – той говореше и както всеки говорещ, фиксираше своя поглед в някого, най-често това май бях аз. И когато искаше нещо да подчертае или да се пошегува, той ми кимаше, усмихваше се и сякаш търсеше подкрепа или разбиране. Всъщност, може и да не ме е забелязвал, мислейки си за други неща.
Но аз можех да го наблюдавам буквално от 10-15 см и да следя бързата му мисъл, жестовете, езикът на тялото. Излъчваше увереност и интегритета. Та това беше човек, тогава носещ се на вълната на славата, обирайки лаврите като победител в Първата война в Залива.
В един момент представителят от нашето президентство, секретар по отбраната на президента Желев го попита:
– Как Вие, такъв изявен военачалник, четиризвезден генерал, посветил младостта си и целия следващ живот на въоръжените сили, на военната професия, с толкова опит и знания, с подобна забележителна биография, се отнасяте към цивилните министри на отбраната, които идват и си отиват, често не познават същината на националната отбрана, а вземат решенията в системата за национална сигурност?
Колин Пауъл направо подскочи от изненада:
- Но това е следствие от дълбоката същност, от философията на гражданския контрол над въоръжените сили, то е част от фундамента на демокрацията и една основна предпоставка за функционирането на демократичното общество. Това е записано в нашата Конституция! And I love and I like this Country!
Минаха години и вече в навечерието на Втората война в залива, започнала 2003 г., като държавен секретар на САЩ, Колин Пауъл трябваше да защити пред Съвета за сигурност на ООН незащитимата теза, че Ирак има оръжия за масово унищожение и така да оправдае предстоящата война. Ние, екипът на президента Първанов бяхме се събрали в нашето президентство и слушахме изказването на Колин Пауъл. Тогава той си направи публично и ритуално харакири. Говореше неистини и полуистини. Предпочете да бъде лоялен към президента Буш, а не към истината.
Когато свърши изказването си, представителите на страните членки на СС на ООН извадиха от вътрешните джобове на саката си написаните предварително позиции по това, което Колин Пауъл току що бе казал. Онези, които бяха ЗА войната срещу Ирак, прочетоха предварително написания текст със становището че словото на Пауъл е блестящо, убедително, ясно и категорично в доказателствата, че Ирак има оръжия за масово поразяване. А онези, които бяха ПРОТИВ войната срещу Ирак, прочетоха предварително написания текст със становището, че Колин Пауъл не е представил убедителни аргументи, доказващи, че Ирак има оръжия за масово унищожение.
С други думи, със своята реч Колин Пауъл бе убедил всички, които и така си бяха убедени и не бе убедил всички, които и така си бяха неубедени.
Но с тази си реч той се самоуби и профука възможността да стане първият цветен президента на САЩ. По-късно такъв стана Барак Обама.
А днес стана ясно, че е починал.
RIP, Mr.Colin Powell!
 
   Автор: проф. Николай Слатински, фейсбук

 



Други статии от този автор



Коментари