Актуално
Само седмица след като талибаните превзеха Кабул и свалиха правителството на Афганистан, атентатор самоубиец атакува кола с китайци в Гвадар, пристанищен град в Пакистан.
Защо Китай става пръв приятел на талибаните

Гост-автор | 14/09/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Само седмица след като талибаните превзеха Кабул и свалиха правителството на Афганистан, атентатор самоубиец атакува кола с китайци в Гвадар, пристанищен град в Пакистан.

Разстоянието между местата на двете събития е повече от 1600 км, но и двете са част от новата ситуация, която увеличава заплахите срещу Китай и която принуждава Пекин да търси добри отношения с талибаните.

Отговорност за атентата на 20 август пое Армията за освобождение на Балуджистан (АОБ), както се казва една от провинциите в Пакистан. Това е третата атака срещу китайци в страната в последните два месеца.

Разминават се данните за броя на жертвите. АОБ твърди, че са убили шестима китайски работници и трима охранители. Китай и Пакистан официално съобщават за един ранен китайски гражданин и две убити деца. Никой не спори обаче, че този атентат показва ескалация на нападенията срещу китайски работници, извършвани от пакистански бунтовници.

На този фон, държавните медии и правителствени лица в Китай са въодушевени от развитието в Афганистан и превземането на властта от талибаните. Пекин гледа на това като на удар срещу Съединените щати и доверието към тях в региона.

Талибаните вече посочиха Китай като основен партньор. Пекин пък установява прагматични работни отношения с талибаните и обещава да осигури икономическа помощ в замяна на решаването на някои проблеми със сигурността, които го тревожат.

Това важи с особена сила за уйгурските бунтовници и опасенията на Китай, че те могат да намират убежище в Афганистан. Уйгурите са мюсюлманско малцинство, срещу което Пекин води политика на натиск и преследване, включително и чрез затварянето им в лагери.

"Китай не се притеснява много от сближаване с талибаните и е готов да се утвърди като най-влиятелния играч в Афганистан след напускането на САЩ", написа бившият полковник от китайската армия Жу Бо в писмо до Ню Йорк таймс на 20 август.

Въпреки демонстрираната увереност на Пекин, много анализатори забелязват все по-голяма тревога от неизвестността в региона - от увеличаването на терористичните атаки до протести срещу китайските проекти.

"Китай гледа на всички тези проблеми като на едно цяло и като на част от една неблагоприятна промяна в региона", казва Андрю Смол от Германския фонд Маршал.

Нападенията срещу китайци

Основната тревога идва от зачестяващите нападения срещу китайци в Пакистан. На 14 юли беше взривен автобус с китайски работници в северен Пакистан. Загинаха 13 души, девет от които бяха китайци. Властите обвиняват за атентата ислямистка групировка, известна като Пакистанските талибани. Разследващите казват, че нападението е било планирано в Афганистан.

Последва още една атака срещу китайски работници в Карачи на 28 юли. През април пък китайският посланик в Пакистан оцеля при нападение в хотел в Кета, където той и екипът му са били отседнали.

И преди Китай е бил мишена за пакистански бунтовници. През 2018 г. АОБ нападна китайското консулство в Карачи. Сега обаче става дума за нова вълна, казва Абдул Басит, експерт по югоизточни бунтовнически движения в университета Нанян в Сингапур.

Докато Пекин остава фокусиран върху Туркестанската ислямска партия - уйгурска групировка, обвинявана за размириците в западната провинция Синдзян - групировки като Ал Кайда и "Ислямска държава - Хорасан" също представляват опасност за Китай.

"Нападенията са проблем, но те са малки на фона на голямата картина. Големият въпрос е как Китай ще реши да отговори на всичко това", казва Басит.

Сближаването на Китай с талибаните е мотивирано от желанието на Пекин да предотврати или ограничи подобни заплахи от територията на Афганистан. Предстои да видим дали талибаните могат и искат да направят това.

Застрашените проекти

Под заплаха е и проектът "Икономически коридор Китай - Пакистан" (CPEC), част от инициативата на Пекин "Един пояс, един път".

В края на август в Гвадар избухнаха протести срещу недостига на вода и електричество. Демонстранти блокираха пътища и палеха автомобилни гуми. Последваха протести на местните рибари, според които техният поминък е застрашен от китайските траулери, които извършват незаконен риболов в близките води.

Пристанището в Гвадар е стратегически елемент от CPEC. Пакистан го е отдал на концесия за 40 години на подкрепяна от Пекин мултинационална компания.

През юли Пакистан задържа пет китайски траулера по подозрение в нелегален риболов в района на пристанището на Гвадар. Китайските власти отхвърлиха обвиненията с обяснението, че плавателните съдове са бягали от буря.

В края на юли и в началото на август китайските власти върнаха на Пакистан 26 контейнера с морски храни и 12 контейнера с ориз с обяснението, че стоката е заразена с коронавирус. Но пакистански търговци казаха, че това е отмъщение за задържането на траулерите.

Балуджистан, където се намира Гвадар, е най-изостаналият район на Пакистан и място на дългогодишни сблъсъци, провокирани от акциите на Армията за освобождение на Балуджистан срещу централното правителство в Исламабад. Гвадар не е част от националната електрическа мрежа, а проблеми с близкия язовир оставиха града и без вода.

Дори и Китай да не е отговорен за недостига на вода и ток в района, сериозното китайско присъствие в региона предизвиква недоволство и настроенията срещу Пекин растат.

Затова Китай сега е фокусиран върху Афганистан и предотвратяването на евентуални бъдещи заплахи от нарастващата несигурност в региона.

"Китай обаче трябва да внимава да не бъде погълнат от Афганистан и региона наоколо, което е стратегически капан. Засега, целта на Пекин е да намали рисковете, а не да решава проблеми", казва Смол.

   Автор: Рийд Стандиш

   Източник: svobodnaevropa

 



Други статии от този автор



Коментари