Актуално
Дори ИТН със своите 65 депутати не е победител. И това не е плод на някаква субективна преценка, а на бакалска аритметика. Която показва, че никоя от партиите, избрани от миналогодишните протести не може сама да направи нищо. Ама нищичко.
Балканска аритметика

Венци Мицов | 10/08/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Добре де, то е ясно накъде отиват нещата...
Че няма да има това правителство, което всички очакваха – правителство на трите протестни субекта – е от ясно по-ясно.
Там нещата вече почти приключиха – ИБНИ ибнаха днес, част от ДБ в лицето на ПП Зелено течение АКА Пирин не е кашкавалка също казаха, че няма да гласуват.
Единствено кабинет може да се случи в хипотеза на подкрепа на БСП и ДПС или на извратено чувство за хумор на Баце.
Но това също не ми се вярва да стане. По-скоро е в сферата на теоретично възможните неща.
Това, което виждам обаче ме навежда на невесели изводи.
И няма да ги спестя.
Извод едно – партиите на протеста не разбраха следното – никоя от тях не бе победител.
Дори ИТН със своите 65 депутати не е победител. И това не е плод на някаква субективна преценка, а на бакалска аритметика. Която показва, че никоя от партиите, избрани от миналогодишните протести не може сама да направи нищо. Ама нищичко.
В тоя ред на мисли ИТН, ДБ и ИБНИ (ама много ме кефи това име, мисля да си го татуирам на лявата гръд) трябваше да разберат основното послание на избирателите.
То е елементарно. Дори за малоумни политици е елементарно.
И гласи: „Да, ние искаме да махнете статуквото. Но нямаме доверие на никой от вас поотделно. За това искаме да махнете статуквото, ама заедно. Защото не искаме нов ГЕРБ. И изобщо – не искаме монолитни и големи партии, за това не ви даваме цялото си доверие, а част от него“.
Но политиците ни това не го разбраха. А ИТН – ох, кога влязоха в политиката, кога и те се разболяха от болестта, от която са болни и ИБНИ (ама адски е яко това име) и особено моите фамозни любимци от ДБ – самовлюбеността и самодостатъчността, смесена с параноя и истерия.
Така няма да стане.
Нито ще има правителство, нито реформи.
Извод две – този извод всъщност е страшен.
Той също не е субективен.
И също отново е чиста аритметика.
2 775 410 души гласуваха. Част от които не живеят в България. За протокола – имаме 6 578 716 избиратели. Което пък значи, че от имащите право на глас гласуваха 42,19 процента.
Това, скъпи мои приятели означава, че 57,81 процента не гласуваха.
Искате ли да съм жесток в следващият си извод?
Повече от половината българи, вследствие на тоталната си погнуса и отчаяние вече не вярват в демокрацията.
И още нещо – знам, че е законно. Знам, че е безупречно и гарантирано от правилата и дори от конституцията подобно нещо на изборите. Но да си знаете – нещо, подкрепено от по-малко от половината българи дава ясен извод.
И от тоя извод боли.
А извода е следния:
У нас има непредставителна демокрация!!!
Запомнете този извод.
Той ще ви даде опорната точка в това защо ние мразим всичко случващо се. Защото голяма част от нас не са го избирали...
Извод три – последен.
Ние не желаем да бъдем точно информирани за всичко, което се случва наиоколо. Защо ли – защото сме абдикирали от действителността.
Псуваме медиите, че ни показват лошите новини.
„Само плашите хората с тоя КОВИД“.
„Само ни разстройвате с новини за катастрофи и умрели хора!“. „Само ни мачкате с новини за корумпирани или малоумни политици“.
Да, ама новините са такива, каквито са.
И нито Мангърката, нито Тошко Йорданов, нито баба ми могат да променят новините.
Могат да ви кажат някакво невярно тълкувание.
Да ви излъжат.
Но всяка лъжа или всяко конспиративно тълкувание на нещо е до време. До момента, в който започнем да кашляме и сатурацията ни падне на 75 примерно...
А сега мисля да спра.
И понеже всяко нещо трябва да носи поука, моята поука е тук.
Тя е следната.
Очертава се спирала от избори.
Изборите ще дават все подобни разултати. Докато някой не се издъни или някой не пристане на лошите. Или каквото и да е.
Това в никой случай не естрашно.
Изборите са част от процеса. Но се опасявам, че калта, която сами създадохме в опит да унищожим всички свои противници, заливайки ги с помия, ще доведе до съвсем логичната развръзка – скоро никой нормален човек няма да иска да се занимава с политика.
Никой!
И ще гледаме само Петър Илиевци, които ще ни се карат от малкия екран.
Запомнете това.
И запомнете, че аз съм носителя на лошите новини.
И да, плюйте ме на воля. Но аз пиша това, което виждам. А виждам предимно идиоти. И гьонсурати.
И вместо послепис ще кажа следното – ако стане немислимото и на власт се върнат онези, срещу които цяла една общност се бореше, то този път вече това ще е абсолютния край на всяка идея за гражданско общество.
Финален извод – или се научете да играете отборно...
Или се разкарайте, че ми писна да гледам самовлюбени чичаци и лелки.
И те така...
Може да бъде изображение с 4 души, изправени хора и на открито
 
 

 



Други статии от този автор



Коментари