Две случки с Радой Ралин

Две случки с Радой Ралин
08-08-2021г.
135
Иван Бакалов
 
Две случки с Радой Ралин, които не знам дали ще бъдат разбрани съвсем днес...
 
Беше изключително популярна личност, митологизиран. Към края на живота си вече не го разпознаваха и като ходеше в Народната библиотека, както обикновено почти всеки ден, и заговаряше гръмогласно студентки и студенти с обичйния си маниер, те гледаха на него като на някакъв изперкал старец.
 
Живееше в махалата, ходех му на гости, той черпеше чай с едни очукани чаши и беше хипохондрик, да не чуе, че се закашляш. Добре, че по негово време не се случи сегашната епидемия.
 
И веднъж един от гостите му, пенсионер, негов стар приятел, забравих кой, разказва как двамата се разхождали в парка. Случай отпреди 1989 година. И отдалеч по алеята срещу тях се задават поетът Георги Джагаров и режисьорът Любомир Шарланджиев. Джагаров е не просто поет, а от тесния приятелски кръг на Тодор Живков, член на ЦК на БКП и зам.-председател на Държавния съвет (вицепрезидент). Освен това от Сливен, тоест много добре се познават с Радой, на когото като млад поет е носил стихове да го оценява.
 
И двете двойки разхождащи се мъже се приближават и се разминават, а Радой се навежда и с гръмогласния си глас казва на режисьора "Любчо, здравей".
Джагаров мълчи и не знае накъде да гледа.
 
Другата случка е при официална среща на германския президент Вайцзекер в резиденция "Бояна", пак преди 1989 година.
Той, подобно на френския президент Митеран малко по-късно, поканил 12 интелектуалци и обществени фигури на разговор на чаша чай.
Сред тях и някои приближени на Живков като акад. Ангел Балевски, но четирима от поканените са присъствали и на закуската с Митеран - Радой Ралин, Радичков, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев.
 
Присъства и министърът на културата Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро. И той седи редом до президента Вайцзекер, ръкува се с гостите.
 
Георги Йорданов също е от Сливен и също добре се познава с Радой Ралин от едно време. Радой се ръкува с президента Вайцзекер, после идва ред да мине пред Георги Йорданов и да се ръкува и с него. Йорданов подава ръка, но Радой дръпва своята назад чак зад гърба си и го подминава. Следва куртоазно пиене на чай.
Такъв чешит беше Радой Ралин.
 
Нямаше телефон вкъщи по онова време, ходеше до телефонен автомат до кино "Изток" и гръмогласно говореше по телефона, нямаше нужда от особени усилия да го чуят какво говори тия, които го следяха. Като се провикнеше "Блага, онова писмо дето го пуснахме за подписване..."
Тогава Клубът за подкрепа на гласността и преустройствата разпращаше между членовете си разни писма да ги подписват....
 
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.