Актуално
Днес бях на поредното си дело със Социалните от Русе. Всеки път когато ходя там имам чувството, че попадам в някаква абсурдиландия и ми трябват дни след това, за да осмисля всички глупости, които съм чул. Душата ми се подлага на изпитание, а за родителите и децата попаднали в лапите на Социалните от Русе не искам да си мисля, но знам през какво минават, през Ада.
Хората, които се престарават да бъдат морални. Записките на адвоката

Гост-автор | 20/07/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес бях на поредното си дело със Социалните от Русе. Всеки път когато ходя там имам чувството, че попадам в някаква абсурдиландия и ми трябват дни след това, за да осмисля всички глупости, които съм чул. Душата ми се подлага на изпитание, а за родителите и децата попаднали в лапите на Социалните от Русе не искам да си мисля, но знам през какво минават, през Ада. Днес стана ясно, че две деца са настанени в т.нар. Център, за който държавата под формата на социални услуги плаща хиляди левове. Върху едното дете се пикае. Да, правилно "чухте". Пикае се, бие се, псуват се. Но според Социалните това е за доброто на детето. Попитах ги ако пикаят върху тях дали биха искали да останат в Центъра? Бащата - самотен родител от 6 години, който работи и сам гледа две деца не бил подходящ, защото работел...Самият той осиновен, няма близки и роднини. Но Социалните намерили неговите биологични роднини да ги питат дали биха отглеждали децата му, които той отглежда сам. Питаха го в Съда(от Прокуратурата) дали псувал. И аз псувам и ако имах неговият живот - да ме изоставят на 8 месеца, а после да ме изоставят с две малки деца - щях много да псувам и много да пия. От цялото дело разбрах, че държавата нито един път не му е дала парични помощи за отглеждане на тези деца, нито един път не му е дала храна и дрехи, не му е предложила жилище. Години наред с децата е работено само на книга, защото резултати от социалните услуги и предписания, от изписаните томове НЯМА. Училището, Общината, Полицията, Социалните, Обществото не са помогнали по никакъв начин на този човек през годините. Вместо това той е тероризиран с тъпи въпроси. И ако нямаш адвокат спукана ти е работата - срещу себе си имаш прокуратура, социални, юрисконсулти, психолози, началници, директори. Цял отбор е зяпнал срещу теб, нещо като националния ни отбор по футбол, много приказки-игра никаква. Но този, малкият човек, работещ от сутрин до вечер, е перфектен да бъде смачкан. Защото никой не цени живота на малкия човек и на никой не му пука какво става с него. Не искам да съм много патетичен и не търся съжаление за никого. Но не разбирам как може всички институции да разбират, че срещу едно кривогледо момиченце се извършват извращения и всички дружно да искат да го държат на същото място "за негово добро". Днес питаха бащата Х как щял да гледа сам две деца когато работел. Предлагам да съберем всички работещи самотни родители и да им вземем децата. Не разбирам що за въпроси бяха това. Не било възпитателно да купиш телефон само на детето, което слуша. Цял ден разнасяха човечецът за един телефон. Все едно е длъжен да купува. Имам чувството, че бях на Страшния съд и трябваше да отговаряме за всичките грехове и прегрешния на бащата Х, които се случват във всяка къща. Тия дето не псували и не пият, идете и се гръмнете, кого лъжете за фалшивия си морал, себе си или Господ. Спукана ни е работата, с хора роботи, с хора, които се престарават да бъдат морални, с хора, които са си сложили етикет отлични родители, с хора, които нямат деца, но обясняват как трябва да се възпитават деца. Другото дете на Бащата Х(откакто попаднало в центъра, започнало да краде и проси по улиците), за съжаление има интелектуални отклонения. Но всички тези специалисти не могат да разберат, а то се вижда с просто око, че детето е родено със "специални потребности". Питам ги има ли диагноза някога поставена. Мигат на парцали и гледат умно. Бащата бил виновен. Не е виновен бащата, вие сте виновни, че сте некадърни, а работите нещо, което е толкова важно и въпреки това не виждате очевидното. Не очаквам никакви героизми в Русе, наситих се на слепи хора с мантии, които са си сложили кофа на главата и са се заровили в пясъка. Смелостта да кажем истината отдавна е замесестена от стремежа да си вържем гащите. Но един ден ще напиша книга за всичката простащина, която държавата извърши с децата ни.
 
 
Автор: Петър Николов, фейсбук

 



Други статии от този автор



Коментари