Актуално
Бутафорни строежи на крепости, тревожни констатации за милионни загуби на НДК, възмутително прекъсване на предаване заради пресконференция на ГЕРБ: и министърът на културата проф. Минеков тръгна по следите на нередности.
България: и тук ли са потъвали милиони?

Гост-автор | 10/06/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Бутафорни строежи на крепости, тревожни констатации за милионни загуби на НДК, възмутително прекъсване на предаване заради пресконференция на ГЕРБ: и министърът на културата проф. Минеков тръгна по следите на нередности.

В разчистването на Авгиевите обори очаквано се включи и министерството на културата. На първата от серия пресконференции проф. Велислав Минеков, ярък лидер на протестите от миналата година, изнесе възмутителни факти. Той ги заостри политически, с което даде поводи за контранастъпление. Не знам дали един лидер може да бъде безстрастен и трезв в ситуация като днешната, но нека опитаме да поразсъждаваме.

Итонгови крепости и загубите на НДК

От години се ядосваме на бутафорните строежи на крепости, които погълнаха обществен ресурс и фалшифицираха културното наследство на страната. Такава е посочената итонгова крепост на Яйлата, която според министър Минеков привлича само туристи, които се дзверят на абсурда. Той повдигна и въпроса за чия сметка ще е неминуемото разчистване на подобни строежи. Но на фона на руините на текезесетата из българския пейзаж ми се струва, че няма да е скоро.

Дочувахме и за нарушения при строежа на Ларгото; този път Минеков заяви, че е чел доклад на ОЛАФ, в който се посочвали злоупотреби за 4,5 милиона евро. Не знам дали подобен доклад може дълго да остане секретен, съвсем скоро ще разберем дали го има, или няма - някой от евродепутатите ни вероятно може да помогне с вътрешна информация. Посочвала се вината не само на трима министри на културата, но и на един кмет - това ме изпълва с плаха надежда, че може би има шанс за промяна и в община София. 

Много тревожни бяха констатациите за загубите на НДК до 1 януари т.г. в размер на 86,5 милиона. Неотдавна там имаше разследване за злоупотреби, от които си останахме със съмненията. А през май бившият изпълнителен директор г-н Мирослав Боршош, който беше изцяло оправдан по обвиненията за безстопанственост, бе назначен от Йорданка Фандъкова за зам.-кмет на София.

От НДК контрират, че по-голямата част от тези загуби били заради амортизация. Чудя се само каква амортизация, като ремонтираха сериозно сградата за българското председателство на ЕС преди едни 3 години. Безспорен скандал е и отдаването срещу символичен наем на офиси в тази емблематична сграда на... коя партия мислите? Познахте.

И тук проф. Минеков прави смелото предположение, че натоварват с дългове НДК, защото се канят да го приватизират - по начина, по който скапаха и приватизираха на безценица безброй предприятия. Това е политическо изказване, което можем да приемем или да оспорим. Мен лично ми се струва, че времето на бандитския преход свърши, гражданското общество се събуди, пък и точно тази сграда трудно ще бъде открадната. Но може и да съм наивен, кой знае. Затова пък финансовото състояние на двореца е въпрос на числа и думата спешно имат икономистите.

Скоро и аукцион с акварели на Бойко Борисов?

Подобна политическа хипотеза в пресконференцията беше и призивът журналистите да огледат офисите на големи бизнесмени като Божков и Златев - щели да намерят многобройни пластики на министър или депутат Рашидов, чиято подкрепа вероятно са си купували, плащайки за произведенията му. Не знам как може да се докаже това - дали бизнесмените са си ги купували, защото са ги харесвали, или са намерили легален начин да дадат на автора едни пари. Преди купуваха Светлин Русев, и той важен човек на времето си; утре може да видим аукцион с акварелите на Бойко Борисов, почетен член на Съюза на художниците, с начална цена милион.

Цялата тази тема за стойността на художествените произведения е дълбоко неясна у нас - най-вече заради липсата на сериозен пазар за тях. Ако двама експерти могат да определят по свое усмотрение цената на един културен обект, много е лесно те да бъдат мотивирани с част от тази цена - след което картината да бъде заложена като актив на банка или да бъде повод за прехвърляне на едни суми от точка А в точка Б. Акцията на прокуратурата срещу полицейския началник г-н Папалезов показа как субективно приписаната стойност на колекцията му може да се окаже повод за арест, разследване и в последна сметка сплашване. Според министъра става дума за евтини копия, но дали това е вярно няма да разберем до изборите, с което г-н Гешев ще е изпълнил задачата си. Трябва сериозна промяна в законодателството, но парламент няма, така че си оставаме с тревожността по темата.

Случаят БНТ и Кошлуков

Най-политическата част от настъплението беше атаката срещу Емил Кошлуков. Става дума за възмутителното прекъсване на предаване от 23 май заради пресконференция на партия ГЕРБ - включване, което сравниха с обръщение на папата или обявяване на война, а на мен кой знае защо ми напомня прочутото предаване "Ку-ку" за Козлодуй, което се оказа партенка.

Безспорно става дума за лош вкус и слагачество, но Минеков не е прав да намесва тук чак националната сигурност и законите. В размяната на остроти той обявви, че директорът на БНТ подлежи на закона Магнитски, защото бил съратничил с Пеевски в ТВ7; другият намеси комунистическия баща на министъра и своето дисидентско минало - все неща, които не ми се ще да коментирам.

Но въпросът тук е по-сериозен. Става дума за доверието в националната ни телевизия. Нали помните, че по време на протестите хората обсаждаха и нейната сграда, а Кошлуков беше четвъртият в искането на оставки? Дали бяха прави? Аз мисля, че БНТ има и много сериозни, балансирани предавания като Референдум, Панорама, Още от деня; вярно, че г-н Любенов, който направи "Ку-ку-вкючването на ГЕРБ", лично на мен не ми допада, но сигурно си има фенове. Струва ми се обаче, че задача на една обществена медия е да разбере, защо е загубила доверието на много от най-активните граждани на тази страна и да се бори за връщането му.

Оставки у нас никой не подава, да оставим тази опция. Да си представим, че наместо с агресия, г-н Кошлуков беше излязъл с извинение към зрителите: съжаляваме, мислехме, че тогава ще има важно съобщение, пък работата се оказа Ку-ку. Ще се мъчим да спазваме равновесие между различните партии, ще каним по-разнообразни анализатори, ще се вслушваме във всички критики. Нали забелязвате, че такова подлизурско пряко включване беше направено и от трите големи телевизии, но общественият натиск е най-вече към обществената? Ами така е, защото смятаме, че тя е наша, зависи от нашите данъци. Ако бях на мястото на телевизионерите, дори бих се радвал на тези критики - те значат, че хората държат повече на обществената си телевизия.

Да добавя и това: че за пореден път стана ясна пълната несъстоятелност на Съвета за електронни медии, от който очаквахме да посредничи в този спор между обществото и БНТ. "В дейността си той се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма", пише на сайта им. С една важна добавка, взета от отговора до министър Минеков: "...осъществява надзор върху дейността на доставчиците, без да има каквото и да е право на намеса в програмната им политика". 

    Автор: Ивайл Дичев

    Източник: DW

 



Други статии от този автор



Коментари