Мария Петрова | 28/05/2021
Подкрепи свободното слово
Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.
Тия дни настоящият министър на културата проф. Велислав Минеков нарече конфискуваната колекция на бизнесмена Васил Божков – „съкровище“.
Преди една година, когато тъкмо започваха атаките срещу Божков, тракологът проф. Иван Маразов нарече същата тази колекция „изключителна – каквото и да кажем за нея, все ще е малко“.
А ето и малко факти за колекцията, която макар и частна, представлява неоспоримо културно-историческо наследство за България.
- Предметите от колекцията са събирани с години и броят им е над 3000
- Тя съдържа много редки типове вази, които не могат да бъдат видяни, дори в големи световни музеи;
Например: по думите на проф. Маразов не могат да се срещнат кантароси (бел.ред. – това е антична чаша за пиене на вино, предимно ползвана по време на симпозиуми и други ритуални събирания. Формата представлява дълбока чашка с две вертикални дръжки.) дори в Британския музей или в Лувъра, а такива има поне 4 в колекцията на Божков.
- Предметите от колекцията представляват ценен материал за изследване от научния елит по целия свят – вече години наред тя е част от световния научен оборот;
- Части от колекцията са представяни многократно в изложби по целия свят.ю
- Колекционерът Божков е финансирал и създал най-добрата лаборатория за консервиране и реставриране на такива предмети и артефакти.
- България посредством колекцията на Божков е част от световния художествен пазар.
- Стойността на колекцията е почти неизчислима – освен, че самите предмети са на цени, напълно неплатяеми от българската държава, разходите по откриването, реставрирането, поддържането, транспортирането и показването на тези предмети в изложби по цял свят е непостижима, или по думите на проф. Маразов – „няма кой друг да плати“...
Включотелно и разхода по транспортирането и специалните условия, в които трябва да са тези предмети, да не говорим за разноските по организирането на изложби, пътуването на експерти и журналисти от цял свят, спонсорирано отново от Божков и т.н.
Стига толкова факти. А сега няколко въпроса:
Къде е колекцията сега? Къде се намират тези близо 3000 свръх ценни предмета?
Отговорът е: не се знае.
Божков не знае. Настоящият министър на културата проф. Минеков също не знае.
Какво се знае?
Че, за да не бъде опропастено това културно-историческо наследство е необходимо да се положат огромни финансови, научни, организационни усилия, за да бъде колекцията правилно съхранена.
Случило ли се е това, когато тя „минава“ в ръцете на „държавата“?
Очевидно не, ако съдим по думите на проф. Минеков, който заяви, че е наблюдавал как конфискуваната колекция на Божков е изнесена – безценните артефакти са били увити във вестници, сложени в чували за боклук и в кашони...
Едва ли има какво повече да се каже за отношението към важните неща: към културата, историята, националното богатство.
Затова не е странно, че мнозина ще решат да гласуват за Васил Божков на изборите на 11 юли.
Защото за всеки що годе образован човек е ясно, че онзи, който има познанието, ума и възможностите да „отгледа“ такова съкровище, има потенциала да се отнася така към всичко свое – в това число към своята нация и своята държава.
А който увива в стари вестници и чували за боклук най-ценното си, не бива да управлява нищо, камо ли държава.
Или както казват американците – СЪКРОВИЩЕТО ЗА ЕДНИ, Е БОКЛУК ЗА ДРУГИ.
Само внимавайте кого ще си изберете да ви управлява, да не се окажете в контейнера за скрап.
