Актуално
Думите на Слави Трифонов за изчегъртването на ГЕРБ представялват много силно политическо попадение. То най- кратко формулира есенцията на днешното политическо разделение сред обществото ни. Новата предизборна кампания ще предостави възможност много по-ясно да се разкрият нивата на неприязън към ГЕРБ, част от които бяха потискани до момента.
Двубоят явно ще бъде между ИТН и ГЕРБ

Гост-автор | 14/05/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това добре се разбира от бранителите на статуквото и те всячески ще се опитват да не позволят на анти-ГЕРБ настроенията да получат своето естествено развитие. И това всъщност ще представлява големия сблъсък на предстоящите избори - дали ще се задълбочи радикализацията на обществото срещу ГЕРБ, което ще получи съответното електорално изражение, или конформизмът ще надделее.

За да бъде пометено същестуващото статукво, силите на промяната трябва да следват едно просто правило: да правят обратното на това, което се предлага от ГЕРБ. С което не само ще избягат от попадането в политически капани, но и ще отговорят на настроенията на собствените си избиратели. Сегашни и бъдещи.

Миналата предизборна кампания управляващите успяха да ги натоварят с познатото очакване, че става въпрос за поредното противопоставяне ГЕРБ БСП, докато на ИТН бе определена съдбата да се съревновава за третото място с ДПС.

Днес това няма как да сработи. Двубоят явно ще бъде между ИТН и ГЕРБ. В този аспект въпросът за изчегъртването става ключов. Гласуването за отделните партии ще бъде в зависимост от отношението на хората към отишлото си управление. И доколкото мнозинството от българите го отхвърлят, партията на Слави има всички шансове да убеди хората, че тя е най- ефективния инструмент за изпълняване на техните желания.

За да се влезе обаче в подобна роля, ИТН трябва да е напълно имунизирана срещу въздействието на статуквото. А това не е лесно. Днешната ни политическа система представлява абсолютен кошмар, който сами си причинихме. Политическите ни избори от последното десетилетие бяха дотолкова безотговорни и ирационални, че се превърнаха в безпрецедентен национален позор. Няма случай в европейската история, където един народ трикратно да избира представител на престъпния свят да ръководи страната му. Вярно, има множество случаи на политическия връх да се издигат хора свързани с организираната престъпност или да са издигани с помоща на организираната престъпност, но никога, никъде политическата власт не е попадала директно в ръцете на организираната престъпност.

Ние като нация преминахме тази черта. Отказахме се да следваме принципите на законността и допуснахме публичната власт да се превърне в заложник на един човек, чиято лакомия и суетност са оказаха безгранични. Разбира се, нашият избор бе повлиян и от въздействието на една мащабна пропагандна машина, която десет години ни убеждаваше колко красиви са дрехите на краля.

Нейното въздействие се чувства и днес. Тя вече се опита да наложи за новите избори един удобен за ГЕРБ наратив, който да прикрие всички уродливи черти на бившите управляващи. Неслучайно постоянно се тръби за примирение, съгласие, колко опасно и безмислено е да се търси реванш за миналото. Партиите се призовават да се върнат към следването на един прагматичен подход на поведение, който да им позволи да не се чувстват заложници на предизборните си обещания. И това е само малка част от остналите манипулативни внушения, на които сме подложени. Другото основно е, че след новите избори задължително трябва да се състави парламентарен кабинет. Защото иначе хората щели да се разгневят, а и ще настъпи политическа нестабилност.

Всъщност, точно стабилността от последното десетилетие се оказа пагубна за нацията ни. В политически план тя изроди властта до рекетьорска банда, а заплатената от всички нас социално-иккономическата цена може да се види най-ясно, ако се сравним с Румъния, от която днес фундаментално изоставаме, а през 2010 г. бяхме на едно ниво.

Така че нестабилността засега играе позитивна роля, най-малко тя показва, че политическата неопределеност може да даде много по-адекватно управление на страната, ако го сравняваме с който и да е от кабинетите на Борисов. В края на краищата, когато наследяваш правителство, постигнало в борбата с Covid-кризата първо място по смъртност и последно по ваксинация, не се изискват кой знае какви умения, за да демонстрираш своя по-голям професионализъм.

 

Въпросът е докъде ще стигне куража на служебното правителство, за да покаже истинското наследство от управлението на ГЕРБ. Засега сигналите са разнопосочни. От една страна се предприеха първи стъпки за някакви кадрови промени, но от друга е притеснително, че президентът Радев някак си се опитва да се дистанцира от досегашното си конфронтационно отношение с ГЕРБ и техния лидер. Което е политическа грешка. Самото избиране на Радев бе плод на анти-ГЕРБ вълната, неговият рейтинг не пострада от плътното му ангажиране с протестите от миналото лято и сега всяка проява на пасивност по отношение на разобличаването на предишната власт ще бъде предателство спрямо собствените му избиратели.

 

Давайки пример как може да същестува експертно правителство с лица от целия политически спектър, Радев трябва да даде и пример, как подобна комбинация може да изчегърта ГЕРБ. Което в непосредствен план трябва да усили анти- ГЕРБ настроенията сред избирателите по време на предизборната кампания, а по- късно- да зададе тренда на следващото управление.

 

На Радев и партията на Слави се падна ключовата роля да подготвят настъпването на политическата промяна в страната. Предизвикателството е голямо, доколкото те се изправят срещу все още могъщ противник. Но трендът в обществото е повече от ясен и ще бъде крайно глупаво, ако държавният глава и новите партии не се възползват от него. И хората трябва да бъдат убедени, че изчегъртването на ГЕРБ е не просто лозунг, а програма, която задава шанса България да се превърне в малко по-нормална страна.

   Автор: Георги Георгиев

   Източник: Гласове

 



Други статии от този автор



Коментари