Актуално
Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но не и десни. Тая глупост я има само в главите на симпатизантите на Да България у нас.
Само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни

Ирини Зикидис | 25/03/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Докато си карах карантината в Лондон, прочетох „Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class” на Paul Embery. Общо взето, задължителна книга, която вдигна много шум във Великобритания, най-вече заради факта, че авторът й е политик от Лейбъристката партия. Сурова и болезнена книга, която не спестява нищо. Сигурна съм, че за човек като Ембъри, който се самоидентифицира като силно ляв, е било доста тежко да я напише.
Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад, хората с либерални убеждения, се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но не и десни. Тая глупост я има само в главите на симпатизантите на Да България у нас.
Та Ембъри, самият той ляв, прави доста прецизна дисекция на лявото движение през последните години, коментирайки откъсването на съвременното ляво от корена му (борбата за социална и икономическа справедливост) и днешните му каузи (мултикултурализъм, миграция, феминизъм, политическа коректност и еднопосочна толерантност). Изводите му са доста нерадостни. Силно ви препоръчвам да си поръчате книгата от Амазон, а аз само ще предложа няколко набързо преведени параграфа от нея:
„На всички, които изпитваха носталгия по миналото, им беше казано, че работническата класа трябва да се ориентира към глобалния свят, в който концепциите „граници” и „национален суверенитет” са маловажни, традиционните ценности - като семейство и патриотизъм – остарели, защото хегемонията и бъдещето приндалежат на либералния прогресивизъм.
...Това бяха почтени, работещи, толерантни хора от онази порода, на която Британия дължи успеха и просперитета на нацията за поколения наред. Всичко, което те знаеха, внезапно се трансформира пред очите им, а мажоретките на глобализацията им повтаряха, че това е за тяхно добро. Че ще им донесе икономическо благополучие и културно обогатяване. Уви, хората не се обогатиха нито финансово, нито културно, нито духовно.
... Тези хора бяха изоставени. Там, където цареше хармония, вече има раздор. Една солидна, стабилна прослойка от работещи беше предадена, а лидерите й изобщо не разбираха за какво става дума. И така се стигна до извода, че щом работническата класа не вижда ползите от либералния прогресивизъм и не разбира какво е добро за самата нея, значи просто е глупава.
... В момента имаме нова национална религия – либерализмът, и ако някой дръзне да богохулства, незабавно ще бъде заклеймен от нейните пророци и последователи. Хора с позиции и кариера може внезапно да загубят всичко, ако дръзнат да изразят несъгласие. Разумни аргументи, цивилизован дебат и различни гледни точки вече няма – печели онзи, който заяви, че е „обиден”. Затворили сме се в ехо камери и сме се бронирали с драконовски мерки срещу „речта на омраза”, само и само да отблъснем противоположно мнение, и да наложим със сила правата вяра. И всеки, който поиска да я напусне, трябва да е готов да понесе последствията.
И в тази задушаваща нова реалност, лявото се потопи в деструктивното русло на политиките на идентичността, в която малцинствата бяха класифицирани по раса, пол, религия и сексуални предпочитания, и жигосани като вечни жертви, които следва да бъдат опазени от опресивното и привилегировано малцинство.
... Решението на лявото да се фокусира върху политиките на идентичността беше катастрофално. Вместо да се занимава с основните си приоритети като сигурност на работното място, добро заплащане, пенсия, и т.н., лявото се омота в битки за уникалните качества на всяка малцинствена група. Лявото чисто и просто спря да се бори за работническата класа и се зае с биологичните характеристики, сексуалната ориентация и религията на една малка прослойка от обществото, която се оказа вечната жертва.
... Изведнъж се оказа, че модерната левица и работническата класа обитават паралелни светове и се мотивират от конфликтни приоритети. И лидерите на модерната левица започнаха да третират работническата класа като досаден стар роднина. Искат настоятелно неговия глас на избори, но не искат да ги видят с него на улицата.
...Старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, християнска вяра и свободна воля – стълбовете на британското общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от свободната любов, наркотиците, крайния индивидуализъм, разводите, презрението към традицията, юношеската бременност, постепенното увеличаване на престъпността по улиците и отказ за носене на персонална отговорност от собствените действия. За няколко десетилетия беше разрушен стария универсален морален код.
За съжаление, социалният и култураен радикализъм на левицата по никакъв начин не беше съпътстван от съответния икономически радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказа пълен провал.
... През 2001 година 80.86% в моя квартал се идентифицират като „бели британци”. Само 10 години по-късно, те са 49.46%. В предишния ми квартал, тази цифра от 74.9% е паднала на 37.1% през 2011.
Челюстта ми увисна, когато наскоро на улицата един човек, преди да ми поиска огънче, тихичко ме попита „Извинявайте, говорите ли английски?”
... Това, че хората имат проблем с цвета на кожата на новодошлите е лъжа. Всъщност, хората търсят нещо много повече от пигментацията на кожата. Неща като социална и културна солидарност, споделено разбиране на обичаи и традиции, обща ценностна система – всички онези фактори, на които се крепи една стабилна общност.
... И посланието на политиците – че хората трябва да прегърнат този нов, „вибриращ” мултикултурализъм, който ще обогати и разнообрази Великобритания, просто беше отхвърлено.
... Когато написах в Twitter, че лидерите на левицата сме предали традиционната работническа класа, един човек, самоопределил се като комунист, написа отдолу „Традиционна работническа класа? Jesus Fucking Christ, защо просто не кажеш „белите”?
... Бруталната реалност за нас, левите, е, че мултикултурализмът, вместо да донесе сплотеност и хармония в обществото, всъщност доведе до обособяване на монокултурани гета, в които живеят паралелно религиозни етнически групи. И честно казано, безсмислено е да упорстваме и отричаме този факт. Доказателствата са навсякъде около нас. Лявото направи фатална грешка.
... Разбира се, всичко това беше направено от лидерите на левицата в името на „свободата”. Както винаги. Както при всяка революция. И както обикновено става с революциите, сметката пристигна няколко години по-късно и чак тогава стана ясно каква е цената, която трябва да се плати.
...И какво прави левицата оттук нататък? Можем да продължим да наричаме опонентите си расисти, фашисти, ксенофоби и реакционери. Можем да продължим да обливаме с презрение „тълпата”... А можем и да спрем да бъдем гротескната карикатура, в която сме се превърнали... Можем и да спрем да бълваме клиширани обиди, да създаваме токсична атмосфера, и да убиваме свободната реч.”
Няма да коментирам главата за исляма, че пак ще ме баннат за месец. Приятно четене.

 



Други статии от този автор



Коментари