Актуално
Контролът на езика – това е вече Оруел.
СВАРЯВАНЕ НА ЖАБАТА. ВТОРА ЧАСТ.

Лентата | 16/03/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Това е втора част от интервюто ни с д-р Любомир Канов – лекар, писател и отскоро част от политическа партия КОД.

 

Какво донесе розово-либералната мъгла и по нашите земи, как той коментира политическото статукво у нас и има ли надежда за по-добър живот в България – четете в интервюто на Lentata.com. Част 2.

 ***

Lentata.com: Как стана така, че с лекота тези напълно неприемливи допреди десетилетия неща станаха задължителни?
Забраниха се думи, не можеш да кажеш негър по телевизията дори в България, в Конгреса Нанси Пелоси промени официално езика, за да няма думи като „майка“ и „баща“. Подменя се радикално словото. И сякаш няма масова съпротива срещу това. Защо?

 

Д-р Любомир Канов:

Това се случва по механизма на сваряването на жабата. Постепенно.

Всичко започва от философи, мислители, професори и тази неомарксическа инфекция се разпространява много постепенно и обхваща учебните заведения и университетите. Оттам започва всичко.

Някъде около 60-те години, всички тези хора, които излизаха на демонстрации срещу  войната във Виетнам или през 68-ма година в Париж, всички те с техните леви идеи, когато вече станаха на възраст да бъдат преподаватели, учители, професори, те вече носеха със себе си този криптомарксизъм и така го преподаваха на останалите.

Така се създаде една доста голяма образована група от левичари, с ляво мислене, с промити мозъци, които разпространяват това навсякъде.

Много важно беше, че този вид мислене и представа за света беше подета от всички медии, които една след друга се оказаха в ръцете на точно такива левичари.

Да не говорим за Холивуд, за който още от 50-те години знаем, че е изключително левичарско място.

Това навлезе като мислене и в супер гигантските глобални корпорации, които с техния глобален ефект върху цялото човечество – вече можеха да наложат монопол на този начин на мислене, да забраняват определени изказвания, възгледи, да обявяват словото като език на омразата по произволен признак, да цензурират езика, да променят синтаксиса, да премахват местоимения, той, тя, да наричат майка и баща с родител 1 и 2, да твърдят, че детето има право да определи пола си само, да му промиват мозъка още от ранна училищна възраст със сексуално образование, и толерантност към различните небинарни форми на сексуална активност и самоопределение.

Направиха задължителни неща, които толкова напомнят на диктатура, че аз буквално говоря вече за нео-марксическа, нео-либерална фашистка диктатура.

Защото контролът на езика, това е вече Оруел, това е вече контрол на мисълта, премахване на свободата на съвестта и мисълта.

 Става дума вече за новоезик, за изобретяване на категории хора със специални привилегии, за нахлуване във всички области, от тоалетните до армията, което е изключително опасно за сигурността на една страна.
Това разлагане, за което мечтаеха тези мислители от Франкфуртската школа се осъществява не чрез революция, както Ленин и другите марксисти се опитаха, а се случва чрез този постепенен преход на жабата към нейното окончателно сваряване – тя приема плавното навлизане на всички тези неща, без да се съпротивлява.

Оказа се, че най-важните институции, а те са институциите на мисълта – а именно: медии, университети, кино, преса, вече Интернет, Туитър, Фейсбук, всичко това вече е субект на цензура.

Ние влизаме във времето на диктатурата над мисълта. Тя е фашистка диктатура, макар че се преструва на някаква прогресивна.
Това е без съмнение опит да бъде притиснат човека и човечеството до такава степен, че всичко онова, което е скъпо за него и което представлява нормалността – семейството му, църквата му, общността му, начина му на живот, обичаите, принадлежността към даден народ и т.н., да бъде превърнато в една аморфна маса, от която да бъдат изградени новите същества с бежов цвят, които не знаят какви са, нямат национална традиция, нямат принадлежност, послушни са.

Lentata.com: Какво ще бъде бъдещето на един такъв свят? Ако приемем, че сме изгубили битката...

Това  е един нов глобален свят под егидата на глобални корпорации с  фантазия за глобален социализъм, където някакви хора, да речем, получават някаква сума, с която живеят, ползват произведеното от тези глобални корпорации, от Китай, от развития индустриален свят, даже от Африка, всичко това се превръща в гигантска, управляема човешка маса, и конфликти, различия, патриотизъм, гордост, индивидуализъм, всичко това ще бъде абсолютно трансформирано в новия свят.

Това е новият световен ред. Което доста напомня на една староеврейска догма, която казва „тикун олам“, тоест, „да поправим света“.

Понеже светът е сбъркан, грешен, несправедлив, конфликти тук и там, различни хора, религии, разбирания - ние ще направим света да бъде поправен и ние знаем как.

Това е една много странна, месианска идея, която се провижда и в тези глобалистки работи, които тръгват сега по света.

Разбира се, това не може да стане, защото има нещо, което се нарича природа на човека. И това е толкова силно, колкото природата на планетата, на вселената,  на всичко живо, което не може да бъде супресирано и не може да бъде вкарано в Прокрустовото ложе на някаква глобалистка идея за  Нов човек и Нов ред в света.

И ефектът на пружината е неизбжежен.

За жалост, този неолиберален натиск, бих казал даже идеологически терор върху нормалния човек, ако съдим по историята, води до експлозия в обратен вид, която накрая се реализира под формата на диктатура с обратен знак.

Тоест, възникват фюрерите, вождовете, които повеждат тази битка срещу либералното.

Точно до това ще доведат тези усилия, защото се натрупва един гняв, той се изражда в битка, от която възниква  фюрер и започва да отваря концлагери, и да затваря, и да  извършва това, което стана след Ваймаарска Германия, което доведе Хитлер.

Тази либерална вакханалия ще има своята цена, затова ние, хората от КОД, в някакъв смисъл виждаме тази опасност.

Виждаме и опасността от другия вид комузнизъм или марксизъм, неразвенчания, ненаказания и неразобличения червен сталинистки комунизъм в България, нелустриран и неизкоренен от нашата държава, коеот е другият тупуз, който дърпа надолу нашето общество.

От една страна, се задава от Запад, тази както д-р Москов я нарича розова вълна, която вече е завладяла много от нашите градски, аз ги наричам псевдо-десни хора, и от другата страна, виси това ядро на стари комунисти и вече техните деца и внуци, хора от службите, ДС и прочие, които не бяха разобличени и лустрирани.

Престъпленията на комунизма не бяха преподавани в училище и израснаха поколения, които не знаят нищо за ужасите на реалния комузнизъм, който преживяхме.

Lentata.com: Как може да се противостои на това, на неолибералния натиск, който вече се усеща силно и в България?

Д-р Любомир Канов:

Натиск, който оказват от вече напълно пробитото Западно общество.

Даже т. нар. консервативни или по-скоро десни партии в Западна Европа те са  абсолютно подчинени. Те са в онова специфично наведено положение, когато трябва някой копролог да изследва пациента, нали...

В позиция на подчинение, на страх да не бъдат обвинени във фашизъм, нацизъм, расизъм, с което обикновнео се сломява всеки опит за съпротива и за свободно говорене.

След като вече са овладели Брюксел и институциите, а най-кресливите говорители взимат връх, започва да се говори и за това, че  трябва да се използват европейските средства за подчинение на твърде непокорните източноевропейци.

Защото те са преминали през комузнима и имат много по-ясна чувстителност към този вид диктатура над мисълта на човека и на свободата му да се изразява.

И обвързват тези значителни парични помощи с подчинение, задължително приемане на Истанбулската конвенция, дори ако нашата Конституция и тълкуването на Конституционния съд, счита, че това не може да бъде прието в България.

Те ще намерят заобиколни пътища, за да наложат в цяла Европа тези определено идеологически положения, които не са само за защита на жените и децата от насилие (което е много хубава и справедлива кауза).

И досега в НК има сигурно достатъчно клаузи за наказание на такова поведение.

Но в двойния куфар, двойното дъно, се съдържат специфични привилегии на специфични малцинства, ЛГБТИ, нон бинарни и други, които се приравняват в някакъв смисъл до жени, на които им е  упражнена опресия, което показва начина, по който ще се въздейтсва на източноевропейците.

Има известен отпор и даже от онзи ден се говори за ос между Италия, Унгария и Полша, аз се надявам балтийските страни също да се присъединят, висшеградците, много се надявам Румъния и много бих искал България да се присъедини към този фронт.

Вярно, че тези три страни са католически и те виждат, че под заплаха  са  ценностите на църката – семейството, светостта на брака, всичките тези неща, свързани с абортите и те искат да запазят идентичността си като европейски, католически, традиционни страни, в които се живее по нормален начин и няма специални привилегии за никого.

Всеки е защитен от закона в еднаква степен, никакви налагания на насилствени обучения в училище и неща, които водят до изкривявнае на самото детско съзнание. Това е агресия срещу нормалността и то насилствена агресия, скрита под различни конвенции, и закони, борба с език на омразата, със самата омраза, с расизма, и всички тези хубави думи. Хомофобията, ислямофобията и т.н.

Това е  съвършено организиран опит не за преврат, а за разрушаване на обществата в развития свят.

Мисля, че при нашия народ, даже медийната среда все още е сравнително свободна. Макар че ни обвиняват, че никак не е свободна пресата, но в България все още, понеже българите са един по-консервативен народ, не толкова изкушен от тази порочна и изкривена  модерност, която се опитва да наложи своите постулати, та тази консерватиност, съчетана с известна свобода на говоренето позволява все още такива като нас да не са напълно заглушени.

Ние, превръщаме в партийни позиции нашите възгледи, но те не са опит да вземем  властта или да управляваме, защото трябва да се знае - дали имаме достатъчно хора, които мислят по подобен начин и които да се обединят в един консервативен център и да водят България по скоро по пътя на страни като просперираща Полша, или Унгария, която вече има демографски възход и е страна, в която се живее наистина по християнски и по човешки, и в която не могат да вилнеят такива малцинства и да безчинстват.
Това  е нашето послание като хора, които се борят преди всичко за манталитет.

Да се създаде в хората чувствителност към посегателствата на свободата  на мисълта, на убежденията, към посегателството срещу църквата и нейните принципи и срещу националните ни традиции и обичаи, и тн.

Разбира се, има и други партии и хора, които изразяват сходни възгледи. Надявам се, че в един момент в бъдеще, броят на хората, които мислят като нас ще бъде достатъчен България да държи курс, който е традиционен, консервативен, десен, и води страната успешно по-далече от тези бързеи, в които може да се удави всяка нация.

(Край на втора част. Очаквайте част 3 – за политическото статуквото и има ли изход от омагьосания кръг на българското нещастие.)

 

 



Други статии от този автор



Коментари