КАК ЛИБЕРАЛНАТА ВАКХАНАЛИЯ ЗАВЛАДЯ ЖИВОТА НИ (ЧАСТ 1)

КАК ЛИБЕРАЛНАТА ВАКХАНАЛИЯ ЗАВЛАДЯ ЖИВОТА НИ (ЧАСТ 1)
14-03-2021г.
43
Лентата

Разговор на Lentata.com с психиатъра д-р Любомир Канов за явлението, което бавно, но фатално промени света ни през последните години.

Как неолибералната идеология успя да се настани и да завземе толкова голяма част от живота ни?

Какви са корените на тази доктрина и какви процеси протичат в САЩ, Западна Европа и накрая у нас.

***

Кратка биография

Д-р Любомир Канов е психиатър с огромен авторитет в САЩ.

Той е и писател, чиито произведения са превеждани на английски, немски и чешки.

През 1977 г. е осъден за "подривна дейност срещу социалистическия строй" и излежава присъдата си като политически затворник в Старозагорския затвор.

През 1984 г. успява да емигрира.

Той покрива всички изисквания и квалификации като лекар през 1985-1986 и започва работа първоначално в Тексас, а от 1989 се мести в Ню Йорк, където става директор на клиника и развива успешна частна практика.

 След падането на комунизма участва активно с текстове и публично изразени дясно-консервативни позиции в обществено-политическия живот на България.

През 1991 получава националната награда за литература за сборника разкази “Човекът кукувица”.

През 2016 д-р Канов се оттегля от активна лекарска практика и прекарва повече от времето в България. Женен е, има син Александър, който работи в САЩ.

В момента д-р Канов е част от политическа партия – КОД (Консервативно Обединение на Десницата).

***

Д-р Любомир Канов:

За мене всичко започва с една кражба. Не знам защо левите са склонни към кражба, често пъти облечена в много благородна терминология: да се вземе от богатите, да се даде на бедните и т.н.

Става дума за кражба на термин.

„Либерализъм“ и „либерално“ има съвършено друг смисъл през 19-ти век, свързано е  със свободата на личността, идва от Просвещението, води до изключително много достижения в очовечаването на обществото на 19-ти век – всеки е чел Дикенс и знае за какво става дума.

Но, това всъщност благородно, просветено мислене, наречено либерализъм беше отмъкнато, присвоено, някъде през 20-те години на миналия век с възникването на т.нар. Франкфуртска школа, която не е нищо друго освен разновидност на марксизма, на един културен, нов вид марксизъм.

За разлика от ленинизма с неговите изстъпления, още по-чудовищни при Сталин, и за разлика от национа-социализма на Хитлер или фашизмът на Дуче в Италия, този вид мислене и подход е доста по-различен.

Той също има за цел да разруши капиталистическото общество и да го пре-основе на базата на едни принципи на социализма и марксизма.

Но средствата са в намиране и избиране на нови жервти.

На малцинства, които да служат като таран за разбиването на буржоазната държава, на капитализма, на аристократизма и на целия консервативен начин на живот на Западните общества.

Основното оръжие е виктимологията.

След като пролетариите и тяхната революция очевидно се провали в Русия, всъщност в СССР, където се оказа, че държавата заробва и воюва срещу собствения си народ и го унищожава, под претекст, че това е пролетарска диктатура, военен комунизъм и др, тези значително по-софистицирани хора, знаем ги – Адорно, Хоркхаймер, даже Ерих Фром и други, доста по-изтънчено и пак под егидата на правене на добро, дегизираха своя социализъм или неомарксизъм като либерализъм и започнаха да  наричат себе си либерали в САЩ, а после и другаде. Използваха и синонима „прогресивни“.

Но същността е тази – да се намерят достатъчно малцинства, да бъдат обявени за жертви, да бъде поведена битка на тези малцинства срещу основната част на народа, срещу мнозинството и неговите традиции, обичаи, семейство, църква, образование и т.н.

Там е тънката уловка, че те се представят за защитници на угнетените и се борят за изключителни права и привилегии на отделни групи или идентичности, като ги противопоставят на останалите.

Много подобно и познато за нас, по-старото поколение (за младите едва ли), но по мое време в България съществуваше една група с привилегии, наречена активни борци против фашизма и капитализма.

Много от тях, по-точно децата им, а сега и внуците им, станаха капиталисти, с много нелепа позиция, бивши комунисти, борци срещу капитализма –  днес милионери, свързани с опресивните служби на комунистическа България.

Тези активни борци навремето, когато бяха на власт имаха специфични привилегии за ужасно много неща – като се почне от жилища, жителство, ред за дефицитни неща, които съществуват при победилия социализъм.

Най-вече младите хора, които имаха тази привилегия, тя се наричаше буква „Г“, те можеха да влизат, в който си изберат университет, факултет, специалност, които са компетитивни, трудни за влизане, и разбира се, те бяха първи в неща като външна търговия, дипломация, и прочие. Влизаха също и медицина.

В нашия курс, си спомням, имаше напълно непригодни за медицина хора, които не станаха лекари, но станаха началници  на болници и администратори.

Lentata.com: Това прилича ли на сегашните квоти – да има задължително черни персонажи, или ЛГБТИ хора. Същото като преди ли се случва?

Д-р Любомир Канов:

Абсолютно същият механизъм. Изключителност, привилегии, базирани на някакъв статус, обикновено на жертвата.

Активните борци са били пострадали от фашизма и следователно обществото им дължи награда, компенсация.

Това бяха едни народни пенсии, които те получаваха плюс останалите привилегии във всяко отношение.

Този механизъм на намиране на ексклузивни групи, които да бъдат възнаграждавани и компенсирани за сметка на останалите стига до степен примерно в САЩ вече съвсем открито да се говори за репарации за всички черни хора, които са били докарани насилствено в Америка като роби  преди 300 години.

Първо, днешните черни хора изобщо не са всичките напълно черни, а смесени, от много отдавна.

Второ, самото наличие на меланин в кожата води до автоматични претенции за специални привилегии, като жертви.

Освен това непрекъснато се изтъква, че те са жертви на някакво насилие, полицейско или друго, без да се вземе предвид очевидното статистически: от времето на президента Джонсън, когато той започна това велико ново общество, се хвърлиха най-малко 40 трилиона долара, за да вдигнат малцинството от черни хора с помощи, с пари, със специални компенсации.

Един вид – баща, майка, семейство, църква, и прочие се замести от държавата, която почна да играе  роля на баща, на провайдър, на човек, който осигурява издръжката и черните млади жени, фигуративно казано, техният баща стана чичо Сам.

 Данъкоплатецът  започна да плаща на хора, на жени, които раждаха деца, без да знаят точно кой е бащата, или безотговорни млади хора, които създават деца без никаква отговорност.
Докато сега се стигна до ситуацията, в която 80 % от черните деца са извън семейството и са на издръжка на държавата.

Има вече поколения, вече 2-3-4, които не са виждали работещ човек. В блоковете, в които живеят също субсидирани от държавата, в които се вихри наркомания, престъпност, стреля се, убийства.

И накрая се вижда - процентът престъпност при черните е много по-висок, има ясна статистика за това. И ясна връзка между това, че тия деца не са възпитавани в ядрени семейства  с баща, с традиция, с християнски добродетели, с училище.

Те просто са оставени сами на себе си и неизбежно  се изгубват в тези вече окупирани от гангстери и престъпни банди квартали, където се стреля, продават се наркотици и където вече полицията даже рядко се намесва.

Подобен е механизмът в Западна Европа, където подобни емигранти от други континенти, от Африка, от Близкия Изток, и откъде ли, не по същия  механизъм стават зависими от помощта на държавата и не могат да изградят независимо съществуване, което ги води до социален гняв, до бунтове, до палежи, до тероризъм и асоцииране с ислямски фанатизъм и пр.

Тези неща, които първоначално са замислени като помощ, но без изискване за отговорност създават и покварят цели групи от населението, които започват само да искат и всъщност стават съвсем неблагодарни за това, което им се дава. Все по-гневни и колкото повече държавата се опитва да ги компенсира под претекста, че ги интегрира, те толкова повече се  дезинтегрират.
Защото те вече изобщо не знаят как да поемат отговорност за собствения си живот и поведение.
Това е развращаващото на либерализма и разграждащото обществото като цяло.

 

(Край на първа част. Очаквайте в Lentata.com част 2 от интервюто с д-р Любомир Канов.)

 

 

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.