Николай Колев – Босия: „Българинът живее в дезинформирана среда и единствен виновник за това са медиите!”

Николай Колев-Босия е председател на първия български независим синдикат  и на „Независимото дружество за защита правата на човека” .  Автор е на вицове за Тодор Живков, заради което лежи в Старозагорския и Софийския затвор за политическа дейност преди 10-ти ноември 1989г. Днес се занимава с консултантски услуги и блогърство. 

Дисидентът-поет и журналист смята, че живеем в условията на медийна проституция. Според него вече двадесет години се опитваме да облагородим комунизма, вместо изцяло да сменим системата и това води до инвазия на нискокачествена журналистика в страната.

Дайте определение за журналистиката в България.

Журналистиката логично е посткомунистическа. Това е най-лошото явление. Комунизмът беше едно смрадливо животно, а посткомунизмът е трупът на това животно, който смърди още по-силно. Затова смятам, че не е редно да се говори за промени в системата. Ние не можем да облагородим комунизма, а се оказва, че той е единственото, с което разполагаме. Да облагородиш комунизма е все едно да облагородиш сифилиса. Невъзможно е. Затова ни е нужна рязка смяна на модела, не просто козметична корекция. Това е причината да няма добро ниво в медиите, да няма плурализъм. За жалост, няма как да бъде другояче. В България все още няма качествено образование по журналистика. ФЖМК е едно комунистическо гнездо, време е да помислим за частно образование.

Истинският журналист е в състояние да промени хода на събитията в държавата си. Лошо е, че у нас ходът единствено се забавя. Няма развитие, защото няма добри журналисти.

Как работят медиите днес?

Скандалът е в основата на журналистиката. Набляга се на клеветите, а не на анализите. Половинчатото показване на фактите ги деформира силно, това е своеобразен вид измама. Българинът живее в дезинформирана среда и единствен виновник за това са медиите, които уж трябва да информират. Вестниците губят все повече позиции, хората не им вярват. Печатът пожълтя, личността на журналиста в България вече не е на особена почит. Ние нямаме достойна медия, която да развива гражданите. Медиите се оедриха. Тя бяха иззети от олигарфията. Над тях има  монопол. Вижте кои са собствениците на медиите и ще разберете какво е нивото им. Може ли престъпен тип като Любо Пъпката* да оглавява медийна група. Той има два ареста зад гърба си за притежание и разпространение на порнокасети преди 10-ти ноември. Аз лично съм разговарял с хората, които са го арестували. Имам доказателства за това и ако се наложи, ще ги представя в съда. Със сигурност знам, че той е завършил медицина. След това се преквалифицира в диджей и работи по морето. Тогава прякорите му са били други. Наричали са го Любо Кокала или Любо Парахода,

Пъпката се появява по-късно. Баща му, професор Павлов, е лекувал уши-нос-гърло на Тодор Живков. Самият Любо не успява да завърши психиатрия, но се превръща в пионер на контрабандното презаписване на порно. Продавал е касетите си в Делиормана и тук на площад „Славейков”. Складът му е  разкрит още преди 10-ти. Този нечист факт от живота му е използван, за да бъде той вербуван за криминална полиция.

В една относително нормална държава този човек няма да излезе от затвора. За подобни казуси не е виновна само съдебната система. Обществото ни е допуснало подобни хора да бъдат на такива позиции и да разполагат с власт. Обществото ни е безхаберно и това води до ниско качество на медиите, ставаме всеядни.

Безхаберието на потребителите на медии ли е единствената причина за дезинформацията?

О, не! У нас се извършва едно по-сериозно престъпление – собственикът директно се бърка в работата на медията. Целта е да се обслужват конкретни интереси на олигархията. Така българинът бива лишен от истински, от сериозни статии и интервюта. На Запад медийните магнати не отнемат функциите на главните редактори. Трябва да вземем пример от тях, за да вдигнем летвата.

 Има ли медийна война в България в момента?

Не бих казал. Това, на което сме свидетели, са традиционните медийни интриги. В момента, в който хората на върха бъдат застрашени, те ще се сплотят и медийните им групи също. Това го правят и политиците – ритат се по кокалчетата, плюят се, но когато усетят заплахата, си стискат ръцете.

Защо тогава в национален ефир се късат ежедневници?

Защото хората, които го правят, са доста постни. Николай Бареков е обслужващ журналист, корумпиран е. Спомням си цифрата 300 000 лева, които взе, за да прави ПР на бившия министър на отбраната Николай Цонев. Аз не мога да имам доверие на такъв човек, не искам да го нарека журналист.

 И все пак не може да отречете съществуването на медийни лагери. Около кои личности се сформират те? Назовете имена.

Според мен най-силната група е сформирана около Красимир Гергов.

Следващата група, която придобива все повече мощ, са медиите на Ирена Кръстева. Коефициентът на полезното им действие е много нисък. Веднага давам пример с вестник „Телеграф”, най-големият ежедневник, където до 7-8 страница може да се види актуална информация. Оттам нататък няма анализ, няма задълбоченост. Плъзгането по повърхността е самоубийство, оправдано от факта, че задачата на тази медия е да дезинформира обществото. Този тип медии дори като дезинформатори не ги бива!

Допускат се правописни грешки, което подлага на съмнение грамотността на журналистите. Информацията е изкривена от липса на желание за проверка. Разчита се на един и същи тип хора за интервюта. Не се прави разлика между информация от първостепенна важност и жълта информация.

Стигнахме и до жълтата преса искам да кажа, че в България се наблюдава следното абсурдно твърдение – жълтата преса в много отношения изпреварва тъй наречената сериозна преса. Там успява да се промъкне информация, която не намира място в официалния печат. Не искам да оправдавам тъй наречените таблоиди! И там има забранени теми и поръчани материали. Това просто е доказателство, че не е помислено за създаването на медийна среда, която да обслужва обществото, не отделни богати хора в него. Това може да го направи и един обществен вестник. БНТ на този етап не изпълнява обществената си функция. Там работят над 2000 отрепки. Те работят с нашите пари и ние трябва да ги заставим да правят сериозна публицистика. В момента, в който поканят човек като Андрей Райчев, аз гася телевизора, защото знам какво ще говори той. Той е бил един от информаторите на ЦК на БКП за русенския комитет, а аз не мога да имам доверие на човек, който е присъствал на учредяването на този просъветски комитет.

Може би този тип лица са налагани от медиите, защото истински важните гости отказват интервюта?

Така е, интервютата са разменна монета, с която се търгува. Това се нарича „медийна проституция”. В Стара Загора, моя роден град, имаше няколко проститутки, които се надцакваха коя с кого е спала. Така и медиите – не е важно какво си дал за интервюто, важно е да го имаш... Медиите са пълни с криминални престъпници, професионални подмазвачи и проститутки. В телевизиите се наблюдава ново явление. Създават се безсмислени предавания, водени от проститутки, само за да бъдат показвани тези момичета. Целта им е не да се каже нещо важно, а да се обсъди колко е дълъг пенисът на Азис и колко силикон има в циците на фолк певиците. Напълно измислени хора и звезди се задържат в зенита на общественото внимание, за да се манипулират хората по-лесно.

Има ли нужда от закон за печата?

Защо да има подобна нужда в обществото? Какво ще промени този закон? Просто ще даде повече възможности да се влияе върху медиите!

Какъв извод може да направим за състоянието на медиите?

Те нямат линия, а само искат пари.

Има ли начин за справяне с това положение?

Има. Медиите ще се оправят тогава, когато обществото поиска. Може би ще се намери нов медиен собственик, който да изпревари времето си и да направи медия в услуга на нацията. Имаме свирепа нужда от такова нещо. Не мисля, че това ще се случи скоро. За целта трябва да стигнем до дъното и да се оттласкаме нагоре. От двадесет години ние много бавно потъваме ли потъваме...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...