Актуално
В момента  прекарвам едни прекрасни студентски години и съм се фокусирала върху развитието си тук – в  България. Бъдещето никога не се знае какво ще донесе, но важното е, че връзките ми с България никога няма да бъдат прекъснати и винаги, където и да съм, ще се опитвам да допринасям за страната. Може пък някой ден да работя и като български посланик в Албания, бъдещето винаги е пълно с изненади...
Една българка от Албания: Момичето с огромен принос към взаимоотношенията между двете държави

Лентата | 15/02/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Запознайте се с деветнадесет годишната Костадина – едно младо момиче, част от българското малцинство в Албания, милеещо за България. През последните години Костадина активно работи за развитието на взаимоотношенията между България и Албания и повече от година води новините на български език в албанската национална телевизия. Младото момиче взима активно участие и в много от инициативите на Фондация Българска Памет.

Преди дни д-р Милен Врабевски награди Костадинка за отличния й успех в университата и приноса й към българското малцинство в Албания.

За мечтите й, живота в България, семинарите на Фондация Българска Памет и срещата й с д-р Врабевски,  разговаряхме с Костадина Бело.

Разкажи ни малко повече за себе си?

Казвам се Костандина Бело, на 19 години съм, родена съм в Благоевград. Родителите ми са българи от Албания. Баща ми е роден в село Връбник, община Девол, а майка ми е родена в гр. Елбасан, по произход от Голо Бърдо. Това са две български местности в Албания. Семейството ми живее в столицата Тирана.

Иначе аз от две години съм в София, уча право в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Вече съм втори курс. Много съм доволна от специалността, която следвам, също така и от преподавателите и от начина на преподаване.

Как стана водеща на новините на български език по албанската национална телевизия?

Винаги съм била запалена по радиото и телевизията и още от малка съм си мечтала някой ден да се докосна до този свят. Когато разбрах, че ще започнат да се излъчват новини на български език по Албанската националната телевизия, се развълнувах и се зарадвах много. Веднага щом чух новината, исках непременно да „грабна“ тази възможност. Единственото нещо, което ме притесняваше, беше моята възраст. Тогава не бях навършила още 18 години, но за мое щастие това не се оказа проблем. След като ме чуха на предварителната репетиция, ме одобриха. Радостта наистина беше голяма, но да си призная и вълнението беше голямо, защото знаех, че това е голяма отговорност, представях българското малцинство в Албания, а то за първи път щеше да има възможността да чуе новините на своя български език. Бях наистина горда с това, че станах водеща на новините на български. Сигурно съм се справила добре с тази задача, щом винаги, когато предстои да бъде записан някой рекламен материал, от ръководството на телевизията ми се обаждаха с молба за да участвам. Таково беше напоследък участието ми в празнично обръщение на български език по повод коледните и новогодишните празници към всички българи.

Участвала си на няколко от семинарите  и инициативите на Фондация Българска Памет.  Какво научи от тях?

 

Първият семинар, в който участвах, беше през 2017 година и наистина мога да кажа, че още от самото начало много ми хареса всичко, което се случи по време на тези дни и оттогава винаги съм чакала и още чакам с нетърпение провеждането им. По време на семинарите идват българчета от различни страни, всеки носи със себе си нещо от своя роден български край и се получава нещо като малка България. Тук съм се запознала с толкова много интересни българи от различни страни, с доста от тях сме приятели и продължаваме да си контактуваме. Също така научих и много от интересните лекции, изнесени от успешни българи, които освен, че са поучителни, са и мотивиращи за бъдещето на младите хора, които участват в тези семинари.

Участвала съм и в различни мероприятия, организирани от Фондация Българска Памет, свързани с честването на българските национални празници. Фондацията ми предостави и възможността да посетя Европейския парламент в Брюксел – едно пътуване, което никога няма да забравя. Семинарите и преживяванията там са едни от най-хубавите и ценни спомени за мен, затова използвам случая да благодаря на д-р Врабевски и Фондация Българска Памет за всичко, което правят за нас – българите от историческата диаспора, за вниманието и грижата, с която ни обгръщат, за това, че ни насърчават да гледаме смело в бъдещето и да бъдем горди и достойни българи, където и да живеем!

Кога се запозна с д-р Врабевски?

С д-р Врабевски се запознах през 2017-та  година, когато за първи път участвах в семинара, организиран от Фондация Българска Памет. Тогава се впечатлих от това, което г-н Врабевски прави за България и специално за нас, българите от чужбина. Поласкана съм и много се радвам, че един такъв радетел на българщината толкова много цени и моя скромен принос за българското малцинство в Албания. Вниманието и подкрепата от негова страна са стимул да продължим да работим по-усърдно в тази посока. Много важно и стимулиращо е да имаш признанието и подкрепата на един такъв достоен човек и велик българин, какъвто е д-р Врабевски. Той финансира шофьорските ми курсове, а също така получих и парична награда за принос към българското малцинство в Албания, която ще използвам за образованието си. 

Как си представяш развитието си в следващите години? С какво искаш да се занимаваш?

Знам със сигурност, че винаги ще се опитвам да допринасям за развитието на връзките и взаимоотношенията между България и Албания – да бъда добър адвокат в защита на българското малцинство в Албания.

Виждаш ли бъдещето си в България?

В момента  прекарвам едни прекрасни студентски години и съм се фокусирала върху развитието си тук – в  България. Бъдещето никога не се знае какво ще донесе, но важното е, че връзките ми с България никога няма да бъдат прекъснати и винаги, където и да съм, ще се опитвам да допринасям за страната. Може пък някой ден да работя и като български посланик в Албания, бъдещето винаги е пълно с изненади...









 

 



Други статии от този автор



Коментари