Актуално
А още по-яко е, че цялата тази глупост ще бъде прокарвана от невежи индивиди, които ще се бият в гърдите, че са антикомунисти, живуркайки в щастливо неведение, че проповядват западните леви идеи на троцкизма. На пръв поглед това е парадокс – как така хора, които ненавиждат комунизма, всъщност са представители на модерното ляво? Много просто.
КАК СТОЯТ НЕЩАТА ОКОЛО НАС, ОБЯСНЕНИ ОТ ГЪРКИНЯ, ЗАЩОТО ВСИЧКИ ДРУГИ ВИ ЛЪЖАТ

Ирини Зикидис | 02/02/2021

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Честно казано, мъчно ми е за всички розови комсомолци, на които, по партийна линия, предстои да защитават и прокарват у нас дивотиите на съвременната западна либерална доктрина. Разбира се, говоря не за икономическия либерализъм на Хайек, а за новото съдържание на понятието „либерална демокрация”, което старателно избягва темата за икномическия сблъсък в обществото, за да се фокусира върху дивотии като дженър идеология, краен феминизъм, насърчаване на исляма и расови конфликти.
Към днешна дата бяхме свидетели на немалко целенасочени и координирани опити да се прокарат определени идеи и у нас, чрез медиите и социалните платформи. Започна се с напъни за подмяна на историята – османското присъствие беше представено като „предимно културно”, осигуряващо „охолен живот на поданиците”, а историческата памет за кърваво насилие – „фалшива подмяна на реалността”. Малко след това Фейсбук преля от плюшени мечета за „Добре дошли, мигранти”, а на новините за последвалия ислямски тероризъм в сърцето на Европа беше наложена жестока цензура. Кланетата на невинни цивилни европейци бяха обяснявани с амок на изтерзани мюсюлмани, а сексуалното насилие над жени беше представяно като „преджобване с танцувални движения”. После започна атаката над българската родова памет, а българинът беше заклеймен като „Ганьо”, „потурлия”, „вонящ и прост чобанин”. После се оказа, че българинът, освен „нечистоплътен нещастник и ракиен патреот”, е и насилник, който пердаши жена и челяд по няколко пъти на ден.
Всичи тези, на пръв поглед разнопосочни акции, са обединени под шапката на съвременната либерална доктрина, а най-шумните им апологети, кой знае защо, получават солидно финансиране от чужди НПО-та за „активна гражданска позиция”. В същото време, политически са представени с около 5%, въпреки солидното финансиране отвън, а масовото отношение на българите към тях е тежко презрение.
Но веселбата тепърва предстои. Тепърва розовия комсомол ще трябва да обяснява колко е „прогресивно”, „напредничаво” и „яко” да бъдат премахнати думи като „майка”, „баща”, „той” и „тя”. Тепърва ще защитава правата на „транс хората” и конкретно правата на мъже като Крег Телфър, сравнително посредствен атлет, който, след като се обявява за транс и започва да се състезава при жените, веднага се класира на челните места. Или пък онзи ММА транс хубавец, който счупи черепа на противничката си на ринга. Или пък защо е редно и нормално списание Vogue да обяви за „Жена на годината” транс мъжа Брус Дженър. Тепърва ще се прокарват тезите, че математиката и шахът са расистки дисциплини, и е в реда на нещата да има обидни квоти за гей хора и мюсюлмани във всяка компания, вместо да се гледа кой ще свърши най-добра работа, защото е професионалист. Само стойте и гледайте сеир – до две години това ще дойде и у нас.
А още по-яко е, че цялата тази глупост ще бъде прокарвана от невежи индивиди, които ще се бият в гърдите, че са антикомунисти, живуркайки в щастливо неведение, че проповядват западните леви идеи на троцкизма. На пръв поглед това е парадокс – как така хора, които ненавиждат комунизма, всъщност са представители на модерното ляво? Много просто.
В лявата идея има няколко големи разкола и няколко различни течения вътре в самата нея – на Маркс, на Прудон, на Бакунин, на Кропоткин, на Малатеста, на Ленин, на Сталин, на Троцки, на Маркузе, на Чомски и т.н. Първата голяма схизма е още по време на Първия Интернационал - конфликтът между Бакунин (анархистите) и Маркс (комунистите). От тогава, че и до днес те са формално разделени. Следващият разкол е около и по време на Първата Световна Война. Първо се обособяват социалдемократите на Бернщайн, които започват да говорят за еволюционен преход в навечерието на самата война. Това води до конфликт, след който следват създаването на Третия интернационал и конфликтът Кауцки – Ленин.
Какво се случва с лявото на Запад последните 70 години? Няколко важни неща.
Първо, работническата класа извоюва правата си и вдигна стандарта си на живот (разбира се, благодарение и на съществуването на социалистическия блок, което кара управляващите елити да се съгласят на много отстъпки) и се превърна донякъде в това, което наричаме западна средна класа в момента. Освен това, бившата работническа класа се оказа доста консервативна, бранеща традиоционните ценности, и о, ужас – силно патриотична, разочаровайки неомарксистите, които разбраха, че тя няма да започне износ на революция.
Второ, през 60те години на 20 век, членът на Франкфуртската школа Херберт Маркузе защитава тезата, че Маркс е сгрешил субекта на революцията. Според Маркс неизбежният глобален конфликт е между работническата класа (пролетариата) и парзитиращата на гърба й експлоататорска висша класа. Според Маркузе, обаче, това е грешно, защото работническата класа се е дискредитирала, оказвайки се консервативна и дори одобряваща капитализма, в момента, в който е извоювала повече блага и права за себе си. Ето защо, Маркузе коригира Маркс, твърдейки, че конфликтът не е класов, а между “опресиращи привилегировани насилници” (консерватори, бели мъже) и “опресирани непривилегировани жертви” (всички малцинства). Маркузе подменя субекта на революцията и твърди, че тя ще бъде организирана не от пролетариата, а от малцинствата. Негов е този забележителен цитат: "Буржоазията все още може да бъде победена. Маркс сбърка, че пролетариатът е автентичната революционна класа. Истинската революционна сила на днешния ден са различните малцинства, "гетата", които живеят вън от общия ред. Цялата патология трябва да бъде утвърдена за норма, а цялата норма – за патология. Сливането на политическия и сексуално-моралния бунт е ключово за ефективната опозиция. Тогава най-после ще рухне буржоазното общество."
Трето, Маркузе и западните неомарксисти влизат в жесток конфликт с комунизма в източна Европа, обявявайки го за “извращение”. Те са създателите на така популярното на Запад понятие „Вулгарен марксизъм”, което описва комунизма на СССР и Източния блок. Западните леви реално са най-големите врагове на източния комунизъм.
Разархивираните досиета показват, че Маркузе е работел за службите. Това кара немалка част от хората да мислят, че службите доста талантливо са изпързаляли левицата, подменяйки както субекта, така и обекта на революцията. И внезапно онзи 1% свръхбогати хора вече са сейф. На практика, чрез подмяната на лявата идея, елитът, онзи 1% свърхбогати, си осигурява спокойствие и парира истинското икономически обусловено недоволство. Вече никой не се пита как така те притежават над 50% от благата на човечеството, защото фокусът вече е другаде. А опасната работническа класа, която действително може да вдигне революция, е обезоръжена, защото вече е в ролята на привилегирования бял опресор. Западното ляво категорично изоставя класовото неравенство като тема, и започва борба за правата на всички малцинства – етнически и сексуални.
Именно това е днешното западно ляво (либерали, неолиберали, прогресисти), което изповядват и родните либерални елити. И то е силно, много силно. Което не му пречи да бъде и безкрайно глупаво и употребено от опитни политици.

 



Други статии от този автор



Коментари