Една скучна, бездарна цивилизация...
Източник: think.bg
Хора, нещо стана с нас, ние сме други, светът ни е друг. Много факти, аномалии, показват, че това не е нашият свят. Краят на света вероятно е преминал, а ние сме помествени в гигантски сървъри.
Едно усещане за тъпост, скука и липса на прогрес. Бледи спомени за стари времена, които даже не съвпадат с предишните, в които сме участвали. Музика няма, всичко е кавъри, колкото до филмите, те са калейдоскоп от укривани истини.
Квантовите компютри не би трябвало да са реалност, та никой от нас даже не знае как функционират. Вървим по план, движим се на автопилот, работа, образование, до магазина, програма, робот, виртуален свят. Светът вече е толкова виртуален, че всичко което знаехме за космоса, за формата на земята, за дъждовете, планените, слънцето, антарктида, историята... не са истина, а евтина лъжа, съшита с бели конци.
Всичко това започна около 2002-ра до 2012-та години, натам вече живеем в някакъв абсурд. Случващото се в САЩ пък е такъв фарс, че вероятно матрицата се опитва да направи игровата платформа интересна, че все повече хора се рестартират от тъпня, дали с алкохол, наркотици, самоликвидация или отказ за каквото и да било развитие.
Ако приемем, че голяма част от съзнанията ни са в режим на хибернация, качени на сървър, да речем - астрален свят, затвор, твърди се, че е луната, то биологичните ни обвивки, били те и холограми от атоми, имат вид памет, разум и някаква частица творчески плам и искрица свободна воля. Поради което е и битката на ковида за ДНК препрограмиране, чипизация и контрол. На практика 5G не е работен интерфейс за човеци, а за роботи, дрони, смартфони, микро интелекти, чипове, смарт дъст, които да ни контролират. Бунтът в САЩ, и не само, е бунт точно срещу това.
Този цифров интерфейс, заедно със социалните мрежи ни препрограмира, може би всяка вечер, когато ни наместват бъговете. Не усещате ли отново, много, много странни сънища, които дублират абсурдно реалността, които са по-реални от уж реалността?
Навсякъде около нас гъмжи от биологични и от технологични вируси, а техните катализатори, активатори са точно лекарствата и джаджите, които ни налагат. Неслучайно ни предлагат смартфони, вакси, под себестойност. Всъщност каква ти себестойност, като икономиката е станала фарс, от евтина икономическа стратегия?
Има за какво да крият от нас и формата на земята, и космоса, който го няма, и генезиса на телата ни, зачеването на разум и съзнание, какво точно е сънят, защо не живеем вечно, а постоянно, програмно ни рестартират. Два са вариантите за нас, или сме деца на боговете, или сме тяхни роби, играчки.
В този материал боравя с много неизвестни. Ако сме на сървър, то той се претоварва, ако сме много и страда графиката, поради което е резонно глобалистите да искат редукция на излишните 80% ботове.
Този свят не е реален, защото в този пак се намираме сред руините на по-велики цивилизации, доказателства навред, дори технологии, музика, култура, които имаме сега, са просто трохи от тях.
Космос, черни дупки и други небивалици, никой не ги е виждал. Напоследък постоянно уж се лети до луната, е да сложат една камера най-накрая, да гледаме пряко как се върти и дали земята ни, каква форма има.
Ден да мине, друг да дойде. След като ни отнеха дори илюзията за бизнес, работа, вещомания, фитнес мечти, странно е въобще що за мисъл намираме. Новините са един низ от тъжни лъжи и все по-отчайваща бездарност на водещите.
Нещо стана след 2012-та, ако не и по-рано. Хората на под 30-годишна възраст не са такива, не са оригинали. Гледаме как старци се боксират, старци от 20 години футбол играят, 80-90 годишни политици, артисти, музиканти, учени. едно време сякаш бе друго. Хей, помните ли едно време?
А може пък някога в друга матрица да сме живяли, и просто през 2000-та да е гръмнял сървъра или главният програмист на онази матрица да се е гръмнал. И е последвал един голям рестарт.
Има ли други паркове, освен нашият малък купол, с безкрайно досадните си туристически дестинации? Какво има отвъд Вала, отвъд Антарктида?
Ако не друго, нашата си матрица напоследък се справя добре, пандемията е интересна в своята пълна абсурдност, събитията в САЩ са една много творческа сюжетна линия, но май е писана доста отдавна.
Водим ли смислено битие, ще ни помни ли някой някога?
Какво сме постигнали за да ни помнят, за да стъпи нещо върху нас. Огледайте се, нищо. Консуматори на супермаркети, водачи на таратайки, бездарни родители на все по-деградиращи деца. даже и посяти дървета няма да останат, изсичат ги след има няма 50 години. Някой да е построил дом, с размаха на античните? Някой помни ли прабаба си, и с нас ще е същото. Всичките ни битки да нямаме вируси, да носим парцали на устата си като гламави, някой ден ще бъдат или форматирани и преиначени от сървърите, или ще са повод за анализи относно диващина и глупост на една скучна, бездарна цивилизация.
Трябва да се събудим, защото сънят ни е сън в съня, а реалността е вид сън, сън в съ(н)рвър.
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.