Актуално
Чакаме да ни кажат как ще празнуваме Нова година. Думата вече не е “изумително”. Такова нещо нямаше дори по времето на най-лошия социализъм. Как ще празнуваме, къде ще празнуваме, ще празнуваме ли въобще? Това зависи само от един човек.
Социализмът на Борисов

Мартин Карбовски | 16/12/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Изумление е думата.

Изумление е как повтаряме времената на социализма като фарс.
Защо така ни се получава?

Понеже хората имат нужда от примери, ще ви дам пример за социализъм при Борисов, такъв какъвто беше най-лошият българския социализъм.

Пример 1. Лов на вещици.

Професор Мирчев е изгонен от Софийския университет. Нещо не е спазил партийната линия. Плурализъм няма, има доноси и то от студенти. Това си е башка социализъм. А и не се коментира официално - точно като при социализма в най-лошите му времена. Професор Мирчев спокойно може да е следващият Желю Желев.

Пример 2. Виж кой говори.

Преди много месеци един опозиционер, без значение кой - (Костадин Костадинов от "Възраждане") алармира, че няколко язовира в Източна Бълагрия са сериозно празни. Суша, просто суша. Думите му бяха избягвани почти цяла година като фалшива новина и политическа спекулация. Сякаш не ставаше дума за големите ни морски градове. Журналистите - мълчание. Колко месеца трябваха на Националната телевизия, за да направи репортаж от празния язовир Цонево? Месеци, месеци, месеци.
По времето на тоталитарния социализъм, ако някой кажеше истината - лекичко го арестуваха. После партията поставяше проблема на партийни конференции. Същият проблем. Само партията можеше да дефинира проблеми. Сега е същото.

Пример 3. Чакаме да ни кажат “отгоре”.

Чакаме да ни кажат как ще празнуваме Нова година. Думата вече не е “изумително”. Такова нещо нямаше дори по времето на най-лошия социализъм. Как ще празнуваме, къде ще празнуваме, ще празнуваме ли въобще? Това зависи само от един човек. Вече дори не зависи от ЦК, днес някакъв щаб за пред хората. Но истината е, че такъв личен въпрос ще зависи от някакви абсурди. Не и от медицински правила.

Пример 4. Медийно спокойствие.

В момента по телевизора говори един министър. Няма медиен скрийнинг, който да ни покаже истината - има хора, които не са канени в телевизия от години. Те са дисиденти. И обратното: по телевизията се говори само:

1. От министри 2. От диви фенове на Партията 3. От избрани внимателно специалисти по всичко. 4. От не-Интелигенцията. Или от купената такава. 5. От случайни граждани, говорители на мини-манифестации (репортажите от джипката).

Ако днес Ахмед Доган беше дисидент, нямаше да му дадат микрофона, за да бъде чут. Това е социализмът на Борисов.

Като стария социализъм е, но без хубавата част.

 



Други статии от този автор



Коментари