Марадона беше обратното на звезда, той беше мит

Диего Армандо Марадона не беше футболен играч в смисъла, който това словосъчетание има в ХХI век. Думите остават същите, но това, което означават, се оказва различно. Днес футболните звезди се подчиняват на задължението да се държат в живота по стандартите на планетарната политическа коректност. Да живеят гладко. Да говорят като папагали, спазвайки буквално елементите на езика, с който е форматиран техния изказ.

Договорите им включват и имиджа им извън футбола. Защото световните развлекателни индустрии продават на кресливите си сергии цялото - играта и това, което е извън играта, мачът и поведението в живота. Преведено на търговски език: футболният играч е опаковка. Съвременният футболист е добре изчислен продукт, подчинен на изричната заповед да бъде пример за другите мъже.

Марадона не беше такъв.

Защо тогава важните хора по земята искаха да посрещнат Марадона в дома си, да се покажат с него? Кралете - от Фидел Кастро, Чавес, Киршнер, до всички държавни глави и шефове на големи компании, които държаха да се снимат в неговата компания, преструвайки се, че имат близко приятелство с демонстративни прегръдки и целувки - знаят, че са нелегитимни. Кралете знаят, че са голи. Те знаят, че ще получат уважението на хората, само ако привлекат към себе си светлина, дошла от другаде. Светлина, която им дава миг на легитимност. Марадона беше такава светлина. При последните им срещи не Фидел коронясваше Марадона, а Марадона коронясваше Фидел. Това наблюдение се отнася до всички лидери, които привличаха Марадона към себе си. 

Той ги коронясваше.

Но ако важните хора бяха заблудени от тази публичност, предназначена да скрие тяхната празнота, смятайки, че по този начин се изпълват с истинска легитимност, хората не се заблуждаваха. Те се наслаждаваха на иронията: за да утвърдят властта си, важните хора в света просеха нещо като коронация от един човек от народа.

И въпреки това Марадона, който играше толкова божествено футбол, не умееше да живее; той живееше до живота. Живееше болезнено живота. Истинският му живот, блестящ от красота и здраве, омагьосващ, процъфтяваше само на терена, с топка до крака; в живота извън стадиона той беше изгнаник. 

Малко неща поразяват въображението с такава сила  като приликата между тези две икони на популярната култура: Марадона и Мерилин Монро. И Марадона, и Мерилин бяха левичари; и двамата живееха непохватно, не умееха да направляват живота си. На терена, под оглушителните възгласи, когато Марадона играеше, тази непохватност, това олово, като чрез алхимично преобразуване се превръщаше в своята противоположност, в най-рядкото злато. Както във филмите или на снимките меланхоличната актриса се превръщаше в “божествената Мерилин”.

Диего Армандо Марадона не беше футболен играч. Също като Мерилин в киното, той беше злочест бог, паднал от небето, на когото само футболното игрище напомняше за родината. Той беше обратното на звезда: беше мит.

Автор: Робер Редекер, “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}