СМЕСЕН MAGAZINE
С любезното съдействие на един патриот, на вашето внимание предоставям една уникална и разтърсваща човешка история . Само тук, на Балканите може да се случи такова нещо
Историята на балканския Петко

Гост-автор | 22/11/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

С любезното съдействие на един патриот, на вашето внимание предоставям една уникална и разтърсваща човешка история . Само тук, на Балканите може да се случи такова нещо:
Един камък, томове история. Истинска е историята на балканския Петко. Каменната плоча е върху гроба му до църквата "Св. Спас" в битолското село Добрушево в Македония. Служил на една земя в три армии. Когато го мобилизирали всеки път му сменяли униформата и името. От Лисковски станал Лисковчич, после Лисков. Осем години воювал из Балканите за Турция, за Сърбия, за България, дори със собствения си брат се гледал през мерника на пушката, защото се оказали в един момент мобилизирани в две различни армии. В Първата Балканска война Петко го мобилизирали турците през 1912. Съюзническите сили победили Турция и войникът се прибрал в Битолско.За Първата световна война селото му вече било под сръбска власт. Дали му пушка и сръбска униформа да воюва срещу българите под сръбско знаме. Една година по-късно вече викал "Ура!" под български флаг. В Добрушево като легенда разказват как по време на Първата Световна докато Петко бил в сръбската войска, брат му бил в българската. Съдбата ги изправила един срещу друг в окопите. Надигнал единият глава и се провикнал: „Брате, дома дали сите се живи?“. Не бил си ходил братът вкъщи, но да утеши своя брат отговорил от другия окоп: "Сите се арни!“. Петко живял 88 години, преживял и Втората Световна.

Автор: Красимир Ванков

 

 


Други статии от този автор



Коментари