Актуално
Дори да се стигне до редовни избори, ГЕРБ няма да ги спечели. Борисов обаче може да се прекърши и да пусне Скопие в ЕС.
Ковид катастрофата изглежда способна да събори предсрочно режима

Гост-автор | 21/11/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Автор: Валентин Хаджийски

Оценката ми в края на лятото, че на 9 юли в България започнаха не „протести“, а народна антимутренска революция, издържа и след края на модерираните от Триото протести, причинен от абдикирането на тримата общественици от доброволно поетата роля. Протестите продължават в други формати, но по-важното е, че постиженията на летните протести не са загубени. Революционната ситуация се развива динамично.

 

Низините не искат да живеят постарому. Народният гняв срещу мутрорежима расте и придобива всеобщ характер независимо от паническите опити на ГЕРБ да подкупва едни или други обществени групи за сметка на трупан нов дълг. Ковид катастрофата в здравеопазването, предизвикана от некадърниците от ГЕРБ и донесла на народа незапомнени в мирно време страдания, изглежда сама по себе си има потенциала да събори предсрочно режима. А кой знае какво ни предстои през зимата!

Върховете не могат да я карат постарому. Те са в паника. Борисов се смята вече от 80% от българите за архизлодей – или в най-добрия случай за луд, откъснат от действителността. Той е смъртно уплашен, стресиран, недоспал, надебелял, грозен, жалък – карикатура на някогашния Батман с черен шлифер, федора и „Глок“ на пояса. Не държи вече и волана на „джипката“, камо ли на държавата.

 

Работата със субективния фактор на революцията също се развива. Президентът Радев окончателно се утвърди като нейния едноличен лидер – след временното объркване около уволнението на Калоян Методиев и естонската бъркотия, когато мнозина побързаха да прогнозират смразяването му с БСП и избледняването на възможността за втори мандат.

 

Покушенията на режима срещу Радев продължават да взривяват народния гняв. Така беше на 9 юли, така беше при завръщането му от Талин, въпреки известната неяснота на ситуацията, така беше в особено голям мащаб и след злополучната на БНТ „Панорама“, целяща да го натика в ъгъла. Радев трябва да се моли Борисов и лакеите му да продължават да го атакуват все така. Както бе очевидно още през август 2016 г., президентът се явява в народната свяст идеализиран, като истинския антипод на Борисов, негова Немезида. Силата, която изостави Борисов, сякаш преминава у Радев.

Засили се и международният натиск върху режима по различни направления, от резолюцията на ЕП, подкрепена и от хора на ЕНП, през участието на чуждестранни евродепутати в протестите в София и очакваното задействане на службата на Лаура Кьовеши, през „за“ и „против“ „Балкански поток“ – до преговорите с Македония за ЕС. За пръв път сутринта в деня на американските избори сп. „Форин полиси“, полуфициален орган на демократите, рупор на антитръмпизма, размаха плашилото на Борисов – „искате ли САЩ да станат като България на Борисов – с олигарси, корупция, фейк нюз медии, фалшива демокрация – гласувайте за Тръмп!“ От това по-ясно рязане на квитанцията – здраве му кажи!

 

А куриозното признание на немската дипломатическа чиновничка за създаването на ГЕРБ от баварския ХСС (нищо, дето Борисов минавал баварския премиер с двеста) и с помощта на подхранваните от от него още отпреди регионални дирекции на полицията в България? Какви ли разкрития за ХСС, ЕНП и други нейни национални структури ни очакват, когато Борисов, Цветанов и другите застанат най-сетне пред съда?

 

Интересен момент е признанието, че ХСС създали ГЕРБ, за да противодействат на „комунистите“ на Станишев и тяхната корупция. Както за Тръмп, както за българските „психодесни“, така и за ХСС и ЕНП „комунистите“ са мит, абсолютно лишен от връзка с действителността. Какви комунисти, какъв комунизъм в ултракапиталистическа България от 2009 г. с близо десет милиарда долара чужди инвестиции и с плоския данък? Идеологията на съвременното дясно е тотален фейк, пълна митология. Но и на съвременното псевдоляво в САЩ – също, както ще видим скоро на друго място.

Друг куриоз е, че Борисов – човекът, който „спря три руски проекта“, в очите на американските демократи покрай другото вече е набеден и за руски човек. Може би Радев все пак е знаел нещо от кухнята, за да упорства така с инициативата „Три морета“. По всичко личи, че Байдън ще върне курса на Обама и Хилари на тотална враждебност към Русия.

 

Но дори да се стигне до редовни избори през март, вече ясно се вижда, че ГЕРБ няма да ги спечели. БСП, освободила се от герберските ортаци в редиците си, излиза напред в проучванията, все повече жъне симпатии с ясните си позиции и с депутатите си доброволци. Има и заявена решимост на политически активните граждани от различни цветове да не се допуснат отново герберски фалшификации. Черешката беше предположението, че Борисов правил постъпки да „предаде властта“ на Нинова срещу спасяване на кожата му. Разбира се, това никой не може да му обещае, и да иска.

 

Един въпрос, по който позицията на кабинета засега съвпада с настроенията на мнозинството, е по преговорите с Македония за ЕС. Това не е индулгенция за запазване на режима. Трябва да имаме предвид, че ЕС в сегашния си вид е пътник, защото създава повече проблеми, отколкото решава. Ето, в България ЕС и ЕНП по собствено признание създадoха и наложиха напастта ГЕРБ. Ползата за България от ЕС засега е отрицателна. Така е в цялата европериферия, пък и в някои от най-„вътрешните“ страни от съюза. На всичко отгоре дойде и ковид кризата. Разширяването на ЕС в момента е безсмислено прахосване на сили и средства и трябва да спре.

 

Независимо от това, българското правителство – което и да е правителство, което замени катастрофиралия мутрорежим на ГЕРБ – за да признае каквото и да било, свързано с държавата, сега временно наричана „Република Северна Македония“, винаги трябва да издейства анекс, в който пише, че признава тази република според както е създадена в 1945 г. в рамките на Титова Югославия и че титулната й народност „македонци“ и стандартният книжовен език и писменост „македонски“ са създадени с административни актове на ФНРЮ и НРМ в 1945 г.

Самата немска създателка на ГЕРБ призна, че македонският език е създаден от Благой Конев (Блаже Конески) в 1945 г., а аз добавям, че азбуката му е взета от сръбската с много малки изменения, а са премахнати всички типични български букви, характерни и за фонетиката на повечето югозападни наши говори.

 

В анекса да пише и, че РСМ не претендира етнически за никоя част от историята и културата на други страни отпреди 1945 г., нито за малцинствен статут на население извън своите държавни граници в 1945 г. и след това. И че няма да проповядва омраза към съседни страни и народи. Тази наша позиция ще важи не само за Македония, но един ден и за приемането на Сърбия в ЕС, ако той просъществува и се стигне дотам. Със Сърбия ние ще се разберем по-лесно, отколкото със Скопие.

 

Как да се отстоява нашата позиция в ЕС ли? ГЕРБ нищо не може да отстоява. Нужно е веднага да се състави компетентно и решително правителство в София, което покрай другите по-наложителни задачи да се заеме и с външната политика. Македония сигурно няма да е най-важният ни проблем, но не е и маловажен, защото със Скопие в ЕС ще се настани болнав  антибългаризъм, който ще ни поглъща много време и сили, а от МВРО ще останат без бизнеса с паспортите. Македония е и отличен повод да отстоим суверенитета си от Брюксел и Вашингтон в монент, в който това е лесно изпълнимо, стига на мостика на държавния кораб да не са лица с дебели криминални досиета.

 

Може ли Борисов да отстъпи на ЕС и Вашингтон за Македония? Разбира се – това е човек без принципи и тотално зависим. Тогава би имало повторение на 1945 г. – с предателството на БКП пред ЮКП, разбира се, пак в името на тогавашния ЕС – Балканската социалистическа федерация от Триест до Варна, и под натиска на тогавашния Вашингтон – Москва. И на съюзниците от САЩ и Англия, и със съгласието на всички партии от ОФ – лозунгът на всички е „Македония на македонците“.

 

Федерацията, мечтана от балканските социалисти още отпреди Първата световна война, почти се осъществява с договорите Тито–Димитров от Блед и Евксиноград. Но все пак се туткат заради различията си за форма́та й. Димитров настоява за равноправна двустранна федерация Югославия-България (с Македонската република в рамките на Югославия). Тито иска България като седма република на Югославия (и Албания – осма). Накрая Сталин се ядосва и на двамата, че се договарят зад гърба му, и им разтуря седянката. След което подгонва Тито, а Димитров юрва македонистите от Пиринско.

 

Този сценарий, ако се сбъдне при Борисов, ще покаже, че идеологията няма никакво значение за геополитическите решения, диктувани ни от великите сили от позиция на силата, без никакво дори номинално съобразяване с желанията на народите. Само че при комунистите, както обикновено, нещата са доста по-дълбоки и нюансирани, отколкото при невежите и повърхностни глобалисти.

 

Идеята за отделна македонска народност, разбира се, е сръбска империалистическа идея от края на XIX в. Но решението на Коминтерна за възникване на отделна „македонска“, „тракийска“, „западнопокраинска“ и „добруджанска“ нации в останалите извън границите на България след Ньойи наши етнически територии отразява изключително опита на болшевиките с националностите в Руската империя. Сталин като нарком има голямо лично участие в решаването на националния въпрос, с което болшевиките успяват неочаквано и за самите себе си да задържат почти всички части на старата империя в новата съветска федерация.

 

Те не само признават автономията на всички вече утвърдени нации в империята, с което общо взето спечелват техните националисти на своя страна. Но и сами търсят и създават десетки нови нации от население дотогава без определено национално съзнание и без свои националисти, създават им отгоре национални автономии, азбуки (отначало на основата на латиницата, и чак по-късно – на кирилицата), академии на науките, университети, вестници, кино, театри, издателства, писателски съюзи. В СССР имаше около сто националности и почти толкова автономии.

 

Така се стигна най-после и до „македонската“ (в Югославия и Гърция), „тракийска“ (в Гърция и Турция), „западнопокраинска“ (в Югославия) и „добруджанска“ (в Румъния) нации. Но от тях единствено първата доби плът, и то само благодарение на ЮКП, която в 1943 г. реши да запази империята „Балканския Пиемонт“ по аналогичен на СССР начин – с национални републики, и дето трябва – и нови езици, азбуки, история. Създаде се и „мюсюлманска“ нация. Сега в ХХI в. се създаде по същия начин и черногорска нация, възникна монтенегризмът – за сърбите той е същото като македонизма за нас. И нещо като като украинизма за русите.

 

Има ли македонизмът шанс в едно „отворено“, истински демократично общество? Никакъв! Скопие и досега поддържа по този въпрос полицейски авторитарен режим у дома си, остатък от сръбския, макар вече без сърбите. Северна Македония си е в действителност „бившата югославска република Македония“, това е най-точното й определение.

 

Та значи ако Скопие влезе в ЕС каквото си е, дали там пък няма македонизмът да се разтопи някак от само себе си? Не, защото ЕС не се интересува от демокрации и отворени общества в колониалната си периферия, а само от интересите на метрополиите в ядрото. Имахме доста време да го проумеем от горчив опит.

Източник: glasove.com

 


Други статии от този автор



Коментари