СМЕСЕН MAGAZINE
Хиляди човешки същества, мъже и жени, дори до децата, там са измъчвани адски и агонизират без надежда.
Войната се връща

Гост-автор | 13/11/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Братята сърби казвате?
 
“И аз заявявам, аз, французинът, който дълбоко обича Сърбия и който достатъчно го е доказал в течение на двадесет години - заявявам с чувството, че моята преценка изразява много по-малко, отколкото е в действителност, че хората, които представляват днес в Македония настоящите господари на Югославия, които са чиновници, съдии, свещеници или полицаи, петнят своята страна. Преди да бях отишъл на мястото, преди да бях видял със собствените си очи, аз се отказвах да възприема, въпреки тяхната точност, действителността на обвиненията, насочени от македонските организации в България против сръбската администрация в Македония.
Сега аз го признавам: те не съдържат нито една невярна дума. Всички случаи на жестокост, на насилие, на деспотизъм, на аморалност, които можах да проверя, признавам ги за верни - без никакво изключение. Материално и морално поробените са подтиснати, ограбвани, измъчвани извън всякаква представа. Никаква възможност за тях да потърсят правосъдие, никаква помощ, никакво покровителство за никого, каквото и да бъде социалното му положение, полът му, възрастта му. В Македония конфискуват, затварят, измъчват, убиват легално, систематично, спокойно, жестоко…
 
В 1918г., когато стана сръбска провинция, Македония имаше повече от 700 църкви, параклиси или манастири, обслужвани от близо 900 духовници; 86 гимназии и прогимназии с 2800 ученика, 460 преподаватели, 556 първоначални училища с 33 000 ученика и 850 уцители. Църквите притежаваха - в стари ръкописи, златни предмети, статуи, икони, фрески - ценни богатства, дело на хиляда години македонска култура и мисъл.
Черквите, манастирите и училищата бяха конфискувани; всички свещеници, монаси, преподаватели бяха прогонени, затворени или пратени в Стара Сърбия. Събраните в църквите и манастирите богатства, на които самите турци не посегнаха, бяха напълно разграбени. В Скопие, Щип, Велес, в 20 селища около тия градове, в областите около Охрид и Гевгели, аз намерих в училищата сръбски учители, в черквите сръбски попове. Когато попитах последните какво е станало с тази и тази скъпа икона, тази и тази статуя, с тия и тия фрески, за съществуването на които бях осведомен, те ми отговаряха - всички, без изключение - "отнесоха ги в Белград"…
Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени… Видях известни гробища - в Щип, Градско, Куманово, Скопие, Радовиш, Криволак, Велес, Кратово, Охрид - където всички надгробни паметници бяха разрушени, имената и надписите на български език изличени с удари на чук, църквите разрушени, надгробните плочи махнати и изпочупени. Тия места за покой приличат на развалини…
 
Хиляди човешки същества, мъже и жени, дори до децата, там са измъчвани адски и агонизират без надежда. Политическите затворници, събрани в клетки, където са тъй притиснати, че не могат да направят никакво движение, ги оставят така със седмици, в една невъзможна за дишане атмосфера, в урина и изпражнения до колене. Изтеглят ги само, за да ги бият до смърт, за да ги измъчват с желязо и огън…
 
- Е, добре вярвайте ми господине всичко опитахме: железен тел, пристяган около главата и коленете с една тояга, премазване на ушите с чук (а е рядкост типът да не признае преди втория удър)! Това е като зъбите. Известно ли ви е? Не! Едно великолепно средство! Прикрепят лицето на един стол, главата преметната на облегалото. Държат му отворена устата и избиват един, два, три зъба. Аз видях твърди натури, които изпаднаха в ужас още на втория зъб. На третия - те казваха всичко! Това струва повече от 50 удара с тояга. Но нито един тоя път не пожела да говори. Те правеха знак да спрем, и после не казваха нищо. Жените бяха най-ужасните! Избиха им четири зъба: два предни и два кътника. Те пребледняваха, но това не бе всичко. Имаше една, която когато я развързваха, се изхрачи в лицето ми. Щях да я убия! Исках да ги поставя да седнат на разгорените въглища, както г-н Лазич ни показваше към Кратово Но това на много лошо мирише. Господин подперфектът не се съгласи.
 
- Тогава ненадейно изнамерих...
 
Той бръкна в чекмеджето си и ми подаде един стар бръснач с ръждиво острие.
 
- С това мръсниците издадоха повече от двадесет сподвижници: селяни, овчари, жени, дори деца! Нямах време да пиша! Вие познавате г-н перфекта на полицията Киап, защото има печата му на паспорта Ви - е добре! Вие бихте мигли да му дадете рецептата.
 
Изведнъж всичко, което ми беше казано в Загреб, София, Белград за начините на разпит, употребявани в сръбските затвори: нос и уши изрязвани, дланите и ходилата пристягани, прищипване на гръдните зърна с нажежени клещи, разкъсване на половите органи, нажежени железа, положени на кръста и под краката - се завърнаха в паметта ми…“
 
Анри Пози. Войната се връща. София, 1992, с. 82, 84, 88-89, 92-93.
 
Автор: Ивайло Шопски
 

 

 
 

 


Други статии от този автор



Коментари