Актуално
България е там, където има и един българин...който милее за нея.
Имаме нужда от ТЕЗИ българи

Адриана Аврамова | 30/10/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди време присъствах на една лекция пред младежи –ученици от гимназиален етап.  Там им зададоха въпроса „Как и къде се виждате след 10 години“ .Струва ми се, че и вие знаете какви бяха преобладаващите отговори –  целите и мечтите им бяха за бъдеще извън България. Германия, Щатите,  Англия, Испания...

Замислих се тогава – за да я има нашата България, такава, каквато искаме да бъде – чиста, красива, подредена, вдъхновяваща, перспективна –буквално и преносно, някой трябва да я обича.

Някой трябва истински да желае да живее в нея, да се развива, да учи, да работи, да изгради семейство и да остави своята следа. Тук.

Колко такива хора познавате?

Минута мълчание за реторичния въпрос.

И все пак, надежда има и днес ще ви запозная с нея. Тя е  в онова пламъче, което гори в очите на младите българи, родени извън границите на страната ни, но обичащи я от цялото си сърце.

Има такива българи. Прекрасни млади хора, пръснати по света или от малки населени места в България с толкова разнородни таланти и мечти, за които често забравяме или по-лошо –дори не подозираме за тяхното съществуване. Това са българите от нашата диаспора, родени и отраснали в чужди държави- не по тяхно желание, но носещи България в сърцето си.

Днес град Варна осъмна с арт инсталация, задаваща въпроса „Де е България?“ и родолюбиви послания на младежи от България, Албания, Република Северна Македония, Сърбия, Украйна и Молдова – участници в ежегодния Семинар на Фондация Българска Памет и д-р Милен Врабевски - бизнесмен, филантроп и меценат.

Сред цитатите на младите българи от диаспората ни - има такива, които сякаш те хващат за гърлото, когато ги прочетеш на глас, защото от написаното в тях струи искрена любов към нашата България ... България, която ние толкова много не харесваме.

Но ето, че някой, някъде, не просто я обича, а мечтае да живее в нея. И знаете ли, кое е най-хубавото? Че тези българчета са толкова искрени и чисти в мечтата си за България, че неимоверно ти става топло на душата, когато прочетеш:

„Когато за пръв път посетих България почувствах, че  си идвам вкъщи, че съм там, където трябва да бъда! Сякаш, откакто съм се родил, съм бил на гости.“ Димитрий Романов, Молдова

        Или

„Името на България е до името на мама. Всеки я носи в сърцето си – там, дето е скътана и обичта към майката. Едната ни е дала живота, а другата – българското име и българската кръв в жилите!“  Байрам Дермен, България

Или

“Когато за първи път посетих България, разбрах, че тук искам да  прекарам  живота си и тук искам да пораснат моите деца и внуци!” Татяна Чебанова, Молдова

...И внезапно си даваш сметка, че живееш на място, което понякога проклинаш, но същото за други хора, в други държави, е блян.

Повече от всякога България има нужда от тези младежи, от техния глас, ентусиазъм, любов и желание да останат тук. И не само заради демографията. А защото ни липсва вдъхновението, което те носят и най-вече –това някой да ни убеди, че тук, в нашата България не е толкова лошо.

Повече от всякога се нуждаем  да виждаме, подкрепяме и стимулираме добрия пример. Фондация Българска Памет съвместно с Фондация Ханс Зайдел, Община Варна и Представителството на ЕК от години работи активно в подкрепа на младежите от българската диаспора, но не е ли време и държавата ни да даде своя принос и да запази тези българчета?

Имаме нужда от тези млади хора. Нека не губим и тях. 

Защото, казвам ви – докато има кой да я обича тая България, има и надежда за нея.

На финала остава да си пожелаем едно простичко нещо –повече будни млади българи, носещи духа на традициите и любовта към Родината.

Тогава всичко ще бъде наред...

 



 



 

 

 



Други статии от този автор



Коментари