Протестите са хубаво нещо. Протестирайте

Некои съображения от един кюстендилски пролетарий.

Вчера наруших собствените си правила и отидох на протеста.

Направих го по две причини.

Едната е, че работя в сайт, който отразява новините и събитията. И макар, че моят ресор е друг – култура, то аз не мисля, че политиката и културата са различни неща. Не са. Културата е политика, а политиката не може без култура. Тоест може, но става като у нас в момента.

Втората ми причина е, че смятам искането за оставка за напълно основателно. По-надолу, смятам, съвсем безпристрастно, ще обясня защо подкрепям това искане.
Протестът около 20 часа наброяваше количеството хора, които бяха на същия площад през 2013, когато кабинета Орешарски назначи Пеевски за шеф на ДАНС.

Според мен - поне 5000 души. По-късно са станали почти двойно повече, което е респектираща цифра за протест и опровергава една моя теза, която казваше, че никога повече в България няма да се съберат толкова хора на протести.

На мястото, на което стоях – малко по-напред от входа на президентството откъм Дондуков – почти не видях познати. Единственото VIP лице, което видях, беше на скулптора Минеков, който, доколкото знам, е един от организаторите на протестите.

Което по някакъв начин ме зарадва – трудно ми е да издържам, ако около мен припкат розови и зелени екстатични лели и чичовци от НПО – та или от комсомолски организации като ДБ.

Но не, не видях такива, не видях и хора от БСП и от по-малките партии, които подкрепят протестите.
Или пък не ги познавам, все тая. По-добре, не искам и да ги познавам особено.

Бях със синът ми, спазихме всички мерки за безопасност и със задоволство установих, че голяма част от протеста носеше маски. Това за мен показва, че на този протест не бяха струпани лумпени, а далеч по-интелигентни хора.

Днес, след като събрах мислите в главата си, реших да нахвърлям собствената си аргументация в посока протест.

И ще се опитам да го направя съвсем спокойно, наблюдавайки сякаш от дрон (че е модерно да се използват дронове) ситуацията.
И ще говоря само от свое име, защото вече ми се повръща от мнения, които се произнасят от името на цялото човечество и вселената.

1. Има ли основание протести?

Да, има.

Аз настоявам това правителство да си подаде оставката, защото от моята камбанария ситуацията е такава – културата за това управление е пълен майтап.

Факти – неадекватността на министъра на културата по време на пандемията.
Отказа на министър-председателя, заместникът му Дончев, социалната министърка Сачева, министърът на финансите Горанов да се ангажират с мерки за независимия културен сектор, въпреки, че получиха петиция със зов за помощ, написана от Даниела Кузманова и от мен, която лично занесох в деловодствата навсякъде – от министерски съвет до министерствата поотделно – придружена от подписите на 2300 души от сектора.

Тази неадекватна арогантност, комбинирана с мантрата „аз спасих страната по време на COVID” бе капката, която преля чашата. Не можеш да се отнасяш към културата си по тоя начин и да очакваш, че ще ти ръкопляскат...Освен ако не си председател на съюза на артистите в България де...

2. Има ли основания за подкрепа на президента Радев?

Не съм от радевистите, не съм гласувал за Радев, не харесвам партията, която го издигна.

Но въпреки това, дори да допуснем, че няма презумпция за невинност и че съветниците му са виновни, при това, както би казал светиня му генерал Мутафчийски „яко са виновни“, тая акция с нахлуването на коли с юнаци в президентството посред бял ден за мен беше унизително-плашеща. Толкова ли не можаха да го направят това по дискретно, да му се не види...

Та има ли основание за подкрепа на Радев в тоя случай – според мен да. Не за друго, а защото тоя стил ми напомня на филма „Терминатор 3“, но по ми напомня на филм за 30-те години в Съветския съюз...

3. До какво ще доведат протестите – до нищо добро.

Не съм убеден, че в следващия парламент ще имаме правителство, което не е доминирано от едно от двете големи лица на статуквото – ГЕРБ или БСП.
ГЕРБ може би ще паднат електорално, БСП няма да се вдигнат, понеже са майстори сами да се гърмят в капачките. ДПС е константна величина, най-вероятно ще имаме няколко нови играчи в НС, един от които сигурно ще са комсомолците от ДБ, а друг – „Хайде, накажииии мееее, нека ме боли“.

Марешки ще се върне към дизела и аспирина, Волен ще се концентрира в последната си спирка като общински съветник в София, а ОП може да влязат, може и да не влязат, което ме вълнува колкото ме вълнува ланския сняг.

Нищо ново и различно няма да се случи, ще има пазарлъци и коалиции, някои хора ще трият старите си статуси във Фейсбук, но какво от това.

Да, надежда за дългосрочна промяна няма.
Но въпреки това сегашното правителство трябва да падне. Не за друго, а защото, както казват руснаците, „Так больше жить нельзя“. Дори да имаме същото мнозинство и същия кабинет в следващото НС, то пак сегашния трябва да падне.

А министърът на културата трябва да бъде изпратен обратно в театъра, от който го доведоха на Стамболийски в София, за да краси сградата на Министерство на културата.

4. Протестът е разнолик, да.

Има хора от БСП, от Възраждане, от други малки партии, като тази на моя бивш коалиционен партньор в СОС Мони Славчев. Има хора от спектъра розови и зелени ОФ – та, съставляващи ДБ. Има националисти от Възраждане. Всички те накуп представляват несъвместимо мнозинство, но факта, че са на един площад, да ме прощават PR – ите на ГЕРБ, изобщо не значи, че тези партии имат нещо общо.

Нямат.

В случая ги е събрало именно това, което дори мен може да изкара на площада – усещането, че така повече не може.
Казвам го, защото знам, че ме четат и хора от ГЕРБ и защото знам, че там също има много свестни, достойни и честни хора – сменете си PR методиката.
Познавам я, тя не работи за друг, освен за твърдото ви ядро.

5. С какво разполагаме в крайна сметка – разполагаме с не особено весели възможности.

Статуквото ще продължи да е статукво.

И в БСП, и в ГЕРБ има свестни хора, но те не са на върха на хранителната верига. Удавени в партийни опорки, удавени в популистки тези и задушавани от желанието си винаги да се харесват, партиите се превръщат все повече в опасност за вашето здраве.
Пример – менящото се през 15 минути мнение на ГЕРБ за COVID-19, довело до рекордно недоверие у гражданите, които вече са убедени, че коронавируса не съществува.

6. Паралелната държава – да, има я.

И ще продължава да я има. Скептичен съм, че промяна ще се случи в тая посока. Идете в провинцията и попитайте хората дали живеят свободно и зависят ли финансово от разни провинциални бащици. И като разберете, пак елате и ми кажете, че паралелната държава ще я сринем с два пърформанса на Иво Мирчев. Йок, това няма да стане...Но не ни пречи да го назоваваме поне с името му, нали така.

Мога да пиша още.
До утре.
Но вместо това ще завърша със следното.

Не, ако падне това правителство, няма да загубим нито евроориентацията си, нито членството си в НАТО и ЕС.

Не, ако има предсрочни избори, демокрацията няма да се срине и да станем република на някакъв нов СССР.

Не, ако падне това правителство няма да се случи нищо добро, освен, че няколко комсомолски организации ще влязат в следващото НС. Но това правителство повече няма правото да управлява.

И последно – Питам се колко души от културната гилдия протестират в момента?
Преди 3 седмици на протеста пред МК бяха около 17. Силно се надявам сега да са поне 34.

И силно се надявам това отсъствие на гилдията да не е дело на обикновен страх да заявиш позиция, че после може да нямаш достатъчно участия...

Това е накратко всичко, което искам да кажа.
Дългичко е, а знам, че не обичате дълги постове.

Протестите са хубаво нещо.
Протестирайте.

Но после не ходете за гъби в деня на следващите избори, защото ще получите същото и ще обяснявате пак, че сте прецакани.

Прецакани сте, така е.

Сами се прецаквате! Яко се прецаквате!

А сега слагайте кюфтетата, неделя е. И довечера идете на протест. Кой знае, може пък и аз пак да отида...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}