СТРАННИ ПЛОДОВЕ

Няма нищо по-силно от кауза, която успее да се облече в изкуство.

Животът в България дава странни плодове. Общото ни живеене дава системна грешка, изразена в ясни цифри - демография и бедност. Остаряване и бягане. Но простите цифри не вълнуват нито един българин. А ако развълнуват група българи, то се случва пак същото - ситуацията ни, животът ни - дават странни плодове.

В момента Парламентът обсъжда един закон. Закон за социалните услуги. В голяма степен същият закон завършва една епоха у нас - приватизация на социалните домове, домове за сираци, домове за възрастни и домове за инвалиди и ментално болни. От доста време стотици хищни неправителствени организации се втурнаха да печелят от бюджетни средства, като социалната услуга не стана по-добра. Стана само едно - социалната услуга вече не е обект на държавен, обществен и журналистически контрол.

Край на влизането на камери в социални домове. Никой вече не знае какво става там.

Но това е по-малкият проблем със Закона за Социалните услуги. В него има текстове, които дават твърде много власт на социалните служби по отношение на децата и оставят обезправени самите родители. У нас има твърде много “грешки” на социални работници и служби, за да приемем с лекота тези текстове от закона.

Но законът явно ще мине.

Огромни групи на Родители обединени за децата (и други) не успяха да се справят с този изключително спорен закон. В тези групи има изключително читави хора като Христина Рунтова, адвокат Николов, адвокат Шейтанов (не мога да изредя всички). Но тези читави хора се изпокараха. Заедно не можаха да смелят брашно. Ужасен съм от това.

Тези хора не знаеха как да оповестят даже проблема, запушени от медиите и властта.

Не бяха и длъжни, но едното желание не им стигна.

Добре финансираната и агресивна стратегия на един клъстър, който иска да предлага социални услуги срещу бюджетни пари явно ще победи.
Огорчението е ужасно, защото ако сравните същата борба в една Полша и една Унгария ще видите обратни резултати - неща като сексуалното възпитание, джендър идеологията в тези страни няма да бъдат допуснати.
А тук Истанбулската конвенция намери свой излаз в един спорен и много лош закон, от който, убеден съм, ще страдат родителите.

Исках да отбележа момента на загубата на нашата кауза и да подскажа причините й. Честно казано, българите не успяха да се обединят дори за децата си. Не преувеличавам.

Рехавите протести и няколко стотин хиляди човека в социалните мрежи е типичен български оксиморон.

Затова искам да се запомни - българите ще берат странните плодове на това законодателство, което зловещо отказва приоритет на родителите пред службите. И дори съдът да решава консервативно тези казуси, то щетата върху родителството вече ще е неизбежна.

Това беше кауза, която можеше да бъде спечелена, защото е в сърцето на всеки обикновен човек. Но не би.

Кауза, която можеше да бъде пример и цяло изкуство. Няма загубена кауза, превърната в изкуство, в документи или в един отстоян начин на мислене.

Бог да пази децата ни, малкото.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}