КЛАСИКА
"PARADISE LOST" e текст на Мартин Карбовски, част от книгата му "Нещата".
PARADISE LOST

Мартин Карбовски | 02/06/2020

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

 

По белите полета на съзнанието

познати странници вървят; те никъде

не искат да останат и никому не

искат да простят.

Чувам воя на дивите животни в планината на моя живот, стряскащото пукане на съчките между стволовете на хората в човешката гора, шумоленето на житейските знаци от вятъра на времето. ТЕ ме чакат на Пътеката, по стръмното, трудно ги разпознавам в тъмнината, но вече свикнах да им продавам части от моята Душа, разменям ги за земни удоволствия и за­блуди, приятности и нечиста топлина.

ТЕ са Седмина и в началото на Пътеката някой някъде ми разказа или прочетох за тях, разбрах, че ще ме чакат и ще искат да си вземат своето, защото тази Пътека не е за всеки. И, който е тръгнал по нея, трябва да е готов да плати с всич­ката си невинност, за да стигне върховете на ниските човешки планини, така мечтани и известни в новия ни свят. Но и в новия ни свят Пътеките са старите.

Няма обратен път по тази Пътека, няма указателни знаци и помощ, срещаш само тях, Седмината, които един по един отлюспват финия седеф на безсмъртната ти Душа с обещания за Велики човешки върхове. Вече различавам си­луетите им и знам голямата тайна на тази Пътека - над тези върхове, далече от нея, има места зелени, места злачни, където покоят, красотата и спасението са истински. Но пътят към тези места, истината и живота минава обратно — през битката да си върнем онова, което давахме доскоро на Седмината.

С доооубре дошъл те приветствам, човече, мъж ли си, жена ли си! Доооубре дошъл на Пътеката на Извессстността, рекламирана още и известна като Мечти и Успех. Тази е най-стръмната от трите Пътеки на хората. Защото, ако някой малък човек има простички мечти и упорство, той избира по-късата и най-равната Пътека на Обикновените чо­вечета, където Ссседмината пак чакат, но не упорстват, малки им се струват душите на Обикновените. Това е първата Пътека, близо до втората Пътека, тази на Успеха и на Успешните. Тя е по-стръмна от Пътеката на Обикнове­ните, по-дълга е, но неосветена и тъмна е. И там чакат Седмината, причакват деня и момента, когато Успехът на Успешните хора бива заменен с голямо парче от Душата им, което пък често отваря гореща непрозрачна дупка в телата им. А ти, човече, мъж ли си, жена ли си - си стъпил днес в началото на най-осветената, най-стръмната и дълга човешка Пътека, тази на Проминенцията, на Извессстността, Блясъка и Суетата. Върховете, към които води Третата Пътека, се виждат добре, приличат на оазиси, примерите са ясни като мираж и от това - силно желани, Ето тук е царството на Ссседмината, митничарите на Душата, рицарите на безду­шието, от което ще се разболееш по тази Пътека. Ти искаш да се разболееш, не бой се, приятно е.

По тази Пътека са минали всички, на които искаш да приличаш. Ти знаеш техния печален край, но едвам се сдържаш от вълнение. Костите на твоите идоли и кумири, на чиято с гънка ще подражаваш по Пътеката на Извессстността, се бе­леят не много високо по урвите на човешката планина, която Дяволите и Господ градят от смърти: едните чакат смъртта на Душата, другият - на тялото.

Но ти си жив, човече, мъж или жена, Пътеката е толкова желана и толкова пред тебе, и толкова е близо. Поеми по нея и не се страхувай - Ссседмината ще се погрижат за теб, ти не си като Другите, ти си искрен в желанието си да загубиш невинността си, дадена ти сякаш като джакпот в началото на из­качването. Ти си смел. Може би дори горделив.

На доубър чассс.

Кой ще те посрещне? Разбира се, портиерът на тази Пътека, символът на началото - винаги по тази Пътека се тръгва с малко гордост. Той е гигант, снове по ръбовете на човешката планина и след него светят пламъчетата на ми­лиони изгорели в прегръдката му Души.

НАРИЧАТ ГО ВИСОКОМЕРИЕ, ЧЕСТО И ГОРДОСТ. ТОЙ Е СЛАБ ЧОВЕК, ТЪЖЕН И ВИСОК, В ЕДНАТА СИ РЪКА ДЪРЖИ СКИПТЪР, В ДРУГАТА - МЕЧ. ТОЙ Е НАЧАЛОТО. НЕГОВО ЖИВОТНО Е КОНЯТ. НЕГОВ ЦВЯТ Е ЦВЕТЪТ НА ПАПИТЕ, ВИОЛЕТОВОТО.

Той е денят, когато си казваш, че знаеш нещо повече от Другите, че можеш нещо повече от Другите, че си повече от Тях. Високомерието е наш велик господар, господарят на Извессстните, майката на честолюбието. Той, Високомерието, често е на папите папа и на царете - цар. Ако го прегърнеш, ще усетиш, че е от дърво и никога не е бил истински, но ви­наги е бил важен. Как ще продължиш, човече, по която и да е Пътека на този свят, ако нямаш гордостта да си единствен? Да си значим! Да си по-умен от другите, да ги превъзхождаш, да ползваш заблудите им!

Оттук минава Пътят на Известните - гигантът няма да те пусне по Пътеката на Славата и Прожекторната светлина, ако не му дадеш това, което поиска. Той ще поиска от теб само едно - да му дадеш усещането си, че си обикновен. Това е нищо, цената е нищожна - ти така и така, всъщност, въобще не си обикновен. Ти си уникален човешки феномен, който следва само своята мисия. Може би ще мислиш, може би ще се паза­риш?!? Остави на портиера Високомерие всяко съмнение, че си тленен, остави усещането си, че си крайбрежна песъчинка, вземи гордостта си, сложи я под лявата си мишница и раздвижи краката си. Пътеката тепърва започва. Започва добре.

Но гордостта се нуждае от сила. За какво ти е гордост, ако не я ползваш, ако не поразяваш другите с нея. Нагоре те чака вторият от Седмината.

 

НАРИЧАТ ГО ГНЯВ, НЕГОВ СИМВОЛ Е МЕЧКАТА, ЦВЯТ МУ Е ЧЕРВЕНОТО. ТОЙ Е ТОЛКОВА ПРИЯТЕН,’ ЧОВЕЧЕ, МЪЖ ИЛИ ЖЕНА, ТОЙ Е ГРОЗЕН, НО ВСИЧКИ ПО ПЪТЕКАТА ИСКАТ ДА ГО ПРЕГЪРНАТ.

Гневът дава сила, той е твоята персонална революция, тон е вечното ламтене за мъст, отмъщение за това, че ти си повече от Другите, че те не са добри към теб, че ти си бого­равен да се разгневиш - о, толкова е приятно. Той е източ­ник на жестокост, твоята собствена жестокост, която има толкова смислено и красиво оправдание. Ти кой си, човече, разгневи се, поеми в гърдите си малко огън - та ти си нп Пъ1 ската па Сславата, по стъпките на Извесстните, в нача­лото на богоуподобяването. Гняв, Гняв, Гняв като сърдечен ритъм, като бойни барабани, като дъжд, като сила, която придобиваш, за да изкрещиш собствената си важност. Прегърни го, Гневът иска само да го прегърнеш, Гняв е твой много добър приятел, артилерията на твоята същност, така неразбрана от Другите.

Дотук беше лесссно, нали? Срещаш само приятели, стопили, нужните спътници. Но я виж по Пътеката, която вече те уморява, кой те очаква под сянката на ято шумни птици - това са двете наши сестри, те нямат добро минало, имената им са поругавани, по няма как да проходиш без тях - и крачка не може да направиш по тази пътека. Първата сестра, тази СЛАБАТА И КРАСИВАТА, С ПРЕХАПАНАТА УСТНА, СЕ НАРИЧА ПРОСТО ЗАВИСТ. НЕ СЕ ДЪРПАЙ, ТЯ ИДВА ДА ТИ НАПОМНИ, ЧЕ ПО ПЪТЕКАТА НА ИЗВЕСССТНИТЕ, КЪМ МЯСТОТО И ВРЕМЕТО НА СССЛАВАТА, ТИ НЕ СИ САМ.

Я се огледай, човече! Виж тълпата по Твоята Пътека, усети бутаницата, лактите на хиляди, хиляди, стараещи се да строшат твоите ребра. Отвори си очите за света - те са твои съперници. Завистта води куче, нейният цвят е зелен, тя е твоята компрометирана сестра, без която няма Нататък. Тя не е лоша, тя просто отваря две други твои очи и иска старите ти очни ябълки. Сега вече виждаш тълпата. Тълпата ти пречи. Ти не си като тях от гордост, ти имаш какво да им кажеш с гняв, те не могат да бъдат повече от тебе, логично е. Завистта е приемлива, ако помислиш добре.

И нека Завистта те запознае със сестра си -

НАВЕДЕНАТА СТАРИЦА С ШИРОКО ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ. ТЯ Е НАШАТА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА АЛЧНОСТ, НЕЙНО ЖИВОТНО Е ЖАБАТА, ЖЪЛТОТО Е ЦВЕТЪТ Й

Тя е майордомът на пътеката, старата регулировчица на света, тя слага полите в чорапите си, за да не загуби нещо. Старицата иска от теб само един компромис. За да про­дължиш - не мисли за Другите, остави ги сами на Пътеката, ако от джобовете им падне нещо, вдигни го и го сложи в па­звата си, дори и змия да е. Вдигни я, казвам ти, вдигни я.

Ти вече, човече, почти си платил за своята Слава. Има още път по Пътеката, но мъж ли си, жена ли си, по средата вече си пред погледите на Другите, Тази Пътека е затова — за да те видят. За да те обсъждат. За да сблъскваш гордостта си с Други, почти като теб, за да ги наказваш с Гнева си, за да  ги оцениш със Завистта си, за да спечелиш от Алчността си. На тази Пътека това е задължително, това е твоята цяла Суета, която, кой знае защо, не е причислена към Ссседмината, може би защото Суетата по цялата тази Пътека от началото до края си Самият Ти. Но, ако мислиш много, ще вземеш да се върнеш, а по Пътеката те чака по-приятната част. Дай си ръката, затвори си очите, какво мислиш, че ти дават да докоснеш?! Да, това е гръдта на момиче.

ТВОЯТА ПРИЯТЕЛКА ПОХОТ. НЕ Й КАЗВАЙ СМУ­ТЕНО „ЗДРАВЕЙ“, ЦЕЛУНИ Я, ОПИПАЙ Я, ПОВАЛИ Я НАСРЕД ПЪТЯ СИ ИЛИ ОСТАВИ Я ТЯ ДА ПОВАЛИ ТЕБ. ТЯ Е ТОЛКОВА НЕЖНА И НЕВЕЖЛИВА, ТЯ Е ЛЮ­БИМАТА ТИ, КОЯТО ВИНАГИ ЩЕ ТИ БЪДЕ ВЯРНА, ТЯ Е НАЙ-СИЛНАТА ОТ ССЕДМИНАТА, ТЯ Е ПЕТАТА ПО ПЪТЕКАТА, НЕЙНИ СА КРАВАТА И СИНИЯТ ЦВЯТ.

Често я рисуват като блудница, която язди коза и очите й горят. Но кой е казал, че тя не изглежда така? И често точно този й изглед не те ли възбужда най-много? Похотта е грозна, но е толкова хубава, червеноликото момиче с голите гърди, с разтворената рокля и дръзкия поглед. Бедрата й ти говорят, че никога няма да си сам, ако се ожениш за нея. Какво пък - и тя е жена, а и иска толкова малко - иска само да не си верен на никого. Кому е нужно да си верен на някого, а и - проща­вай, че питам, - някой да е поискал да си му верен? Някой има ли смелостта да поиска това?! Няма толкова възгордели се мъже и жени дори и по тази пътека, толкова горди, че да изискват вярност. Няма.

Толкова малка услуга срещу това - сам да не останеш ни­кога. Това е предложение сметка, това е добра сделка! Похотта е великолепна и лесна жена, колко отдавна я търсеше, аз те познавам...

Ооостави на мира за малко Похотта си, оттвори ръце, размърдай крака - запознай се с

БЛИЗНАЦИТЕ - ЧРЕВОУГОДИЕТО И ЛЕНОСТТА. ТИ СИ ГОТОВ ЗА ТЕХНИТЕ БЕЛИ ДЕБЕЛИ РЪЦИ - ГОР­ДОСТТА ТЕ НАПРАВИ ЕДИНСТВЕН, ГНЕВЪТ - СИЛЕН, ЗАВИСТТА ТИ ПОКАЗА ИСТИНАТА ЗА ДРУГИТЕ, АЛЧ­НОСТТА ТЕ ПРАВИ СПОСОБЕН НА ВСИЧКО, ПОХОТТА Е МАЛКАТА ТИ НАГРАДА, НО ТЕ ВСИЧКИ ИМАТ ВРЪЗКА, КРЪВОСМЕШИТЕЛНА ВРЪЗКА С БЛИЗНАЦИТЕ, ЧИЕТО ЖИВОТНО Е ПРАСЕТО, А ЦВЕТЪТ ИМ - ОРАНЖЕВОТО.

За какво ти е да се стараеш, човече, Пътеката вече не е така стръмна?! Защо ти е да обичаш, като можеш да лежиш, защо ти е Похотта даже, ако можеш да ядеш винаги и всичко? Храната, лошата и добрата, е най-лесното, най-достъпното днес удоволствие, за какво ти е всичко останало? Храната, креватът, прекрасното тъпчене, няколко нанограма серотонин още, предизвикан от малка препечена филия бял хляб с малко масло и върху маслото нежната розова сьомга, сякаш родена и плувала в реките на слюнката? Тези двамата, последните двама от Седмината, нищо не искат от теб, за да минеш по Пътеката - те искат само да се отпуснеш. Те са просто двама напълнели монаси, избягали от трудния Път на Живота, по­селили се завинаги на тази Пътека, където има всичко за всички. Отпусни сссе.

Никой не те и пита какво правиш на Пътеката на Извессстните, по пътя към Ссславата, търсейки Прожекторната свет­лина. Можеш да правиш каквото си искаш. Между другото можеш да бъдеш и посредствен. Може да нямаш дори за какво да живееш, но Седмината винаги ще те карат да се чувстваш добре. Все по-добре. С помощта на Седмината земната ти Пътека е по-поносима от Пътеките на милиони Други хора. Тя е и хилядократно по-красива, сто пъти по-лесна и весела. Да.

Не споря с теб, че всеки един от Седмината вече е взел парче от Душата ти. Ти тях ги срещаш и без метафората за Пътеката - всеки ден срещай! един от Седмината и му даваш да изрони мазилката на Душата ти. И какво от това, че всичко, което ти дават Седмината, не можеш да отнесеш, след като свърши Пътеката? И какво от това, защо непрекъснато пов­таряш, че единственото нещо, което можем да отнесем от този свят, е безсмъртната си Душа? Да, така е, какво от това, чо­вече, мъж ли си или жена? Ти знаеше това много добре и никой не те е лъгал! Разбира се, че наказанието за Високоме­рие в пъкъла е счупване на всяка една твоя кост. вързан върху колело. Много ясно, че наказанието долу заради Гнева е разчленяването жив, заради Завистта те потапят в замръзваща вода, заради Алчността - в казан с врящо олио, заради Похотта ще те задушат в огън и сяра, а заради Чревоугодието и Леността ще ядеш жаби, плъхове и змии, заврян в миша дупка. Ти знаеше. Или се досещаше. Но какво от това. Какво от това.

 

Денят е днес, Пътеката е тук. Сляпата Пътека на Извест­ните и Славата те прегаря. Всички Известни хора горят в ада. Ако някога си се съмнявал, сега дано си го разбрал. За да за­служат Славата си, тези, които смяташ за Известни и на които искаш да приличаш - те грешат по-често от Обикновените хора. Те минават по Пътеката на Седмината с удоволствие и често дори си дават сметка за избора си. Оставят кожата си по тази Пътека само и само, за да я изминат. Те правят това с надеждата, че са силни. Че са по-силни от Седмината. Или вярват, че Седмината са различни. Те мечтаят Похотта да е любов, Високомерието да е благородство, Алчността да е обикновена пестеливост, Завистта да е съревнование, Чревоугодието да е апетит, Гневът да е желание за справедливост, а Леността да е съзерцанието на поетите и мъдреците. Но ни­кога не става така. Не. По Пътеката, по всички земни Пътеки в човешките планини срещаш уж любовта, благородството, съревнованието и останалите мечтани седем спътника. Но всъщност срещаш Седмината.

СРЕЩАШ ВИСОКОМЕРИЕТО, КОЕТО КРЕЩИ, ЧЕ Е БОГ, ГНЕВА, КОЙТО РАЖДА КРЪГОВЕ ОТ ЖЕСТО­КОСТ, ЗАВИСТТА, КОЯТО ХАПЕ ГЛЕЗЕНИТЕ НА ДРУ­ГИТЕ, АЛЧНОСТТА, КОЯТО СЪБИРА ГВОЗДЕИ, ПОХОТТА, ЯЗДЕЩА КОЗАТА СИ БЕЗ ДОЛНО БЕЛЬО, И ДВАМАТА БРАТЯ ЛЕНОСТ И ЧРЕВОУГОДИЕ, ЧИЯТО ПОТ Е МАЗНИНАТА, ОТНЕТА ОТ ЧИНИИТЕ НА ГЛАД­НИТЕ.

Седмината те изпращат до свършека на Пътеката и махат разсеяно на сивия Силует в края на всеки един живот, сгъвайки на седем човешката ти кожа, изпразнена от Душа, пуста и суха.

А той, Силуетът, не им обръща внимание - просто с леко движение поправя Косата си, докато слуша какво пее долу хорът на Душите.

Хорът на Душите, както винаги, пее нещо весело и оптимистично. Душите знаят, че за тях винаги има надежда, затова така пеят.

на моето знаме „ живот “ аз написах

живот в светлината мечтана,

едната ми кожа е моята собствена,

а втората - чиста стомана.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



 



Други статии от този автор



Коментари