Иво Сиромахов: Страшни са тия въпроси...

Опитвам се да си представя Ботев и Левски в оная скована от студ вятърничева воденица в покрайнините на Букурещ.

За какво ли са си говорили, докато зъбите им са тракали от студ, а червата им са свирели от глад?

Дали са мечтали да вземат властта и да назначат всичките си роднини за министри?
Дали са говорили за пари, които ще трупат, преяли от алчност и самолюбие?
Дали са си представяли как журналисти клечат пред тях, славословят ги и чакат да им подхвърлят някоя огризка?
Дали са мечтали да прекарват нощите си, заобиколени от раболепни слуги и скъпи курви?
Или пък са си говорили за Свободата?
За Справедливостта?
За Достойнството?
За Честта?
За това, че не искат българите никога повече да бъдат роби?

Страшни са тия въпроси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}