ИСТОРИЯТА НА М

Това е история, която се случва често. Тя се казвала Мая, Мая от град N. Била на деветнайсет и нямала никаква идея какво точно да направи с живота си, но затова пък имала енергия и типично провинциална смелост, която в големия град често стига до неуспешна, тъжна и неочаквана глупост. Била изтъ­кана от „провинциалния синдром“ - онази чудесно-амбици­озна черта в младите селяни, която ги кара да превземат Париж, Ню Йорк, София, въобще - Града. Понякога - и пла­нетата. Хиляди хора са успявали именно заради този всепобеждаващ провинциален синдром - те просто работят много повече от градските хора, защото оставането им на градска земя често виси на косъм. Ако градският човек не успее в нещо, той винаги може да се прибере „при наште“, три спирки по-нататък, и да почне отначало. Това го прави мързелив, не­осъзнат „аристократ“, който е убеден вътрешно, че без осо­бени проблеми ще живее вечно. Хранителните градски вериги обаче рядко са пълни с хора като него - в тях по-скоро гъмжи от пълна с амбиция менажерия, чиито родни места с труд трябва да потърсиш на картата. Което е чудесно - поне от гледна точка на еволюцията и естествения подбор. По-често обаче става друго - за някои от обществените видове тази еволюция и тази хранителна верига означава смърт. И докато градският човек се спихва бавно от градски мързел на своя територия, провинциалистът рискува да умре - буквално или душевно. И често наистина умира - внезапно, мъчително, без­апелационно и отвратително.

ПРОВИНЦИАЛИСТКАТА

Провинциалистката трябва да успее още тази вечер, за­щото в нея се таи един ужас - ако не го направи, няма къде да спи. А когато си на деветнайсет и си жена, спането – подслоняването е акт от съдбоносно значение. Мая от град N имала този проблем - както и твърди цицки, потеглил надолу задник и женска структура, която се ражда само по кърищата. Лицето й било изключително красиво, но неподдържано, а погледът й се съсредоточавал трудно. Както впрочем и мисълта й - особено, когато някой се опитвал да й каже нещо извън житейската битовия. Била твърде хубава за магистрална проститутка и твърде неука за обикновена секретарка. Не можела да прави нищо. Никога нищо не била учила, нищо и никога не била работила. Говорела с безобразен акцент, от който така и не могла да се отърве докрая. Единственото нещо, което си било нейно и можело да й свърши работа, била провинциалната й путка - леко развлечена впрочем (от детските сексуални игри на село). Мая обаче упорито отказвала да се възползва от един­ственото си преимущество пред останалата фауна в градската хранителна верига - просто не желаела да употреби женския си чар и половите си органи в името на житейския успех, както правят милиони жени. Имала силни и леко размити мечти, без капка идея как да се осъществят; но знаела със сигурност, че не иска да се продава. Тези й схващания обаче не били свързани толкова с някакъв идиотски селски морал, а повече с обикновената женска тъпота. Мая не можела да чете книги - имала придобита дислексия. Напечатаната мисъл й се губела в знаците, а картинките във вестника само я разсейвали. Такъв тип хора се учат да четат единствено за да разпознават надпи­сите на магазините, цифрите върху банкнотите, малките кратки думи върху етикетите и упътванията. Но Мая все пак можела да прави едно наистина важно нещо - да домакинства. Чистела, миела и метяла с хъс, приемала мръсотията лично и често се питала откъде се взема толкова много мръсотия на този свят. Когато й отговаряли, че мръсотията се взема от Града, тя про­сто не вярвала; смятала, че в Града може да е много по-чисто, стига някой да се постарае за това.

Единственият човек в целия Град, който наистина се стараел да е чисто, била тя.

Ма как мож да а толкоз голяма мръсотията в тоз град: Откъде ли са взима толкоз много мръсотия... Хората - кат ги гледаш — чисти, пък градът – мръсин, та мръсин.“

СОФИЯНЕЦА

Както всяко момиче, и Мая си имала някой, когото да обожава. И както с случва обикновено с провинциалните момичета, обектът на нейното обожание бил изключително неподходящ - някакъв съмнителен софиянец с няколко изда­дени книги, който пиел скъпи, питиета и чукал евтини курви - просто парите не стигали и двете занимания да са скъпи. Со­фиянеца нямал отношение към Мая-дори малко се притеснил, когато тя му казала, че ще дойде от N в София заради него. За­щото го обожавала, обичала, искала да му подражава и да му бъде под ръка. Това налудничаво желание наистина било при­теснително, защото Софиянеца нямал грам идея какво да прави с това момиче. Този човек често пътувал и когато един път от­седнал в N, я пребил от бой в хотела, надрусан с някакви неясни за Мая вещества. Но боят при кучешката привързаност винаги има обратен ефект - тя твърдо решила да следва безхарактер­ния си идол и след няколко гостувания в София един ден окон­чателно дошла в Големия Град. Дошла с два чифта дрехи, едни обувки и някакъв жълт вестник, сложени в стара найлонова торба от американски цигари. Единственият път, когато я видях на живо, изглеждаше тъпо и се чувстваше тъпо. Но инстинктът й за самосъхранение беше проговорил-тя силно мразеше род­ния си град, където на деветнайсет години момичетата (като по даден знак) вкупом се превръщат в стари моми, а свободата на вероизповеданията е единственият решен битов проблем.

Софиянеца я посрещнал почти с радост, потресен oт сме­лостта й. Впрочем той уважавал нейното желание да се махне от N единствено, защото го сравнявал със собствения си ирационален cтpax от емиграция. Някой все пак имал куража да се махне от родната си кочина и това не бил той. Мая заслу­жила неговото уважение, но не успяла да заслужи парче от квартирата му. Била готова да спи на черджето пред кичозно обзаведения му дом, но Софиянеца хич не й разрешавал да остане при него. След кратко и скучно ебане той се заел с ней­ния проблем, защото не искал този проблем да бъде негов. Развъртял няколко телефона, свързал се със свои приятели и тe довтасали веднага, за да видят провинциалното животинче, проявило характер и смелост да дойде в Големия Град, но­сейки само козината по венериния си хълм.

„Искам да остана тука, в Софеата. Кот каиш, тва ше правя. Ше ти чистя. Мога да спя на зимята, кво толкоз. Не, ни ща да са чукам е твойти приятили. Как тъй „за пари“? Няма да стани, аз да ни съм няква...“

БИЗНЕСМЕНА

Ето как, от дума на дума, Мая в Големия Град се превърнала в малък проблем, който бил временно решаван с ебане и прехвърляне от ръка на ръка. Единственият, който се отнесъл добре с нея, бил един празнодумстващ бизнесмен, чиято работа му позволявала и скъпо пиене, и скъпи курви. Но тези неща вече му били омръзнали. Когато срещнал Мая, Бизнесмена развил светкавично пигмалионов комплекс, който в съвременния си вариант е нещо като да си изваеш някого от провинциална кал и да се грижиш за него, без да го чукаш много. Бизнесмена и Софиянеца се шегували тъпо със собствената си „благотворителност“ и казвали на момичето, че „не е нужно да влезем в Рая заради добрините, които правим - достатъчно е да влезем в Мая...“ Хората на Бизнесмена бързо решили квартирния й проблем, а няколко дни след това тя си намерила работа - започнала да продава слънчеви очила в един от крайните квартали на София. Там тя по цял ден пиела кафета с момичетата от другите сергии и си разменяла с тях всички онези момичешки глупости, които не интересуват ни­кого. Бизнесмена й купил обувки и й дал пари за дрехи, които тя с удоволствие харчела по най-глупавия начин - отивала на Женския пазар и си купувала няколко бели панталона със сребрист кант, няколко шарени блузки с геометрични форми и няколко шноли за коса. Така Мая за пръв път усетила пол­ъха на женското проститутско начало - просто получила квартира и пари за дрехи по лесния начин, срещу малко ласки и добро отношение, Но продължавала да отрича пред себе си, че това всъщност се е случило. Бизнесмена бил просто човек, който не й е много неприятен (напротив!), и се грижи за нея, докато тя е добра към него така, както една жена е родена да бъде добра към мъжа си в кревата.

Но Бизнесмена нямал много време да се занимава с нея, затова тя продължавала да досажда на Софиянеца. Преди това обаче Градът я срещнал с Дебелия Дон - нещо, което оста­вило дълбока гънка в мозъка й.

„Ко толкоз и станало? Не, ни съм проститутка, щот ни зимам пари. Няма и да зимам. Тва е друго е подаръците, кви подаръци са тули - за пет льеа блузка. Пък и няма повичи.“

ДЕБЕЛИЯ ДОН

Дебелия Дон я подслонил само за няколко нощи, докато й се намери нова квартира. Бил предупреден от приятелите си (които му я натресли) да не уплаши момичето, в смисъл да не й досажда сексуално в замяна на квартирата. Дебелия Дон бил един от малкото свестни хора в новия живот на Мая, но тя не успяла да го оцени - поради простата причина, че Дебе­лия Дон бил изключително богат. Мая спала пет-шест дни в огромната му къща в полите на Витоша и за пръв път осъ­знала какво нещо е Големият Град. Големият Град бил богатство, Големият Град бил баня във всяка стая. Тоалетна и биде от черен мрамор. Миризми на хубаво. Неистов шум, про­извеждан от кучките, които Дебелия Дон чукал всяка нощ, по няколко наведнъж. Мая не осъзнавала какво вижда - осъзна­вала само, че някой живее някак си другояче. Огромното ту­ловище на Дебелия Дон й правело по-голямо впечатление от желанието му тя да се чувства спокойно и добре, докато е в неговата къща. Дебелия Дон обичал приятелите си и я под­слонил заради тях — така, както някой ти дава ключа да му гле­даш цветята, докато е в чужбина. Когато Мая най-сетне си тръгнала (не разбрах как и защо), Дебелия веднага забравил за случката и продължил да изпитва заслужените си житейски наслади, най-често под формата на казашки шишове с месо, дълги по метър, приятни жени с крака по метър и половина (на които не се налагало да плаща, защото бил изключително богат и те не искали да си пропилеят шансовете с някакви дребни суми), както и кокаинови линии по няколко санти­метра, за които докторите му казали, че някой ден тези линии в съчетание с казашките шишове ще го убият. Дебелия Дон обаче бил мъдър - знаел, че някой ден така и така ще умре, затова не го интересувало нищо друго, включително и съдбата на Мая. Което било и правилно от негова страна.

„Как мож да живей тъй тоз човек? Ми той по цял ден пий - отде зима пари да жив ей по тоз начин? И спи с по три навиднъж, а те ни му искат пари. Просто идват и му са придлагат - той кво им дава, ни мий ясно. И колко и дибел, лелий...“

ОБЯВАТА

Дяволът винаги е край нас, седи сардоничен зад дясното ни рамо и чака сами да се сетим за него. Житейската цел на Мая все още не била дефинирана, но тя като че ли вече била недоволна от предложението, което й направил Големият Град. Няколкото месеца в София й донесли скромна квартира, скучна и нископлатена работа, както и една кратка венерическа болест, Мая със сигурност търсела нещо друго. Някак интуи­тивно се досещала, че щастието е някъде около парите и че те карат света да се върти. Един ден, докато почиствала дома на Софиянеца (единствено така успявала да се завърти около него, а се нуждаела от това), видяла лаконичната обява „Търся момиче за почистване, 300 DM на месец, д-р Мали­нов“ и телефон. Това бил идеалният вариант - само да чисти, нещо да опере, дори ако трябва да сготви. Чисти триста лева. Отделно в телефонния разговор разбрала, че в апартамента на доктора, който се оказал зъболекар, имало готова стая за прислужницата плюс храна извън заплащането. Мая взела ре­шението на живота си — без да се обади на никого, изчезнала от полезрението на Софиянеца за повече от три седмици, не платила на старата си хазяйка, зарязала сергията със слънче­вите очила и се преместила при Зъболекаря. Сега вече жи­вотът й се видял истински - при Дебелия Дон нямало време да види кое колко струва и как може да се постигне. В големия луксозен апартамент на Зъболекаря нещата били по-лесни за разбиране, по-познати. Направило й впечатление, че във всяка баня имало стереоуредба. Зъболекаря винаги пускал тези уредби в тоалетната, защото имал разхлабен стомах и издавал от най-неприятните звуци. От хола целият град се виждал като на длан; имало телевизионни системи, видеостени и кухня, за която може да мечтае само една жена, която и да е тя. Зъболекаря бил над шейсетте и правел изгнилите зъби само на богаташи (горно чене - 2000 марки); лекувал депутати от пулпит и гангрена, пазейки в тайна клиентите си по- ревниво и от козметичен хирург. Бил разведен и имал малък син, с когото Мая често си говорела. През повечето време обаче седяла сама в луксозната клетка и бършела прах. Никой не и повярвал, че това наистина й доставя удоволствие. Со­фиянеца, като разбрал какво е направила, първо я наругал, а после се умълчал. Той не бил тъп и знаел какво следва от една такава обява. Когато й казал, че Зъболекаря ще се опита да й го сложи и че това ще й дойде много, Мая по един весел, жи­вотински начин изразила самоувереност: „Глупости! Ако го напрая с тоз дъртия, нали посли няма да мога да са погледна в оглидалото...“

Мая не повярвала и на веселия разказ на една професионална чистачка, вече на възраст. Жената й разказала как един ден отишла на едно място по такава обява и когато позвънила, й отворил гол мъж на трудно определима възраст, обут само с ролери. Съвсем сериозно мъжът и направил предложение, на което тя не могла да откаже - не ставало дума за никакво чистене или какъвто и да било секс. Той просто я помолил уч­тиво да го хване за кура и да го дърпа из апартамента, докато той се вози на ролерите. Процедурата продължила не повече от 15 минути, за което жената взела 50 марки. И продължа­вала да го прави поне веднъж в седмицата, защото вече била станала на трийсет и осем, пък имала две деца и ги гледала без мъж.

Мая дори не разбрала смешното в тази история, а страшното за нея изглежда не съществувало. Животът при Зъболе­каря междувременно бил песен — имала малко работа, а когато била сама, дори си правела спагети (спагетите били любимото й ястие). В края на първия месец не получила кръгло 300 лева, но пък за сметка на това винаги разполагала с някаква сума, която продължавала да харчи за блузки на Женския пазар.

Купила си стар мобилен телефон, който ста­вал повече за трошене на орехи, отколкото за разговори, но това й харесвало; кълвяла по клавиатурата есемеси на всички, които познавала. Веднъж се прибрала в N като царица —с лук­созен автобус (а не с влак), с GSM и банкнота от 50 лева за джобни. Седнала на центъра и разказала как е в София. Ве­черта се напила с помощта на местните си приятели и, подра­жавайки на Софиянеца, се опитала да смърка кокаин, който си купила за пет лева от непознат човек. Но това, което адски липсвало на Мая, било познанието за цената на нещата, каквито и да са те. Не можела да знае, че кокаинът няма начин да струва 5 лева. Oт стрития парацетамол й станало лошо, по­върнала и още повече намразила родния си N. Върнала се в София - за да попадне обаче в може би най -лошия момент от жалкия си, вечно провинциален живот.

„Ми зъболекаря й много добър за мени. Лели тоз човек колко пари има. Има цял буркан със златни зъби. Дади ми ключ от апартамента си, обачи има и аларма. Тоз човек ба­нята муй по-голяма от нашия хол. И кви уреди има, печка микровълнова, содомиялна... Как са казва?! „Содомиялна' ? Е да де - содомиялна...“

„ПРИДЛОЖЕНИЕТО“

Тя го наричаше така. Зъболекаря на няколко пъти й подсказвал внимателно, че ако не е той, тя какво щяла да прави в този живот. Сядали често пред големия плосък екран на плазмения телевизор и гледали заедно. Той все по-често си промушвал ръката под нейната. Усмихвал се и не настоявал за нищо. Някой път я докосвал по корема - съвсем приятелски - или пък й разтривал врата. Карал я и на него да му прави масаж на гърба. Реално „придложение“ всъщност нямало — една вечер, докато седели на коженото канапе в поза „лъжици“, Зъболекаря внимателно плъзнал ръката си под тро­гателния, обшит с дантелки ластик на евтините й бикини. После тя дълго споделяла със Софиянеца как единственото, за което се притеснила, било, че бикините й били вехти. Опъ­нала се малко на Зъболекаря, но той я натиснал и й го вкарал. „Беши му мек“, разказала после Мая. „Трудно влизаши в мен и беши гадно, направо отвратително“. Когато Софиянеца чул всичко това, се смял дълго. После я завел в банята, показал й огледалото и казал, ето, сега вече няма да можеш да се по­гледнеш в огледалото... Мая се разплакала и питала хората
какво да прави. Оправяй се, казали й всички. Ние сме дотук. Но Зъболекаря не бил дотук. Постепенно закъснелият му сатириазис добил чудовищни размери. Карал бедната тъпа Мая да му прави чекии, а като не можел да го вдигне, ровел с ме­ките си докторски пръсти из всичките й отверстия. Ужасът на Мая добил невероятни размери, когато той я карал да му прави федерос - да натисне силно езика си в спаружения му анус и „да ни спира“, Мая отишла да плаче при Софиянеца, който я довършил, като я накарал да си признае, че е усетила вкуса на лайна и да го опише. След като успяла криво-ляво да дефинира този незабравим вкус, тя изпаднала в истерия и Со­фиянеца я изгонил с шутове по стълбите. Повече не искал да я вижда. Тя му носела само проблеми, които той не можел да реши със съветите си. Последният й SMS до него бил „vseki ti dava suveti, no nikoi ne te iska...“

Тихият, работлив Зъболекар се превърнал в кошмар. Впоследствие Мая обаче не могла да обясни защо не се махнала веднага от луксозната клетка на тайния гериатричен разврат. Казвала си, че ако се махне - няма къде да спи. Върхът в принудителната й сексуална кариера бил почти насилствено ебане между нея, Зъболекаря и неговия помощник. „Направиха ма на „сандвич“, разказала после Мая. „Но на Зъболекаря му омекна. Посли ма удари в банята, щото съм му била изцапала  кура с лайна. Просто беши пиян, той иначи ни е такъв човек“.

Глупостта на Мая не била просто човешка глупост. Това било животинска глупост - основана на решенията, които само инстинктът за самосъхранение е способен да продик­тува. Рядко срещаната й природна доброта се съчетала по един изключително сексуален начин с липсата на каквито и да било познания за света. Но ако някой й беше казал тези неща, тя щеше да помълчи с вперен в една точка поглед и след малко да заговори за животните, които обича. Една нощ тя решила да не се прибере и седнала в едно денонощно кафене, където веднага се намерил някой да я напие, В мократа пияна нощ след това Мая била наебана - от трима неясни субекта, в парка. Върнала се в дома на Зъболекаря, където той. сухо й казал да се изкъпе и да се изпере, както и да забърше следите от кал в коридора. Тя направила всичко това и легнала да спи.
Тихият, работлив Зъболекар се превърнал в кошмар. Впоследствие Мая обаче не могла да обясни защо не се махнала веднага от луксозната клетка на тайния гериатричен разврат. Казвала си, че ако се махне - няма къде да спи. Върхът в принудителната й сексуална кариера бил почти насилствено ебане между нея, Зъболекаря и неговия помощник. „Направиха ма на „сандвич“, разказала после Мая. „Но на Зъболекаря му омекна. Посли ма удари в банята, щото съм му била изцапала

„Ни знам кво да прая! Сидя по цяла нощ сама и ма й страх, чи доктор Малинов ща ми доди в стаята и пак ша ма мъчи да му прая нещо. Няма къде да отида... Къде да отида?! Къде ша спя?“

РАЗВРАТЪТ

Още при самото си пристигане в Големия Град Мая била получила от Софиянеца предложение - да я запознае с едни момчета и да стане обикновена проститутка. Това за него било най-лесното решение на проблемите на провинциалистката. На няколко пъти тя отказала. По-късно той й на­тяквал, че така или иначе я чукат, кьдето сварят, и то по най-гнусния начин - поне да вземате пари за това. Впрочем Мая не можела да прави едно много просто и основно нещо - да диагностицира живота си. Не правела връзка между нещата, които й се случват. Софиянеца я пуснал без пари на повечето си приятели (и на някои от приятелките си). Така Мая почти се залюбила с едно крехко момиче, което често посещавало дома на Софиянеца. Това била единствената и утеха и удоволствие - двете се любели, където сварят и когато имат време. Мая не била лесбийка - просто единстве­ното нежно докосване, което някога била получавала, било от тази жена.

(Тази история я знам основно от Софиянеца и докато ми я разказваше, си мислех, че нито „содомиялната“, нито каквато и да било друга миялна ще успее някога да измие Содома и Гомора на Големия Град, изсипан върху момичето Мая. Никой не й простил глупостта и невежеството, дори един-единствен път. Всеки, който я срещнал, просто отчупил пар­ченце от развлечената и путка, докато уж се опитвал да оправи душата й и да й помогне в живота.)

Но - нататък. Един ден Зъболекаря я изгонил. Жестокият характер на Софиянеца вече я плашел. Момичето, което целувала с непознато досега удоволствие, изчезнало някъде да учи. Мая ходела по квартири и тавани и спяла с когото й падне - просто, за да има къде да спи. Търсила си работа, но намирала единствено предложения за минети. Но нито веднъж не отка­зала и малкото, което новият живот й предлагал - просто пра­вела минети на Големия Град, за да остане още малко с него. Просто обичала Големия Град, ала не успели да поживеят за­едно. Един ден всички герои от този разказ, един по един (и един от друг), научили как е умряла - на някакъв купон пад­нала от деветия етаж. Като разбрали за това, Софиянеца и Биз­несмена се напили яко. И много се смяли. Смяли се, защото докато падала, едрата тъпа Мая помела нечия сателитна антена по долните етажи, а собственикът подал оплакване в поли­цията и предявил иск за имуществени щети.

А Големият Град се огледал в глуповатия поглед на следващата, току-що пристигнала провинциална Мая и продължил да обича нашата героиня, дори и мъртва.

Това просто е неговият начин да обича.

„Ни съм мислила да са самоубивам, що ма питаш? Няма смисъл. Животът и дадин да го живейш. Стига поне идно нещо да зависи от тебе.“

Не, това не е всичко. Ако беше всичко, тази история, която се повтаря навсякъде по света дори в момента, когато четете това, нямаше да е истинска. Тялото на Мая отлежало няколко седмици в хладилниците на Голямата Градска Морга, защото никой в Големия Град не знаел неин адрес в N.

Вече разбрахте, че приживе Мая се нуждаела много от услуги. Полицията обаче била тази, която направила на Мая последната голяма услуга: издирила родителите й и я транспортирала до родното й градче. Ако можеше да разбере какво са направили за нея, самата Мая щеше да предложи на поли­цията по една свирка, но без пари - пари в никакъв случай.

Тя не беше такова момиче.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}