Словото съществува и има памет

На 24 май, някъде в далечната 1984 година марширувах през площада в Кюстендил.

На трибуната стояха някакви мазни чичаци от ЦК на БКП, ПП на БЗНС и още някакви нелепи костюмирани мазни партийни зомбита.

Марширувах заедно с всичките си съученици и пеех.

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
НАПРЕД И ВСЕ НАПРЕД ВЪРВИ!

А чичаците отегчено помахваха, очевидно представяйки си, как веднага след малоумната манифестация ще има кьорсофра, където ще се лее алкохол и мазни мръвки.
Така де, тоя ден на просветата трябва да се почете.

После препуснахме през годините. И дойде времето, в което разбрахме, че през цялото си детство сме пеели химн, в който текста е подменен с друг.

Тогава се оказа, че оригиналната песен, написана от Панайот Пипков в час по музика има следния текст:

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
И БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ!

Така е написал текста Стоян Михайловски. И такава е оригиналната песен.

Но във време, в което химна на България се пееше следното:

"Дружно, братя българи
с нас Москва е в мир и в бой
партия велика води
нашият победен строй",
какво ли да очакваме от химна на Кирил и Методий?

За какво ви разказвам това?
За да се помни.

Да помним, че словото съществува и има памет.
И тази памет разказва за много и все срамни неща.

За подмяната. За цензурата. За липсата на свобода. За партийните доктрини.

Словото има своята сила и своята памет. То има сила, каквато няма нищо друго.

И когато се опитате чрез слово да убиете някой, помнете, че вашият опит за убийство ще се върне наобратно - със същата сила и ярост, с която сте го отправили в някаква посока.

Днес е 24 май. И знам едно - ако някога изпитам желание да изляза на площада с паве в ръка, то ще е само за едно - за да се противопоставя на всяко желание за поредна подмяна.

Защото ние можем с много.
Можем и с малко.

Но не можем без памет и без посока.

Честит празник, скъпи приятели.
И помнете, че всичко, което сте постигнали в живота си се дължи на словото.

В началото бе словото...

А после се появихме ние...

...и му разказахме играта...

Снимката е на Стоян Игнатов - Зафе, това е Кюстендил през 1986 година.

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

{BANNER_ID-3}