И това ще отмине

Статус за успокояване на истерията...

И така, скъпи извънредни приятели, очевидно паниката започва да взема лека победа над здравия разум.
Магазините, в които минах преди малко се изпразват, пълно е с хора с угрижени физиономии.

Спокойно!

Преживявал съм няколко периода, в които магазините са били напълно празни.

Период първи - Луканов.
Магазините бяха напълно празни.
По това време нещата стояха така - ако искаш алкохол и цигари - тичаш при братята роми на Константин Величков.
Там имаше всичко - водка "Царевец", плодова ракия, цигари - БТ, Феникс, Арда - а бе всичко, което е потребно за да си махнеш тиквата.

По това време се роди голямата ми племенница. Спомням си, че нямаше откъде да и купят бебешко мляко и за това започнаха да я захранват с кисело мляко.
То става, но бебетата повръщат повече.
Колко пъти ми е повръщала на главата, няма да ви казвам.
Вторият път, в който нямаше нищо - Виденов.
За да купим хляб се нареждахме на опашка в 3 часа сутринта. По това време живеех в Кюстендил и с мама дежурехме, за да купим хляб.
Нямаше нищо.
Ама абсолютно нищо.
Единственото, което можеше да се намери, бе мляко - продаваха го възрастни дами от селата.

С мама купувахме мляко и го правехме на нещо като кашкавал - сварява се и се пресича с лимонтозу.
Отнякъде бяхме намерили голямо количество зелени домати и ги бяхме оставили в кухнята.
Те узряха в дървената щайга, в която ги бяхме оставили.

Ядяхме домати, саморъчно направено подобие на кашкавал и хляб.

Виждал съм и огромни опашки.
За бензин. Седиш и се редиш с часове. Половин ден. И я успееш, я-не.

За бананите няма да ви разправям, защото това беше по-скоро луксозна стока и всъщност може и с нея и без нея.

Та това, което виждам днес в магазините съм го виждал. Само че днес то не изглежда като едно време. Тогава беше ясно, че го няма.
А днес е ясно, че сме уплашени и се презапасяваме.

В цялото уравнение едно не можах да разбера.
Наистина ли защитната ни реакция е да изкупим точно тоалетната хартия...?

Но това е питанка, на която никой няма да успее да отговори.

А сега е време да се успокоим малко.
И това ще отмине.
Пазете се. Спазвайте правилата.

Скоро ще си спомняме с усмивка това, което днес се случва.

Единственото, което ми човърка главата тия дни е - как ще продължим, когато това свърши.

Ето това е големият въпрос. И на него си струва да си отговорим всички.

 

 

{BANNER_ID-4}

 

 

{BANNER_ID-3}