Много ме е срам, уважаеми съграждани

Не ми се пишеше яден статус преди Рождество, но не се стърпях.
Чета упреци към сестрите и т.нар медицински специалисти, които “клекнали” на Борисов и мракобесната му компания.
Много ме е срам, уважаеми съграждани.
Много ме срам, защото кой от нас отиде, за да влее кураж, сили, акъл ако щете на клетите жени, повтарям жени, които мръзнаха на студа, за да ги видим и белким ни дойде на ум, че скоро няма да има кой една игла да ни забие ...срещате се къде. Да се сетим, че в техните ръце, много често си отиват най-милите ни, а очите им са последната човешка милост, която ни провожда в отвъдното.
И извън емоциите, тези роби в несвяст издеянващи 36 часови дежурства биха печелели поне пет пъти повече пари в братския ЕС.
Къде бяхме всички ние, които в техните ръце идваме на този свят и пак там в безпомощност очакваме присъдата свише? Къде бяха лекарите?
Какви ще ги вършат без тях?
Държавата, както разбрахме от социалната министърка няма нужда от деца без семейства, за какво са и медицински работници. Ветиринари ни трябват. Бездушие, дами и господа, хипопотамски непукизъм, само на това ни бива в последно време, но важното е да сме живи и здрави и да ни излезе късмета я от тотото, я от новогодишната баница!

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}