Иво Сиромахов - по байтошово време

Аз добре го помня. Щом се родих, бай Тошо ме взе в добрите си правешки ръце, накърми ме и аз веднага спрях да плача. То затова имаше висока раждаемост тогава – щото бай Тошо лично обикаляше родилните домове и даваше първа майчинска прегръдка на всяко новородено.

След като се родих, отидохме в апартамента ни, построен от бай Тошо напълно безплатно – 8 спални, 9 бани, три хола и 14 кухни. Вярно, нямахме тераса, но по онова време приемахме лишенията без мрънкане.

На трапезата ни винаги имаше байтошово сирене, байтошово мляко, байтошов бахур, байтошово вино и шоколад Кума Лиса. Който не ги е опитвал, не знае какъв е вкусът на истинската храна.

Майките разхождаха бебета си в байтошовите градинки в едни специални байтошови колички. Това са най-великите детски колички, създавани в цялата история на човечеството. Вярно, тежаха около 300 кила, но имаха вградени ракети, с които можехме да се отбраняваме, ако случайно империализмът реши да ни нападне.

В байтошовите детски градини беше рай. На всяко дете се полагаше филия истински байтошов хляб, парче байтошов салам и двеста грама байтошова ракия. Затова растяхме здрави и весели.

В байтошовите училища се учеше сериозно. Най-много се учеше за живота на бай Тошо и неговите приятели, които бяха обрали над 100 мандри и бяха задигнали над 8 тона кашкавал. Това е световен рекорд, който и до ден днешен не е подобрен. Сега тия мандри не могат и да ги боядисат.

Най-хубаво беше в байтошовата казарма. Там всички момчета ставаха мъже. Или жени. Но важното е, че ставаха. А сегашните за нищо не стават.

Имаше сигурност. Хората бяха сигурни, че нищо лошо не може да им се случи. Както и нищо хубаво.

По байтошово време всички ходехме на почивка в байтошов Созопол или в байтошов Слънчев бряг. Там лежахме на безплатни байтошови плажове под безплатни байтошови чадъри. И хващахме безплатен трипер от безплатни социалистически другарки. Който после байтошовите болници го лекуваха безплатно.

По байтошово време Съветският съюз ни беше приятел и ни даваше всичко безплатно – лади, москвичи, нефт, радиация. Щото бай Тошо беше умен и се целуваше с Брежнев. Беше мъдър държавник – джендър.

Байтошовата култура процъфтяваше. Стотици байтошови поети, байтошови художници и байтошови артисти славеха в безплатни възторжени произведения бай Тошо. А той ги хранеше добре с безплатни работи. Сегашните гладуват. Така им се пада, щом не хвалят бай Тошо.

По байтошово време пенсионерите бяха милионери. Баба и дядо имаха 30-метрова яхта, два хеликоптера и три декара алабаш. Редовно ходеха на Малдивите и в Дубай и ми носеха оттам мидички и Карамел Му.

По байтошово време всички трепереха от силата на байтошова България. Щото бай Тошо не им цепеше басма. Всички помнят как той удари шамар на турския министър, след което нокаутира с две крошета американския президент Роналд Рейгън. И Рейгън му каза: бай Тошо, ще направя квото кажеш, само не ме бий.

Изобщо бай Тошо е най-великият българин за всички времена. Той е по-велик от хан Аспарух, цар Симеон, Кирил и Методий и Кубрат Пулев, взети заедно.

Крайно време е да го сложим на герба и да извезаме лицето му върху знамето.

Автор: Иво Сиромахов

Източник:ivosiromahov.com

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}