ЕКСКЛУЗИВНО: Янко Граховски, осъден по делото 'Чората': 'Това е гавра с нас и с другите полицаи!'

Янко Граховски е един от петимата полицаи, осъдени на 7 години затвор заради смъртта на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров-Чората, който почина по време на т.нар акция "Респект" през ноември 2005 година.

От няколко години Граховски живее и работи в Германия, а новината, че е осъден, научава снощи от социалните мрежи.

Ето какво сподели бившият полицай ексклузивно за "Лентата":

- Разкажете подробно какво точно се случи при тази акция. Каква е Вашата версия за смъртта на Чората?

Нашата версия, която впоследствие е потвърдена от 17 професори, е, че ние нямаме общо със смъртта на Чората. Лицето просто си беше употребило кокаин и по време на задържането му прилоша и се стигна до този фатален край.

- Да, но има обвинения към Вас, петимата полицаи, че сте превишили правомощията си и сте го били.

По време на делото се изчистиха тези неща.

- Тогава защо пак се връща делото и пак имате присъди?

Никой не знае това. Ние даже нито сме видяли решение, нито сме уведомени по някакъв начин. Никой от колегите, с които сме били по време на акцията, не е видял това решение. Ние всъщност не знаем по какъв член ни обвиняват, как така, защо ни обвиняват, нищо не знаем. Като ние досега бяхме оправдани!

- Кога бяхте оправдани последно?

Последно... преди няколко години. По давност е изтекъл някакъв член, не мога да ви кажа... но бяхме оневинени.

- Вие как разбрахте за това решение на ВКС?

От Фейсбук.

- В момента се намирате в Германия, нали така?

Да, в Германия съм.

Беше излязла някаква информация, че се укриваме петимата и че ни търсят спешно, за да не би да се укрием. Ние сме с адресна регистрация, знае се всеки къде работи. Аз от седем години живея на адрес, който не съм променял. През всичките тези седем години течаха дела и аз на всяко едно съм ходил без да отсъствам от нито едно дело. И никой от нас не е отсъствал от тия дела.

Намерих начин, свързах се с началника на съдебната охрана и му дадох всякакъв вид информация – номер на полета, откъде пътува, фирма... всичко.

- Кога се връщате в България?

В сряда вечерта се прибирам.

- А защо не се укривате, защо ще се върнете?

Защото съм невинен! Аз съм невинен, не съм извършил това деяние, нямам нужда да се крия! И един ден ще го докажем това, че сме невинни. За пореден път...

През тези 14 години сме били на свобода. Обвиняваха ни, после ни оправдаваха, после пак ни обвиняваха, после пак ни оправдаваха...

Предишните пъти бяхме уведомявани за решението на съда, запознавахме се с него, адвокатите уведомяваха, обжалваха присъдите... А сега какво?! Нямаме никаква информация.

- Как си обяснявате всичко това?

Аз лично си обяснявам, че има натиск отнякъде. И то голям натиск, политически.

Не може да ни оневиняват, а днес да ни казват – затвор!

- Разкажете подробно за самата акция и какво помните.

Ние като тръгнахме не бяхме уведомени. С нас имаше трима офицери от ГДБОП – Мирослав Писов, Борис Механджийски и Иво Иванов. До онзи момент аз лично не ги познавах. Знаех само, че единият е шеф на БОП-а, а с другите двама изобщо не се бях срещал.

Те си ръководеха цялата операция, през цялото време комуникираха с колегите, които следяха това лице. При спирането на автомобила той се опита да избяга и да се укрие, оказа яростна съпротива.

Заради тази съпротива се наложи да ползваме физическа сила, но в рамките на допустимото! За да може да му сложим белезници и да го приведем в патрулния автомобил. Ей това е цялата история. Нито е имало побоища, нито полицейско насилие, нито нищо.

Докато течеше това цялото нещо, той си припадна, стана му лошо, докато дойде линейката, почина. И после се доказа, че е имало кокаин в кръвта му. В колата му бяха намерили дрога. Докторите после потвърдиха тези експертизи многократно, може да проверите, да видите.

- Вие познавахте ли Чората преди акцията?

Знаех го като човек от града. От контингента.

- А той кога точно е припаднал? Когато му слагахте белезниците ли?

Да, да, да. Ние си извикахме линейката. Откараха го в спешния център и след това разбрахме, че е починал.

Като започна делото, първите присъди бяха за 82 години общо.

- Какво искате да кажете на съда?

На съда искам да кажа, че това не е честно решение. Това е гавра с нас и още повече гавра с другите полицаи, които работят в системата. Които ще ходят на същите задържания като нас. И ако се случи пак някъде случка, пак ли ще обвинят полицаите?

Оттук нататък, който задържа... да си спомня нашия случай.

Двама колеги вече са задържани, в сряда предстои и мен да ме задържат.

- Страхувате ли се?

Естествено, че се страхувам.  Не би било нормално, ако не се страхувам.

Ние нямаме право на защита, така ли?! Нямаме право на дума?! Искам истината да излезе наяве и да са разбере веднъж завинаги, че ние не сме го убили. Нашето семейство толкова години страда, ще го изстрадаме и това.

- Как приемат новината близките Ви, децата Ви?

Ами... от полицай в престъпник, как може да го приемат? Не могат да повярват.

- Липсва ли Ви работата на полицай?

Много! Като ни оневиниха първия път и веднага искахме да се завърнем в системата, обаче после бързо повдигнаха другите обвинения и така...  

Че има натиск – има. И то голям натиск, за да вземат такова прибързано решение без да се разгледат нещата отвсякъде. Не може при толкова доказателства в наша полза...

Как ще ми докаже един съдия, че лично аз съм го убил?! Значи пет човека сме се наговорили и разбрали да го убием?! И които не се познаваме помежду си! Къде е умисълът? Това е пълна гавра.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}