Чушки за 6 лева. И разговор за нашето изчезване.

Събота сутрин е. Тази нощ е навалял снегът и в София. Навън е мрачно и бяло. Нищо революционно. Събота сутрин е.

В една малка книжка за историята на Балканите пише как нациите на полуострова, понеже сами не успявали да се преборят за желаното – все приемали съдействие от външни сили, а  тия външни сили – „имали свои собствени причини да поддържат балканското гърне врящо и действали в посока по-скоро на изостряне, отколкото на облекчаване на напреженията“ – обяснява г-н Вахтел, авторът на книжката.

• Мисля си как и сега е все същото. Някакви външни влияния ни запушват държавата. Налагат ни отвън неща чужди, които нито са ни в дневния ред, нито са ни на ума и сърцето, нито нищо.
  А важното за българите – е удавяно в казана на Новото модерно. И примери за това – безброй.
  Забраниха ни думите. Вече медиите вместо да ровят из проблемите, основно се  занимават с думите, които не можеш да кажеш, щото политкоректността не го позволява – проблем е да кажеш циганин, проблем е да говориш за гейовете, понеже, ако не ги хвалиш, ще те съдят за хомофобия, не можеш да кажеш негър, не можеш да говориш за циганска престъпност.
  Твърди се, че у нас има много агресия срещу „различните“, говори се за ксенофобия, хомофобия, нетолерантност. Все лъжи по адрес на българите.
  
  В същото време, темите на живота ни са забравени.
  Че сме натикани на кучето в гъза – за всяко нещо, никой не говори.
  Че ни продават чужди чушки за 6 лева килото, чушки!!!
  Че у нас да ядеш, да се храниш е въпрос на лукс.
  Че българските производства ги няма, за да купуваме турски домати и холандски капии – това не се коментира.
  Че бабите ни са избивани и измират като жертви на битовата престъпност, дори сега, когато уж патриоти са влезли във властта – ама промяна никаква.
  Че подлите политици ни правят енергийно зависими, че нямаме армия, че националната ни сигурност е прободена като прасе на чеверме, това не се коментира.
  Че им убиха стадата на животновъдите за нема нищо, че обезлюдяват цели райони, плодородни земи, от България, това сякаш е нищо.
  Че ни превръщат в роби на собственото ни невежество като унищожиха образованието и произвеждат простаци и неграмотници с килограми – също не е тема.
  
  Не просто това не са теми от дневния ред на обществото ни, а когато случайно се говори за това, започват като от Татово време политици и други предатели – да ни обясняват колко имаме напредък, и колко не умеем да видим ние, тъпите българи, как просперира и прогресира, нашата България...
  
  Аз знам, че политиците са се угоили и самозабравили, виждам го, сред всичките.
  Те се сърдят като гаджета, ако им посочиш проблемите... Бойко вече е почнал да прекъсва журналистите още преди да  е чул въпроса, щото явно е У ТЕХ СИ, и не му харесва какво го питат, държи се като феодал някакъв...
  И те всички чакат съня на българите. Че ще им мине номерът, защото ние сме известни с примирението си. Не обичаме да скачаме, да се бунтуваме, някой път даже не разбираме, че ни прецакват, махваме с ръка...
  Обаче, тая нация не е толкова мъртва, колкото политиците се надяват. Хората усещат, че ги мачкат, че искат да ги приспят во веки.
  И точно, докато си ги мисля тия неща, моя приятелка, ми праща линк във ФБ, за новина, че в Германия афганистански бежанец наръгал бременна жена, убил нероденото дете.
  И ето как продължава разговорът ни, споделям го:
  
  -      Това са ни го спестили като новина.
  -      Ще го качим в Лентата.
  -     Ами да, поне вие. Това не е нормално. Занимават ни с какво ли не, а това, което е съществено ни го спестяват.
  
  -  Да... аз вече съм сериозно убедена, че властта просто ни унищожава.
  
  - Ами аз мислех доскоро, че това са теории на конспирацията. Но вече съм сигурна. Не само в това. Ами, че тази държава върви към фалит. Ще ни продадат. Ще станем част или от турците, или руснаците.
  
  - Опитват се, да, точно, дошло е революционно време, иначе сме довиждане. Няма да са руснаците. Американска колония сме в момента...
  - След Бойко държава няма да има. Не защото той е ,,спасителят”, а защото просто няма да е останало нищо. Ева, тук не е нормално - лекарствата са двойно или тройно по-скъпи от другите европейски държави, здравеопазване няма. Всичко е скъпо на фона на нищожни заплати. Дори вчера една приятелка ми каза, че ще ходи до Турция, защото килимите и текстилът за дома били тройно по-евтини. Един и също килим тук е 400, там 100 лева. Звучи смешен примерът, обаче те вече отвсякъде ни цакат. Мен ме е страх само да не ни дадат на турците. Че искам да са ми християни внуците.
  
  - Ами ще трябва да се борим, за жалост. Ама дори храната е много по-скъпа, аз се канех да пиша за това...
  
  - Ева, няма как да се преборим. Тук няма вече матр’иал.
  
  - Не е така. Има скрит потенциал.
  
  - Лошото е, че с тази сган в Европа, дори емиграцията не е решение.
  
  - Не е, вече няма и къде да се избяга... Затова трябва да си спасим тука нашето.

Временно прекъсваме разговора. После аз пращам линк, в който се виждат цените на едно и също масло в различните държави:

• Скивай:
  

„В Македония - 4 лв. В Англия - 4.50 лв. В Гърция - 6 лв. 
В БЪЛГАРИЯ - 8.49 лв. ?!?!?!“

Разговорът ни привършва тъжно, моята приятелка ми казва:

„Ева, кои ще го спасим? Всички са станали тарикати на дребно. Всеки - за да изкара нещо, продава душата си“.

Нямам много какво да оспоря по това, което тя ми казва. Става ми мъчно.

Пак поглеждам снимките от супермаркета, които направих преди 2 седмици. Чушки – 6 лева.

Сещам се за Северозападна България, мъртвата наша земя с най-богата утроба.

Плаче му се на човек, когато живее наоколо. Ако наблюдава какво става, няма как да не му се плаче.  Обаче има един стрък надежда. И той покълва в разговори като тези по-горе. Плаче ти се, ама си казваш – и на други им се плаче, не си сам.

Не си сам.
Събота е. Тихо и снежно е навън. Нищо революционно. Засега.

{BANNER_ID-3}

{BANNER_ID-4}