ФАШИЗМЪТ ОТНОВО

“Фашизмът” е малко четената (но много известна) книга на Желю Желев, с която измихме очите си пред света - явно и ние сме имали дисидентска литература.

Фашизмът описва арсенала на Хитлеровия авторитаризъм.

Но описан подробно през 1984, същият иронично прилича на всичко комунистическо у нас.

Всеки авторитаризъм има своя идеология. С лозунги и мантри. Има своя борба /неговата борба, по Хитлер/.

Напоследък, ако сме зрящи, ще забележим някои леки, меки прилики на авторитаризма с властта у нас. 

Имаме ли борба?

Имаме борба.

За европейски ценности.

Те не са дефинирани, уж не са задължителни, изглеждат някой път като шега - например препоръка да не се употребяват думи, съдържащи английския подлог “man”.

Тази борба ужасно прилича на борбата за социализъм.

Битка за утопия, препоръка за един по-справедлив свят. А у нас картофите още се вадят на ръка.

Цитирам списание “Огонек” от 1988-ма : “Социализмът достигна Космоса, но у нас картофите още се вадят на ръка.”

Демокрацията и борбата за нея влезе в застой от регулации и неясно поставени цели.

Това вече не е демокрация, трябва някоя луда глава да го каже.

Имаме ли лозунги?

Имаме.

По-перфидни, но все повече приличащи на социалистическите.

Имаме ли пропаганда?

Имаме - все по-различаваща се от мнението на обикновения човек, все по-настрана от неговия интерес.

Пропагандата се бори срещу фалшивите новини, примерно.

Но дали е фалшива новина, че Юнкер е пиян все по-често?

Или че на Боби Михайлов му е призляло от недояждане?

Същността на пропагандата е да заменя истината с фалшиви новини.

На този фон борбата с фалшивите новини е меко казано неискрена.

Още една мека днешна прилика със социализма и фашизма - тихо се съгласяваме да бъдем лъгани от официозността.

Тихо, заедно с това съгласие, пристъпва авторитарната власт.

Съгласни ли сте?

Съгласни сте.

Имаме ли център на властта извън София?

Имаме.

Непрекъснато си повтаряме, че Брюксел не е Москва.

Но и усещаме автозаблудата.

Така ни се иска, наистина много ни се иска Брюксел да не е Москва.

Какво беше Москва?

Москва беше най-страшното - бюрокрация.

Е, сега какво е Брюксел?

Авторитарните идеи са икономически и социално безумни.

Ето Ви две - интернационализма на Москва през 1970-та и днешната толерантност към миграцията на всякакви хора от други държави, влизащи в континента Европа.

Коя е по-безумна - да помагаш на своите черни братя в Африка с оръжие и язовирни стени или да ги пускаш да получават социални помощи в своята държава?

На коя безумна идея симпатизирате повече?

Има една легенда как Москва не дава на България да произвежда автомобили.

Наричаха го задължителна сделка с Големия брат.

Днес подозираме, че така се купуват самолети.

Ако е вярно - това е колониално престъпление.

Циганската махала иска да купи точно един вид самолети, докато може да спести от друг.

Така го разбират хората.

И най-страшното - за тия разбирания вече не може да се говори. Сделката е решена.

Зависим авторитаризъм - това беше да не можем да произвеждаме автомобили през соца.

А сега да не можем да реализираме едни явно забранени ни тръби.

Убеден съм, че Големият брат и преди, и сега, не е така страшен, колкото предателят на националните интереси.

По какво си личи липсата на национален интерес?

По изоставането.

И по фанфарното отричане на изоставането.

Тука вече приликата не е лека - обяснява ни се упорито, че напредваме.

Познато да Ви е отнякъде?

Авторитаризмът се характеризира с лека или тежка форма на полицейщина.

Тази лека форма вече се прокрадва в идеята да задържаме хора тайно, за определено време.

Крачката до тоталната полицейщина е далече.

Но всяко голямо пътуване започва с една-единствена първа крачка, нали?

Авторитаризъм са манифестациите в полза на една партия, която е на власт.

Наскоро имаше такава манифестация и демонстрация - тежка строителна техника в помощ на идеята да не се правят проби за качеството на магистралите ни.

Трябва да се страхуваме от това.

Това е генът на роба, който спасява падишаха си. 

Така се появява и гилотината на демокрацията.

Това е липсващата опозиция.

Не на опозиционна партия, а по-скоро липса на хора, гласуващи за опозиция.

Защото за всяка идеология са виновни масите, а не авторитарните чиновници.

Осъзнатите маси сменят чиновниците си на всеки четири години.

Тоталитаризмът има своя генетична формула.

Отрицанието на алтернативите, свеждането им до страх от някакъв стар, познат тоталитаризъм, инкрустира новия, по-модерен и по-обичан, и по-съвременен тоталитаризъм.

Искате ли да стигнем до момента, когато съпротивата е сведена до епиграми срещу властта?

Спомнете си това време, защото сте напът да го повторите.

В момента съпротивата е сведена до няколко карикатури.

Епиграмите са твърде сложни за днешния ден.

Много примери има вече, допишете си ги. 

Примери за това как един народ слага халката на носа си сам.

Няма само армия, фактор в един тоталитаризъм, няма и демография - гордостта на тоталитаризма.

Не знам защо ги няма.

Може би, защото това бяха фактори на нашия, роден тоталитаризъм.

А сегашният е безроден.

Появи се и страхът.

Има неща, които вече не се казват.

Премълчават се.

Започват да се появяват апокрифи.

Бетонът на един нов застой, типичен за бедния социализъм, се втвърдява около сърцата ни.

Живеем като в прашната лаборатория на робството, тук всеки може да усети и разбере, и оправдае неговия генезис.

Но след това ще замълчи.

АВТОР: Мартин Карбовски

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}