Как се купонясва в България

Открийте разликите:

Как се купонясва у нас?

Жените слагат целия наличен макиаж (любима дума на любителките му в прекомерни количества). 

На 18 изглеждат сякаш са на 30.

Гримът скрива лицата им. Не само акнето.  

Мъжете обличат най-тесните си тениски, за да станат батки/ гларуси/ маниаци.

„Мадамите“ предизвикателно и супер-адски-секси пърхат с мигли и дърпат от цигарата, докато пускат story, качват във Фейса, Инста… навсякъде. Мъжете им подражават.

Хората са в денс клуб, а не танцуват.

В тоалетните не се пикае. ,,Дялка се бяло“.

Страстта не се проявява на дансинга. А в кенефите с ебане и в ушите…

Масово оливане и преливане. С алкохол и наркотици. С простотия и проститутки.

Нощният живот у нас е огромна демонстрация на живот.

Мерни единици за забавление: салфетките, повръщаното и снимките.

Колкото по-мръсно (морално и  битово), толкова по-качествен е купонът.

Но тези неща не ни впечатляват дълбоко.

Това е рутина за нощните заведения в България.

И като си отишъл на дискотека или в бар за парти животни, знаеш, че ще бъде гнусно.

Как се купонясва в гръцка дискотека?

Жените не са с ултра къси полички и ултра високи токчета. 

Гримът - понякога дори отсъства.

Двадесетгодишните изглеждат на двадесет. 

Жените не пият колкото мъжете и не се снимат как повръщат в тоалетната.

Мъжете не се срамуват да танцуват. Дори да не знаят как.

Алкохолът е само за да те развесели. Не умъртви.

Дансингът се вижда. Не е покрит със салфетки.

Хората не снимат, че се забавляват. Правят го наистина.

След 01:00 музиката в баровете се намалява. Не идва някой като Валери Симеонов да следи с шумомер силата на звука.

Хората не смучат зърната си пред всички. Усмихват се. Така се свалят.

Страстта си показват в танца. Не в кенефите…

Мерни единици за забавление: танците и усмивките.

Нощен живот има.

На младите не им се отнема свободата. 

В техния случай демокрацията не им отнема морала и благоприличието.

В България развратът е на мода. От дълги години. Облича се като дрехи от масови конфекции. 

Очевидно е, че модата трябва да се смени и да настъпи нова. Да се носят усмивки вместо силиконови джуки. И малки дози срам пред пълна безхаберност… 

Кое е по нашия вкус?

Наистина ли ни удовлетворява ,,мацките“ да са гримирани Франкенщайни?

Наистина ли е по-важно да покажем със снимка къде сме били, какво и как сме правили, с кого и колко пъти?

Искаме профилите ни в социалните мрежи да живеят повече от нас?  Или можем без това?

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}