„В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“.
Това пише Еразъм Ротердамски (философ; богослов) през 1516-та година в една своя книга.
502 години по-късно, в България, в интервю, една професорка (Илиева?!) от БАН заявява, че „словото на омразата трябва да се криминализира“.
Първи позив към повръщане.
После – тъга.
5 века не са ни стигнали, не да измислим, а да разберем онова, което другите вече отдавна са проумели...
Един от най-значимите мислители на Ренесанса, преди 502 години, повтарям, се е сетил, че свободната държава е невъзможна без свободната реч и слово. А словото може да включва всичко, госпожо професорке.
Никой никъде по света не се е борил за свободата на изразяване...само на приемливи за ушите ви неща.
Никой никъде не говори за свободата на словото като задължението да бъдеш учтив, любезен и нечестен - на всяка цена.
Дали разбирате, драга професорке от БАН, която желае да криминализира словото (нищо, че доукрасява словото с определението - „на омрзаата“), че призивът ви да криминализираме изразяването си, е перфидно фашистки.
Казвате, границата между свободно слово и реч на омразата била много тънка... Толкова е тънка, драга професорке, бановице, че е направо неразличима.
Дали разбирате, че казвайки думите:
„Това е пропуск, ние нямаме такова престъпление в нашия Наказателен кодекс, а такова слово се лее отвсякъде - употребява се и от публични личности, и от медии, и в интернет /къде анонимно, къде не/. Много спешно трябва да се вземат мерки за законодателни промени.“ – обричате едно общество на брутална цензура и автоцензура.
Свободата на словото не може да бъде предопределяна от алтернативата на наказателен кодекс. Как по-ясно да ви го обясня?!
Свободата на словото съдържа в себе си и свободата да обидиш някого. Питайте Салман Рушди.
Свободата на изразяване не може да бъде постоянно под прицела на недобронамерени тънкообидни люде. Разберете.
Свободата на словото е в неговата субективност.
Не можете да искате НЯКОЙ (и то, кой ще е този някой), да определя кое е свобода на словото и кое не. И кое е слово на омразата.
Не разбрах кога идеята за свободата на мисълта и нейното изразяване се превърна в съдържание на политкоректен рецептурник. Наистина.
И подозирам, че това е част от тихата война на новите диктатури – не може всеки да казва всичко и дайте да впрегнем законодателства и институции в обслужване на новите диктатури, които са решили да отстраняват неудобните чрез стигматизирането им – като ги нарекат носители на слово на омразата. Тоест – престъпници.
Госпожо професорке, бановице. Разберете. Трябва да можем да ви кажем истината.
А истината е, че предложението ви е подло и вулгарно. Не сме съгласни да подменяме основното си гражданско право на свобода на словото с някакво неолиберално фикционално право да не бъдете обиждани.
Адски чувствителен се оказва тоя нов, съвременен свят. Сакън да не чуе лоша дума за себе си. Да я квалифицира като реч на омразата и да поиска ешафод за изказалия се.
НЕ. СВОБОДАТА НА СЛОВОТО (в това число и омразата) НЕ МОЖЕ, НЕ ТРЯБВА, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БИВА ДА БЪДЕ КРИМИНАЛИЗИРАНА.
{BANNER_ID-4}
Настоящата Конституция е достатъчно ясна и дружелюбна към индивида.
Там се казва, че можеш да се изразяваш както си искаш, имаш право на свободно мнение, стига да не призоваваш към насилие и извършване на престъпления. Толкова. Хората са защитени.
Останалото е възможността да кажеш на тази професорка от БАН – госпожо, сигурно сте полудели?! Без тя да те прати в затвора за това.
Или за предположението, че тия безумни идеи за криминализация на свободното слово са дело на някаква много недоволна от сексуалния си (а и всякакъв друг) живот жена, която иска наказателно преследване за хора, които не я харесват.
Но...
Все някъде, някой не харесва някого. Приемете го. И го напсувайте, ако се налага.
Все още живеете в държава, която не ви заплашва с наказателен кодекс за това. Засега.
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.