Конвенцията като кръвен данък

Мнозина либерали са учудени защо търпеливото българско говедо изведнъж се опълчи на пръв поглед перфидно невинен документ като ИК.

Нацията обаче прояви чуден рефлекс - атавистично погребан под няколко епохи. Това е рефлексът към кръвния данък - законното отнемане на деца от техните родители.

Мъжете, които не могат да виждат децата си заради съдебни решения най-добре знаят какво е това законът да ти отнеме детето при обективни, субективни или при временни обстоятелства.

Това, което може да уплаши един мъж не е много - но новите права на жената и майката го дефинират - в повече от 90% детето се дава на майката.

Така започна модерният феминизъм у нас.

Зад съдебните решения има две неща - много бащинска мъка и много провалени детски съдби.

След ИК заради културния марксизъм взимането на детето вече няма да е приоритет на майката и съда.

След конвенцията това ще правят специални органи, съседи, разни НПО и други първични партийни организации.

Имаме ясен паралел с турското робство - където взимането на момчета от българските семейства е напълно законно. 

Малките пукнатини между родители и деца също ще се превърнат в пропаст - дете може лесно да бъде подведено да се бунтува срещу родителите си. 

Отговорността на резултата ще се размие между институциите - ще има давност, служебни тайни и ще погребе съдбите на няколко поколения.

Отнемането на деца защото искат да са вегани, гей или анимационни герой вече се случва в някои страни. Мъката е огромна и непоказвана от медиите.

Просто държавата на културния марксизъм бръква там , където и Хитлер не мислеше, че може да се бръкне. В различията между роднини и поколения.

Българите помнят няколко ужасяващи интернационални отнемания на деца, добили публичност.

Едното беше преди десет години в Асеновград. (Виж тук)

Бащата беше българин, майката полякиня и никой не си представяше че решението на съда ще се приложи по този начин.

С крясъци, плач и жестока емоция децата бяха извлечени от жилището на Тодор от Асеновград и пратени в Полша.

След месец ги показаха спокойни и весели. Така работи системата.

От кратката схватка българите запомниха само едно - интернационалните закони работят като законите на султана.

Другото са многобройните отнемания на деца на българи в Европа.

Лично аз съм снимал напълно адекватен мъж, българин във Франция, комуто отнеха трите деца по сигнал на съседка. 

Сигналът не беше добре дефиниран - положително е имало проблеми в това семейство с нефункционираща майка, но лекотата, с която на баща се взимат три деца, правото му да ги чува едно по едно по телефона в събота само за един час - това беше жестоко, отвратително жестоко.

В тези случаи не говорим за отнемане заради насилие, бедност и битови проблеми - а заради “сигнали”. 

Това е анти-утопията, друга не ни трябва.

И тя се състои в това, че държавата поема родителски приоритети и претенции, родителската власт и грешки. Това е кошмар, ненаписан от антиутопистите.

Как може да завърши това?

Ще завърши в Ада на отнемането на деца от бедни семейства и даването им на семейства инкубатори, платени от държавата. 

Това вече се случва, не без участието на медиите - по техни сигнали, неясно колко прецизни.

Причини за отнемането? 

Бедност, лошо отношение, сексуална неориентираност при децата, просто доноси или чиновническа корупция. Неща субективни и променими.

В същото време много българки оставиха дечицата си в арабските страни след развод и раздяла - там няма либерални идеи и бащите са собственици на децата си. 

Загубата на дете се преживява и се е преживявала по много начини в душицата на тоя народ. 

Затова и се даде отпор.

Защото няма съд и наказателен орган за и над родителската любов.

Битката не е свършила.

Всички, които се хранят от парите на НПО тепърва ще дават своя отговор, медиен натиск и зловеща упоритост. 

Но рефлексът в сърчицето на българите проработи. Зад ИК и привидната борба с насилието срещу жени има много други неща, които водят живота ни друга посока. 

Обратна на познатата. 

Много обратна. 

Непоносимо обратна.

{BANNER_ID-4}