Бой, е*а*е & сръбска музика

Пишейки това, се замислям, че за много от Вас проблем няма.

За жените шамарите са „обичам те“, а за мъжете са: „тя от дума не разбира“.

Живеем в свят на насилие.

Децата растат, приемайки за нормално да наплюеш жена на светофар, защото се е забавила.

Да крещиш на възрастен човек, защото едва ходи и го чакаш да мине пешеходната пътека.

Ако вечерята не е готова навреме... „Е тая мойта, нЕма да се научи, че като се прибера от работа съм гладен. Като се види синя в огледалото, ще й светва лампичката, че е време да почва мусаката“.

И т.н., и т.н.

Мъжете също са жертви, макар по-рядко да бъдат бити от жени (предполагам).

Домашното насилие, изразено в безкрайни упреци, ограничения, очаквания, манипулации...

Стотици са случаите на бащи, които са изнудвани чрез децата си.

„Ако искаш да виждаш детето, апартаментът остава за мен.“

Законите ни са такива, че шансът родителските права да бъдат поверени на бащата при раздяла са изключително малки, ако ще майката да е с жълта книжка.

Жените обикновено не осъзнават, че има проблем преди третото счупено ребро.

"Нормално" е да им бъде разрешавано да излизат от вкъщи.... кой "обичащ" мъж иска жена му да бъде оглеждана в супермаркета?!

Страх.

Жертвите на насилие обикновено крият случващото се от близките си освен с фон дьо тен и с много лъжи.

Ако съседката Ви пада по стълбите през ден и затова е синя - имайте едно на ум.

Отричане.

„Той ще се промени.“ „ Беше ядосан, ще му мине“. „ Той ме обича“.

Не, той има сериозни психологични проблеми. Той е болен мозък и дори да иска, е неспособен да обича. Неговата представа за отношения е силно изкривена, а вероятно вече и твоята.

„Защо точно аз?“, „ Защо точно моят мъж е такъв?“, „ Той не беше такъв, когато се запознахме!“.

Теориите дали насилниците се раждат такива или стават с течение на времето, ранното детство и т.н. са много.

Но това не променя факта, че това е личният избор на жертвата. Защото баща й е биел майка й, защото тя намира насилието за мъжкарство…

{BANNER_ID-3}

Ако доказателство за любовта към нея са забраните, заканите, болната ревност - нека отиде на психолог.

Спешно.

Спешно, защото може да бъде залята с киселина - утре, вдругиден.

Случаите са много, наказани няма.

За жертвата остават само белезите от „една любов“, в случай, че оживее.

Чувството за вина.

Жертвите започват да вярват в това, което им се говори. Мислят се за виновни и си заслужават тормоза.

„ Ако бях сготвила навреме, нямаше да се стигне до тук…“, „Аз го ядосах, аз съм си виновна“.

Все повече се опитват да угодят, да са перфектни половинки и все повече не са. Кръгът на Ада се затваря.

Решението.

Оказва се, че в България няма кой да ти помогне. Институциите си имат по-важни занимания.

Ако си спомняте случая от миналата година с публично разстреляната жена в кв. „Лагера“ от собствения й съпруг - тя е пуснала поредната жалба часове преди това. 

Дори да успееш да си изкараш ограничителна заповед - всеки четвърти циганин за 50 лв. ще ти счупи носа и ще ти нарисува сърце с нож върху лицето.

Насилниците са най-изкусните манипулатори. Талантът им, съчетан със сляпата любов на жертвата понякога е фатален.

Никой човек не заслужава това. Има такива, които си го просят, наистина... но нищо няма да се промени, а оправдание за тормоза няма.

Ако жена ти спи с всички от квартала - напусни я, счупеният стол в главата само ще я прати да се жалва в леглото на съседа.

Не подминавайте насилието.

И най-вече не бъдете част от него.

За патологични случаи си има съответните здравни заведения.

Много е трудно да помогнеш на човек, който не осъзнава, че има проблем. Време, усилия, търпение...

В предаването днес ще чуете историите на жени, които са минали през Ада, някои с жестоки, непоправими последствия, а други все още се опитват да излязат.

Но белегът е за цял живот.

Изповедта на жертви на насилие в "Карбовски: Втори План". Тази събота в 18:00 по BTV.

***
АВТОР: КАЛИНА КРАЕВА

{BANNER_ID-4}