„Млад актьор избра България“... Забелязвам такива заглавия непрекъснато из медиите. Лайфстайл напудрени, бонбонени статийки за млади, задължително позитивни хора, които видиш ли са ИЗБРАЛИ да останат в България.
И това се представя, сякаш е някакво жестоко постижение. Нечуван подвиг. Превелико усърдие, което заслужава възхищение. Така сме почнали да се отнасяме към простичкия факт, че някой млад, бял и що-годе образован българин е ОСТАНАЛ в родната си държава.
Само че...
България е избрала вас. По-голямото избира по-малкото.
Не знам откъде дойде глупостта да ръкопляскаме на обикновеното.
Подвиг ли е да „избереш“ страната си?
Там, където си роден...
Там, където са родители, хора, живот.
Там, където си получил образование, храна, дом, преживявания и шансът „да избираш“.
Кога стана повод за гордост да НЕ емигрираш?
{BANNER_ID-3}
Цяло едно поколение, днес живее с претенцията, че заслужава всичко, но не оценява нищо. Нищо, което е получило напълно наготово, ей така, по историческа инерция.
Трябва да аплодираме наследниците на Ботев и Левски, че остават в завещаното от предците им? Умрели и платили с кръвта цената на днешния НИ живот?
Не. Няма да ръкопляскам.
Защото, изборът, който си струва е да живееш за нещо (човек, племе, народ, държава, Бог), да изобретиш нещо (лекарство, книга, машина, космически кораб), да промениш нещо (1 живот, 1 поколение, 1 държава), а не къде ще се устроиш битово. Вместо ботево.
Похвалата изисква постижение, а не да си направил нищо повече от задължителното.
И тази сервилна еуфория из общественото пространство, която издига високо горе всичко чуждо и сваля долу всичко наше – показва дълбок провинциализъм и невежество.
На които няма защо да ръкопляскаме. Не сме чак такива глупаци.
{BANNER_ID-4}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.