Народ, разпънат на кръст

Сме ние.
Между Запада и Ориента.
Между Доброто и Злото.
Между любовта към свободията и жаждата за ред, който да ни опази.
Между срама и ексхибиционизма.
Между патриархата и разврата.
Между носията и салфетките.
Между консерватизма, либерализма и неосмислената анархия.
Между провинциализма и чуждопоклонничеството, което напоява постоянното желание да се превърнеш в „западняк“.
Между езическите си корени, християнството и модерния атеизъм.
Между естественото гостоприемство и страха от непознатото.
Между веселието и икономическата дисфория.

Едва ли ще се намери друго място и други хора, които така страстно да проклинат и себе си, и Бога. Едновременно да се молят на Него, и да чукат на дърво. Да не вярват в Божия Закон, а да вярват на Ванга по Великден.

Да се съмняват дори в дявола, но неусетно да го пускат навсякъде около себе си – с безчестието на мълчанието си, когато виждаме недостойния живот наоколо...

Едва ли ще намерите други хора, чийто живот е в противоречие още в недрата, от които извира – могат да те благословят и прокълнат за едно и също нещо, могат или да обичат, или да мразят, по Ботев, но никога по средата.

Този народ е направен от българи. И живее трудно. В мъките на разпятието. Между себе си и света.

Тия хора, българите, обаче са дълготърпеливи и издръжливи на болка. И макар да са на крачка от смъртта си, там някъде между обичта и омразата, между плюса и минуса е надеждатата, че след разпятието ще дойде ред на Възкресението.

И от болката си, ще се родят за нов живот.

***

Христос Воскресе!

***

На корицата: триптих "Издигането на кръста", Рубенс.