Когато излезем вън от вярата

Когато излезем вън от вярата
10-03-2018г.
22
Николай Фенерски

Не е имало случай в годините, в които пиша, да кажа дума против духовно лице – свещеник, монах, архиепископ.

Знам много нелицеприятни факти, но за мен е по-важно те да не се разгласяват, защото никой човек, на който баща му е пияница и бие майка му, няма да излезе на улицата и да почне да разправя това наляво и надясно.

Той се срамува и го крие.

И аз се срамувам от някои неща и не искам да стават достояние на целокупното народонаселение, още повече, че то пряко отношение към Църквата Христова няма.

Че едикой си свещеник едикакво си казал или направил, че някакви недостойни хора се опитали да станат монаси и влезли в големи филми – тия скандали не са за мен.

Какво като са го направили?

И те са хора. Като нас. От плът и кръв.

Дишат въздух, боли ги, хваща ги грип. Да не е да са някакви свръхчовеци? Или честта задължава?

Ми по същия начин честта задължава и политици и всякакви известни хора – обаче и те се дънят.

И даже много повече от представителите на клира.

Но на тях не им връзваме кусури, за тях е нормално да вършат бели...

 {BANNER_ID-3}

Винаги е било така до днес и днес също няма да говоря срещу духовник.

Ще кажа обаче нещо, което някои може да изтълкуват като говорене срещу духовник.

Честта на расото задължава духовника да търси пътища към сърцата на хората.

Честта на расото задължава духовника да мери думите си точно.

Да не бъде „хладък, нито горещ, нито студен“, но и да не всява смут и неприязън, когато говори.

Голямо изкуство е точното казване на нещата, владеели са го светци, наши съвременници, на Атон – свети Паисий Светогорец, свети Порфирий Кавсокаливит.

От техните уста дори думите на укор звучат топло и с много любов, защото ги казват не да наранят, а да бъдат от полза.

От острите думи на патриарх Кирил полза нямаше.

Той не е политик. Но говори политически.

Затова си позволявам да го коментирам – защото в политическото си говорене той вече не изглежда достолепен архиерей.

Изглежда като обикновен политик.

И понеже Путин няма да дойде да набие канчетата на нашите пезевенци и гьонсурати, това стори патриарх Кирил.

И като един типичен политик той слезе от трона си и скъси дистанцията.

За нещастие, стори го не с Бойко, който си заслужава да бъде насолен, а с един от малцината български политици, които симпатизират на Русия и бягат от конфронтиране, президента Румен Радев.

„Шофьорът на самолет“ се държи достойно в обществената си роля и изглежда по-мъжки от ирландската пастирка и стрелящия по архари.

Засега.

И не заслужава това отношение от страна на патриарх Кирил.

Когато излязат извън вярата и почнат да се месят в държавнически дела и да коментират по такъв нескромен начин, представителите на църквата неизменно се превръщат в нещо друго, такава е логиката, превръщат се в политици.

Извън вярата е политиката.

По-нататък на летището патриарх Кирил е коментирал и други качества на български политици от миналото, но това нашите медии бъзливо ще го премълчат, разбираме го от руските.

Казал, че някога по комунистическо само българските политици четяли речите си, всички останали били оратори, а нашите били едва ли не малоумни.

Може ли да говориш така за политиците на чужд народ и да запазиш авторитета си на висш духовник?

Работа ли му е да обсъжда тези неща?

Издънката е обща, и от двете страни.

Бойко нема нужда да звъни на полския премиер и така нататък, за да благодари.

Тъпотия е това.

Патриарх Кирил няма защо да показва цялото си раздразнение по този великодържавнически и императорски начин пред нашия президент.

Достатъчен и показателен за признателността ни е фактът, че всяка неделя във всяка една църква в България свещеникът изрича специална молитва за Царя Освободител и „всех воинов, падших на поле брани“.

И още нещо.

Нямаме нужда от припомняния да бъдем благодарни.

Най-големият ни храм е наречен Свети Александър Невски, а съвсем наблизо е и паметникът на цар Александър Николаевич.

Един от малкото паметници, против които не мога да кажа нищо.

А имам голям проблем с паметниците.

С някои изключения, смятам, че единствените нужни паметници на този свят са надгробните. За памет. Останалите са просто каменни идоли.

АВТОР: НИКОЛАЙ ФЕНЕРСКИ

{BANNER_ID-4}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.