РЪМЖЕНЕТО НА ХОРАТА

РЪМЖЕНЕТО НА ХОРАТА
15-02-2018г.
121
Мартин Карбовски

У нас всеки е член на някаква безобразна и безбожна секта, вярва в нейните предписания силно и не признава никакво друго мнение.
У нас няма как да кажеш по американски - нека се съгласим, че не сме съгласни един с друг.
У нас щом не си от “нашите”, значи си опасен и скитник. И всеки скитник е враг.
Помежду ни има тихо зъбене и ръмжене, а в собствените си секти-глутници - шумно умилкване и подвиване на опашки.
Западът ни даде хиляди нови учения, идеологии, празници, изкушения, нови вери и нови схващания.
Дисперсията на държавата продължи в институциите, оттам в родовете, семействата, приятелите и всичко това се разцепи, разпраши се на дяволски атоми. Атоми, които си ръмжат, тотално уверени в своята вечност и вечна правота.

А ние сме просто жертви на самоубийствени моди на кратката епоха.
Нищо повече, нищо.

 Групи и секти на политически принцип - всеки ден вадим кървавите ризи на миналото и се зашлевяме с тях. Ще речеш, че комунисти и фашисти са излезли от гробовете и слезли от паметниците и са се хванали за гушите.
Групи и секти на анти-български принцип - кой е еко, кой е либерал, кой просто е грантополучател - всичко това ръмжи и плюе от носиите до традицията и поезията българска и нещастна. Коя ги майка роди, какво им отне като деца - ама сякаш няма да спрат да ръмжат - под строй, организирано, под зова на йерихонска медийна тръба.

Бой и потоп на всичко и всички.
Липсата на резултат от действията на тия секти не притеснява никого. Уж правим всичко, за да живеем по-добре, но не.
Незабележимо остава това - как добрите намерения стават на Ад. И продължават.

Групи и секти на високоплатеното добротворие с ужасен резултат.
Спасяваме деца - децата са все по-малко.
Спазаряваме училището - то става все по-лошо и изчезва.
Спасяваме природата - все по-мръсно и неподредено е.
Спасяваме кучета за сметка на децата. И кучетата, и принципите спасяваме уж - но насилието и върху деца, и върху кучета, и върху принципи става все по-ужасно. Все по-ужасно.
Огледайте се - дори веганите ръмжат и заплашват с леене на кръв.
Любителите на пудели кълнат и псуват като Адови изчадия - ако не си съгласен с тях.
Любителите на едно нещо мразят всяко друго нещо, всеки опит за другост.
Любителите на сексуално разнообразие - пищят и овикват, съдят и разпват - сякаш са божии наместници, сякаш не ставаше дума за обикновен разврат, нежели за свещено право на храм. Много се вживяхте, бе.
Всички са като в сектата на куртизанките - вилнеят сред разрухата в див евтин танц, плюят една на друга и на всичко свещено, а за бъдеще, път и истина нямат идея. За деца нямат идея.
Имат само цитати от инфлуенцата на медиите и някаква нова Библия на себелюбието и бъди-себе-си лукаво-дебилни бълнувания.
Бред.*

На обикновените и притеснени хора ще кажа - всичко това (и всичко, което не мога да изредя)  е обикновена платена мода.
Тя ще отмине и от нея даже ред няма да остане.
Тия моди корозират структурата на общото живеене, но едва ли нашата конструкция ще се срине така лесно.
Защото тези, които проповядват любов днес са най-озъбените кучета на дявола. Личи им по-едно - нямат ни грам съмнения в правотата си. С безумието на новите си идеологии, секти и групи те победиха и най-страшните стари доктрини на потисничеството, които доктрини днес в тази поквара изглеждат изкусително.
Не като чук и наковалня.
Просто днес живеем в сандвича между двете филии - на доктринираното минало и новия кошмар, сготвен отвън.
Вярвам в това, въпреки ужаса, с който видях как смъртта на Дядо Добре отново лисна вълна от лицемерия - все пак на нас ни се иска неистово да сме добри, но не знаем как. Не знаем как - както децата не знаят как. И точно както на децата ни трябва непокварен. И точно като децата ще забравим за дядо Добре още утре, полъгани от миризмата на идеологически шоколад.

Добре Добрев беше такъв - непокварен.
Този, който нямаше нищо даде най много.

Но това не е важно. Важно беше как тоя човек не ръмжеше срещу никого. Беше отвъд ръмженето на хората. Нямаше време. Нямаше време. Защото спасяваше. Ама какво спасяваше?!
Спасяваше храма - не разврата, не кучета, не идеи, не еко-пътеки, не природата, не модата, не чистия въздух, не комарите, птиците, лешоядите, не жените, правата на чужденците, на работниците, на лятното-часово време, не дребните хищници, не пълноценното хранене, не спасяваше пчелите от експлоатация и млякото на кравите за телетата, не #Metoo, не патриархата...

Той спасяваше храма, лицемери проклети.
Вие спасявате всичко друго, само и само, за да получите некой лев плюс увереност, че сте добри хора.
Но не сте добри хора, чуйте ръмженето.

***
*старобългарска дума за „бълнуване“.

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.