СМЕСЕН MAGAZINE
Между 1969 и 1972 г. Лагадинова е притискала доминираното от мъже Политбюро да увеличи подкрепата си за работещите жени. Нейните предложения били скъпо струващи и Политбюро се колебаело. „Ако не сте съгласни,“ казва тогава тя,“можете да ме изпратите обратно в лабораторията!“
Проф. Кристен Р. Годси: Жените на Запад трябва да благодарят на българската партизанка Елена Лагадинова!

Лентата | 06/12/2017

Кристен Р. Годси е професор по Руски и Източноевропейски дела в университета в Пенсилвания. Нейни статии са публикувани в „Ню Йорк Таймс“, „Форийн Афиърс“ и „Дисент“. Автор е на книгата „Червеният махмурлук: Наследството от Комунизма на XX век.“ Ето нейната статия, посветена на най-младата българска партизанка Елена Лагадинова, която почина наскоро, публикувана в Jacobin:
Тя е навярно най-вдъхновяващата феминистка, за която някога сте  чували. И в продължение на седем години аз имах честта да я познавам, тя споделяше с мен спомените си от Втората световна война и ми разказваше почти забравената история за женското движение през ХХ век. Разбрах за неочакваната й смърт от имейл от България: „Амазонката ни напусна“. Нейният живот премина през фашизъм, комунизъм и клепто-капитализъм, но тя никога не изгуби надежда. „Амазонката“ беше нейният псевдоним. Като дете на 14 години, Елена Лагадинова се бореше срещу Българската монархия, колаборирала се с нацистите, и е най-младият български партизанин. Десетилетия по-късно нейната страст помогна да се създаде интернационалното движение на жените в годините на Студената война. Някога почитана от двете страна на Желязната завеса, нейната история бе изгубена във водовъртежа от политически промени последвали рухването на Комунизма през 1989 г.
Родена през 1930 г., Лагадинова е дъщеря на беден каруцар. В началото на 1944 г. тя бяга от горящия си дом, за да се присъедини към баща си и тримата по-големи братя в партизанския отряд от антифашисти. „Носех откраднатия си пистолет на верижка на врата,“ ми каза веднъж. „Така ако бяхме нападнати в съня, нямаше да го забравя.“



Когато комунистите идват на власт в България през септември 1944 г., младата Елена води процесията на партизаните, слизащи от планината. Снимката й обикаля вестниците и детските списания от Белград до Москва. Момчетата и момичетата от Източния блок са били учени: „Бъдете смели като Амазонката!“ Лагадинова по-късно завършва докторска титла по агробиология и работи като учен изследовател до 1967 г., когато комунистическият лидер на България изпитва нужда от харизматична фигура, която да поеме Женския комитет. Вече герой от войната, уважаван учен и майка на три деца, Амазонката посвещава следващите 22 години от живота си на женските права.


Тя беше вече на 80, когато аз започнах да я интервюирам през 2010 г. В продължение на стотици часове ние разговаряхме, седнали на нейната маса в трапезарията. Лагадинова ми споделяше своите истории, относно борбите, които е водела в защита на жените. Снимки, писма, изрезки от вестници, официални документи, извираха от нейните шкафове, показващи една епична борба.
Американките, борещи се за баланс между семейство и работа днес могат да бъдат изненадани да научат, че българките имат огромно предимство, и то преди повече от четири десетилетия. Между 1969 и 1972 г. Лагадинова е притискала доминираното от мъже Политбюро да увеличи подкрепата си за работещите жени. Нейните предложения били скъпо струващи и Политбюро се колебаело. „Ако не сте съгласни,“ казва тогава тя,“можете да ме изпратите обратно в лабораторията!“
Благодарение на упоритостта на Лагадинова, българското правителство издава специален закон през 1973 г., който дава щедър майчински отпуск (по три години за всяко дете) с гаранция, че работата се пази и, че годините в майчинство се зачитат за стаж. Правителството също така се наема да построи хиляди нови детски градини.
По време на срещата на ООН през 1975 г. Лагадинова водеше българската делегация. Тя разпространи преводи за новия закон в страната й, промотирайки идеята, че равноправието на жените не може да се получи без помощ от държавата. Въпреки авторитарния характер на режима, в това отношение България се превърна в модел за останалите държави.
След като Стената падна, Лагадинова се оттегли от публичния живот. През последните 27 години тя живя в общество, което изведнъж стана враждебно спрямо нейните егалитарни идеали, но тя отказваше да се отчайва:“Човек трябва да се бори за това, в което вярва.“


Битката за истинско равноправие между половете е далеч от края си. Но, също както изстрелването на Спутник през 1957 г. подтикна Запада към научно и технологично развитие, така активистките от Източния блок като Елена Лагадинова без съмнение ускориха развитието на женските права на Запад. Западните страни могат да си търсят извинения и да намират причини, но фактът си остава такъв: въпреки всичките си грешки, комунистическите страни имаха по-голямо равенство за жените и много по-силна подкрепа за жените като работници. До този ден Съединените щати изостават от останалия свят и остават една от малкото държави без законодателство по отношения на отпуските по майчинство.
На 29 октомври Елена Лагадинова почина в съня си, навярно сънувайки времето, когато жените ще бъдат напълно равни с мъжете. Амазонката си замина. Но благодарение на нейните усилия, след нея има армии, които да продължат борбата.

***
Източник: socbg.com



 

 



Други статии от този автор

Филмите на Карбовски



Коментари